Червените кланове, смъртността в ЕС и вълничките за(д) Океана
Червените кланове в България се оказаха неизтребими, защото те си организираха 9-и септември 1944 г., подписвайки смъртната присъда на предишния елит, те си заформиха 10-и ноември 1989 г., вписвайки се в глобализиращото се източно-западняшко подобострастно притворство, за да бранят „племенните” си територии.
Неизтребимите истински босове на червените BG-кланове се погрижиха да не се увеличава смъртността, пардон, в ЕС, организирайки изпълнението на подразбиращата се западняшка поръчка да бъдат елиминирани набелязаните за похарчване до санитарния минимум „босове” на „криминалния преход”, преди страната да влезе в евроклуба. Има ли знаково убийство на що-годе виден „бос” след влизането в ЕС? Показателна липса. Засега…
Или не се помни сърцераздирателното обяснение защо министър като Румен Петков се бил срещал с напътените вече към съдебните процедури „братя Галеви”?! Да не се дискредитирало еврочленството на България…
Барозу вече определи България като „наша страна”…
Един вид по-първите европейци ни поемат.
На този фон задкулисните баталии около кариерната съдба на Меглена Кунева и вълнуващият трепетен успех на Ирина Бокова, обезпечен вероятно с не по-малка кулоарност, отново отвориха публичната тема за червените кланове в България и тяхната агресивна експозиция на Запад. Или някой би определил „клановия генезис” на фигура като Кунева като „жълт”?! Може би за това кънтеше от победоносни салюти телевизията, ръководена от другата „снаха”, зарадвала се с подобаващо подразбиране на представителката на червения род Бокови, за разлика от кандидатката на част от червената „фамилия” Пръмови?!
Ирина Бокова се отчете с благодарности към президента Георги Първанов (той е „колега” на Бойко Борисов като непринадлежащ на някой червен клан),
към Сергей Станишев, който си е свой на клановете в червено отвсякъде, на премиера. Който уж се радваше, но не му личеше някак…Защо?
За разлика от бившата царстваща фамилия у нас червените кланове, разбира се, нямаха благороднически произход, но наследяваха служебните и социалните си рангове, след като някои от предците им сториха всичко по силите си за тържеството на ямите на „народния съд”, поели голяма част от елита на България след Освобождението. Как да се радва Бойко Борисов – нали той е неформален лидер на партия от граждани за евроразвитие на България, излъчила го за премиер? И иска да внуши поне, че е за свободен подбор на своите чиновници, пардон, министри. Въпреки раздувките за капитални, отборни, банкерски и други кръгове.
Той като един Петър Велики е заинтересован да изгори едва ли не листовете с фамилните рангове
(разрядная перепись), плюс всички МГИМО-та и други руско-съветски абревиатури. И да занули ранговите претенции на „знатните червени родове”, издигайки редови бивши „комунистки” като Цецка Цачева, да речем.
Обаче кофти – не той е режисирал 10-ноември като „дворцов преврат” на изреждащи се комунистически кланове.
И сега ще си се радва наужким на клановата въртележка. Меглена Кунева сменя Бойко Василев Коцев, а Ирина Бокова грейва на висок пост в организация на ООН. Примерно. Как Сапатеро да не си позволява да го пита защо не бил направил коалиция със социалистите?!
А на онези зад Океана дали не им е през вълничките кой точно ще ги обслужва?! Те нима не пласират игричките си с алените масонси кръгове в България?!
И така до пълната победа на последната изборна урна у нас. Какво пък – да не би изборът за шеф на ЮНЕСКО да не беше дирижиран?!
За фигура като египтянина Хосни ще остане утехата, че познава духовното наследство на шейх Абдел Уахид Яхя (Рене Генон), който, умирайки в Кайро, помолил да съхранят работния му кабинет, без да променят нищо, защото невидимо щял да присъства в него…Суфийският мистицизъм на „Каирския отшелник” е разбираем.
А софийският комунистически кланов „елит” е неизтребим и вездесъщ очевидно…
А дали Бойко Борисов, като добър внук на убития от комунистите свой дядо, вече разбира, че колкото и преподредби да прави на кабинета, в който е бил Сергей Станишев,
трябва неистово да се бори, за да не последва съдбата на Жан Виденов – наследниците на основателите на комунистическите кланове не прощават на никое „чуждо тяло”, без да има значение дали е вътре в партията им, или НЕформално е вън от нея. Борисов само може да се „радва”, че поне не могат да му организират криза като на Виденов, защото вече му я предадоха като щедро наследство – клановото си го пазят като цървулите на пра-дедите си.
Любомир Живков