С Кунева Борисов изигра най-слабия си ход – дали няма да му изиграе лоша шега?
Истината, че Бойко Борисов дължи популярността си на това, че говори истината ( или поне успява да убеди много хора в това), е известна най-добре на самия Борисов. Ето защо отклоняването от този тип говорене е симптом, който заслужава особено внимание – включително от страна на самия Борисов, който е на път да изпадне в пълна безтегловност по отношение на критичните мнения – на критично липсващите мнения в медиите в България.
А безтегловността на човека, чието мнение натежава на всякакви везни при взимане на управленските решения в България, не е само проблем на премиера.
С изказването си за мотивите, поради които Меглена Кунева няма да запази поста си на еврокомисар, премиерът направи най-слабият си публичен ход досега – за вътрешна и външна консумация.. Просто защото произнесе една полуистина, в която ( освен по презумпция, както при всяка „полу”) се съдържа и една откровена неистина.
Да, Меглена Кунева действително не беше сред критиците на тройната коалиция. Само че този факт се предопределяше не само от генезиса на нейната политическа кариера ( заради който всъщност тя е в немилост сега, което е право на новите управляващи), но и от нещо много по-важно: еврокомисарите, от момента в който станат част от европейското правителство, престават да бъдат елемент от местния политически пейзаж. Изискването към тях да загърбят предишния си политически багаж и да се посветят на новата си работа като безпристрастни европейци е универсално и задължително. Щом като е била добър еврокомисар, както и самият Бойко Борисов признава, значи е била длъжна да изпълни това условие.
В този смисъл Борисов не е откровен с нас. Но има и друго: не знам дали може да се говори за дипломатически „натиск” върху него като премиер на България да запази Кунева като еврокомисар, но настроения, при това доста силни, макар и не публично демонстрирани, в този смисъл имаше. И той го знае много добре. Както знае също, че именно по тази причина се забави толкова дълго с решението си. Но не е добре, да го отрича, защото така подкопава авторитета си на искрен политик, който е основния му политически капитал.
Хайде нас, българите, кучета ни яли ( както обикновено). Но с изричането на тази неистина премиерът Борисов ясно и на висок глас казва на европейските партньори, че е способен да говори неща, които не са верни, както те много добре знаят!
За да бъде напълно ясно, да повторя кристално: не смяната на Кунева, дори не и фактът, че това се случва срещу волята на силно лоби в Брюксел ( което дори може да се изтълкува като проява на характер от българска страна), а именно неискреността при обосноваването на това действие е проблемът. И не само за Бойко Борисов, но за всички, които вярват, че това управление ще бъде различно от предишните.
Ще бъде интересно да се види, как Меглена Кунева, най-успешният действащ български политик през този сезон ( освен самият Бойко Борисов), който единствен демонстрира голям личен потенциал на избори, ще отиграе ситуацията. Припомням, че Меглена Кунева е единствената персонална конкуренция на Бойко Борисов с лично постижение, което демонстрира на евроизборите тази пролет, поднасяйки голямата изненада, когато за кратко реанимира умрялото вече НДСВ с неочаквано висок резултат. Всички наблюдатели, без изключение, отбелязаха, че това е нейна заслуга.
Ами ако Кунева реши да не приема новата „царска милост” ( на която тя в миналото дължеше наистина шеметната си кариера) и с пораснало самочувствие избере да запази потенциала си за следващите избори, вместо да се обезличи с подарен пост като компенсация за загубения? И го направи при това не от леви позиции, каквито се опитва да окупира и консолидира Г.Първанов?
Питам, защото следващите важни избори са президентските. При това не са толкова далеч във времето- само след две години, през които участието в управлението ( при това по време на икономическа криза) ще носи минуси в политиката, а опонирането на всяка управленска грешка- точно обратното. Поне такава е логиката на „класическата политика”. Ще видим дали и доколко ще сработи тук.
Иво Инджев