Как се бием за свободата на словото само, когато ни бръкнат в интересите!

Днес се случи чудо.

В. „Труд” изригна от възмущение, че се задавал монопол в медийното пространство, брутално налаган от групировката на Ирена Кръстева – Делян Пеевски.

Да не си мислите, че някой е написал коментар, или е изразил ярка позиция? О, не! За тая работа си има журналистически врътки – някой да каже нещо, което на теб ти се иска, но не ти стиска.

„Труд”, който е пред угрозата да бъде лапнат от хищната паст на Кръстева – Пеевски, дава думата за интервю на екс зам-главната редакторка Кристина Патрашкова на „Уикенд”, която едно към едно потвърждава всичко онова, което писа първа и единствена дни наред afera.bg

Защото НИКОЙ от медийната гилдия не му стисна да го направи!

И защото, без извинение, всички се насраха от страх.

Дори и с опряло яйце на задника „Труд” не се бори от свое име, ами играе мръсничката си игра – да се опълчи като „храбър оловен войник” на монопола на Догановите и Бойковите медийни метреси, ползвайки амбразурата на Патрашкова.

Не нам такими пунтами!

Изобщо не ни пука дали „Труд” ще ни цитира, или не, защото за нас е много по-важно, че всички онези, които трябва сън не спят за да влязат и да прочетат истината в afera.bg

Но когато журналистите се борят за свободата на словото само, когато им е настъпан личния интерес, това не е журналистика, а … публичен дом.

Патрашкова обявява тържествено, че от средата на октомври тръгвал нов вестник с главен редактор Зоя Димитрова, в който щяла да работи. Нещо, което първа написа отдавна afera.bg Зад него не стоял Алексей Петров, ама той бил много интересен човек, понеже Патрашкова го познавала от два месеца.

Afera.bg пожелава успех на новия проект, но е длъжна да предупреди чорбаджиите му: внимавайте с „топ” журналистите, които сега ще се изсипят в новата газета с чували. Те вчера бяха наведени като слуги, а днес вече са готови да рутят стени.

И още нещо – истинска журналистика само с пари не се прави.

Ако ВАЦ-овият вестник не се гърчеше пред угрозата да бъде купен от Кръстева – Пеевски, устата си нямаше да отвори за „медийния монопол”. Защото интересът му винаги се е клател от нечий фес.

Защото пишещата тези редове добре знае колко свободна територия на словото са „най-сериозните” вестници в България.

Знаят го и колегите от София, а най-вече са го изпитали на гърба си журналистите от провинцията, както обичат да казват столичните „борци срещу медийния монопол”, взрени по бюрата си в интернет „копи-пейст”.

Затова по-полека с яките пози и хватки!

За журналиста има само една оценка – името му, което стои под всичко онова, което ВЪПРЕКИ ВЛАСТТА е написал.

Веселина Томова