Медийните прашки и либидото на Генерала
Какво точно искат да му (под)сторят медийните прашки на всенародния любимец Бойко Борисов?! Да го превърнат в пиар-карикатура ли? Накъде повече извисяват Рейтинга Му? Към прословутите 99% на „човека от народа” ли? Или не могат да сдържат булевардната си пощеливост към неустоимото му политическо либидо и прелъстяващата ги воля за власт?!
Защо се учудват уж иронично тогава някои поназнайващи „популярния фройдизъм” – из медиите марширувал нелеп микс на Его и Суперего. Той се опитвал да преподрежда аргументи в полза на завряната в ъгъла медийна алтернатива срещу слугинажа Генерален. Описвал с трогателна наивност „СвръхАза” на Бойко Борисов?
И наистина – „Свръхазът”, суперегото, в схемата на Фройд е другото име на Съвестта. А не бълващата идентификации с Властта „като такава” медийна свръхпредставеност на Генералния „Аз”, манифестацията на постфройдиското „его”.
Уви – класиката е безмилостна: „Като правило егото репресира в служба и по повеля на своето суперего”. (Фройд). Но това е за съВестните – не за медийните весталки и кулоарните невестулки от службите.
Медийните прашки се къпят в турбофолка на преиграния си публичен оргазъм пред вездесъщата харизма на Генерала.
Скоро-скоро мейби ще го сравнят с прословутия магнетизъм на Джон Кенеди. („Издигам кандидатурата си за президент, защото президентството е действие”) Отдават се на трепетни фантазми. Тръпнат в очакване да ги приласкаят Генерално. Обладани са от (м)орално безсрамие с фейса на повехнали карачки, развяващи прашки из медийните сокаци. И току някоя се просне възнак, хързулната от продукцията на мокрите си сънища.
Месеци наред разделяха Борисов и Бориславова с жълтурската стилистика на първите пролетни целувки в медийните ковьорчета. Ахкаха и охкаха – видяха ги заедно в НДК на 5 юли. Писаха преди това как Станишев пак щял бил да бъде премиер. Писнаха след това като как Бориславова почти била изваяла Продукта си, който бил обречен да бъде премиер.
Лошо няма – нали едни и същи туристически босове плащат дописките, мил пардон. Кошмарен сезон ги връхлетя, а сетне и Генерала им се стовари.
Ужас – дори без да е вкаран предварително в президентската кошара за подходящо опитомяване. Как няма да се врътнат – и да плащат ли, плащат доПиски.
Селяндурската безпросветност на свинарите в туристическия бранш разголва врътките си чрез обслужващите ги медийни прашки. Те се надяват, че непрекъснатата „сублимация” на животинския им страх от Генерала ще им позволи да се наредят близичко, за да ги пръсне шадравана от бездънния нарцистичен резервоар на политическото му либидо.
Настина – дали Борисов не трябва да се пази от подобно обслужване? Вече ги предупредиха загрижени… Бориславова дали не може да му припомни – процесът на сублимация променя баланса на инстинктивната структура. Досега неговите инстинкти за самосъхранение бяха доказани, ефикасни, пословични, снайперистки точни. Защо му е да се превръща в удобна мишена заради Отпускане в обятията на „медийната любов”?
Борисов едва ли ще сгреши, ако е по-предпазлив с медийния слугинаж. Дори и да предвижда за себе си трайно инсталиране във властта.
Даже и да привижда кушия по тази писта само с план-графика на Путин…Преекспонирането му в медиите няма ли да го превърне в пиар-артикул, а не в действащ и резултатен премиер?! Властта като демократична процедура е временно поемане на отговорност, за бъдат постигнати конкретни резултати по разписание и в срок – точно както Борисов действаше и говореше за метрото в София. Тогава защо му е да демонстрира пълната си власт над медиите, затъвайки в дребнотемия, реагирайки на всичко и всички? Временно поемане на публична отговорност, а не медийно конституиране на уж възжелана от народа авторитарност, Борисов…
Как беше – самото очакване за неизбежния край, присъстващо във всеки момент, въвежда репресивен елемент на всички либидни отношения и прави самото удоволствие мъчително. (Маркузе). Виденов се срути. Костов падна. Симеон си отиде – не съвсем… Станишев беше нагизден от „червените генералши” с алено-Азерски прашки. Само медийните мажоретки се изживяват като вечни.
Подир Борисов на власт сигурно трябва да дойде някой геронтофил, за да се кефи на безжалостната им любвеобилност.
Но нали не се заблуждавате дори за миг – раздавачката все още е в „твърдата ръка” на Генерала. Гаврата с медийните босове изглежда пълна – в момента. Лижат и мажат по обичая си нат(в)ореното от Властта. Тиражите им падат. Всъщност „медийните босове” са толкова наведени, че вдигат само мъжествеността на модните властници. Налапаните пури разголват обижданата им, без пардон, по много пъти „мъжественост”. Продуктът на либидцето им вече няма нужда от шорти – покриват го дори най-оскъдните прашки.
Но ищахът им за трохите от държавната Трапеза е покъртителен – ето ви крайчеца на масата по време на банкета, нямаме нищо против. (Зинаида Гипиус) Как да се откаже Борисов от самопредлагането на „медийните босове” – нали вече е минал „краткия курс”: убеждението е вездесъща форма на власт и всички други форми на власт са нейни производни. Нима всенародната любов не прави Борисов толкова убедителен..? Точно в този момент ли да се поддаде на ницшеански съмнения – онова, което убеждава, не става затова истинно: то е просто убедително.
Всеобща убедителност е полазила народонаселението. Медийните прашки са повече от убедителни с бодрата си полегналост пред властимащите.
Всепроникваща убедителна разпищоленост се кърши газетарски. Само да не кръжеше наоколо една малка Бедичка – верижните реакции на кризата били на път, научаваме, да разположат чужда атомна централа на българска територия. Медийните прашки и това ще „обяснят” – националната сигурност само би спечелила, защото кой ще се засили да атакува атомна централа, особено – собствена.
Медийните прашки не униват – упражняват бъдещите си пози. Разиграват етюди. Изобразяват загриженост – вживяват се в ролята на патриотични проститутки на евромагистрала, уж забравили от какви кьорсокаци са били напътени.
И последната им грижа е Суперегото на Генерала. Угризенията на съвестта биха попречили на медийните дворняшки да гризкат подхвърлените от властниците кокалчета.
И все пак – нима не е удивително, че поне някъде, поне някога, поне някой има, примерно съвест, както редеше готин лаф без позьорски пинизи надяващият се Мераб, допълвайки – „съвестта е крайна дума и значи – край на обяснението”.
Апропо – какво точно иска да им (на)прави на медийните прашки Генерала?!
Любомир Живков