Иво Инджев: И Бойко Борисовще го пуснат на пързалката, когато му дойде времето!

Полегналата медия е страшна само за онези, които държат на свободата на словото и произтичащите от нея права на гражданите да бъдат информирани достоверно. Иначе за управляващите, които като правило са откровено похотливи в употребата на медиите, полегналата медия е удобна и приятна, разсъждава в интервю за в."ШОУ" журналистът Иво Инджев, до когото се допитват по български теми и световните медии.

– Г-н Инджев, разбрах, че сте имал честта да бъдете цитиран от “Ню Йорк таймс”?
– Обади ми се Дан Билефски от „Ню Йорк таймс” и се поинтересува от мнението ми за избирането на Ирина Бокова на върха на ЮНЕСКО. Говорихме доста. Поиска да знае какви са коментарите в блога ми по тази тема. За мен е интересен самият факт, че от „Ню Йорк таймс" се интересуват какво мисли един български блогър. Освен  че това е оценка за мен самия, идеята им да се обърнат към такъв като мен показва косвено какво си мислят за самата медийна ситуация в България – биха могли да се обърнат към „великите”, близките до властта „звезди” и началници на медии…
– В един злобен коментар в блога ви пише, че “Ню Йорк таймс” бил нещо като “Работническо дело”.
– Има такива мнения сред американците, че „Ню Йорк таймс” е прекалено либерален, заради яростната му подкрепа за Барак Обама например. Но истината е, че „Ню Йорк таймс” е неофициално спряган за най-влиятелния вестник в Америка, а значи и не само там.
– Тези дни доста се заговори за “полегналите медии” – тема, която вие също коментирате. В предварителния ни разговор ми казахте, че “полегналите медии”, което е красиво като метафора, но и страшно като действителност, всъщност е метафора на Михаил Миков? При какви обстоятелства на Миков се е наложило да пусне в употреба образа “полегнали медии”?
– Точната метафора, която Михаил Миков употреби публично, беше „полегнали като палаши” пред новата власт. Направи го ден, след като в Пловдив Сергей Станишев нарече медиите „лапнишарани”. Стори ми се интересно, колко са разгневени на медиите, които само преди няколко месеца ги обслужваха. Но в интерес на истината припомних, че управляващите и преди се изказваха с такова презрение – Станишев веднъж обвини репортери, че му задават глупави въпроси. И никой не му се разсърди. Приеха да бъдат наричани „глупаци”.
– Полегналата медия е по-страшна от слугинажа, от обслужващата медия?
– Тя е страшна само за онези, които държат на някаква си свобода на словото и произтичащите от нея права на гражданите да бъдат информирани достоверно. Иначе за управляващите, които като правило са откровено похотливи в употребата на медиите, полегналата медия е удобна и приятна.
– Ива Николова в интервю каза, че медиите са клекнали пред премиера Борисов, защото това им идвало отвътре. Защо обаче полягането се случи така внезапно?
– Не съм съгласен, че е внезапно. По навик е. И трябва да се прави разлика между журналистите ( повечето, вярвам, се измъчват, че са принудени да го правят) и техните началници, обвързани с властовите интереси. А механизмът е ясен: който не слуша, трябва да си търси работа, каквато все по-трудно се намира (съответно примката на принудителното послушание се затяга все повече). Тодор Токин например написа, че главният му редактор Тошо Тошев го е заплашил, че няма да си намери работа, когато се разделили със скандал – както и станало.
– Преди да стане премиер Бойко Борисов, пресата определено беше по-интересна?
– Случаят с Бойко Борисов наистина е особен. Той е единственият, който и в опозиция се радваше на радостно помахване с опашка от страна на „палашите”. Онези, които му ръмжаха (защото бяха на хранилката на тогавашните му политически конкуренти), светкавично се преориентираха и сега му мъркат като котенца. Направете си художествения експеримент да подредите първите страници на повечето столични всекидневници една под друга така, че да се види горният им десен ъгъл, и ще видите нещо като комикс с един единствен герой – ден след ден (този фокус ми го показа един колега – впечатляващо е). Но правете това вкъщи – навън може и да е опасно за вашето журналистическо здраве..
– В “Репортери без надница” казвате нещо много интересно: “Говори се, че свободните журналисти ставали все повече. Прогрес! В смисъл, че освобождават журналисти на тумби и те отиват на т.н. борса на труда. Което означава – никъде. Защото борса на труда за журналисти у нас няма. Има търг за роби с журналистически опит – предимно горчив. Що за журналистически търг е това?
– Някому може да се стори пресилено, но на мен униженията, на които биват подлагани изхвърлените на борсата на труда (в нищото, защото такава няма) журналисти, ми се виждат робски. Работодатели в т.н. водещи медии са в съгласие и синхрон помежду си да не се дава трибуна, камо ли щатна служба, на вироглави журналисти, дръзнали да се опълчат на някой от босовете в средствата за масова (дез)информация. Прави се не само от отмъстителност, но и за назидание. И схемата работи – от медицинските сестри и лекарите, през пчеларите и млекарите, та чак до военните и полицаите, почти няма професионална гилдия, която да не е протестирала през последните години. При журналистите нищо подобно не се вижда на повърхността. Пием и пеем буйни песни и се зъбим на тираните, но само по кръчмите.
– Щом Бойко Борисов се чувства комфортно в това статукто, това значи ли, че има някаква задкулисна договорка между Певески- Кръстева (Доган) и Бойко Борисов?
– Виноват, не мога да знам (има други осведомени журналисти, за един от тях чувам, че буквално ръководи този вид сделки, като много близък брокер до властта – питайте него). Не съм гост на тяхната трапеза. Но е близко до ума, ако видите резултата. Все пак става дума за печатни издания – всичко е на показ, написано е черно на бяло, че и цветно дори!
– И това е логично?!
– Не би трябвало да е така. При цялото ми уважение към избора на хората и голямата победа на ГЕРБ, време е да се замислят дали си правят услуга като се наслаждават в тази измамна безкритичност. Какво се оказа – пълна промяна в законодателната и изпълнителната власт, натиск за същото в съдебната, но в медийната промяната се състои само в сменената посока на пропагандните поклони.
– Между другото в едно интервю в “Труд” пред Валерия Велева премиерът Борисов каза, че си нямал приказка с Доган, нямали са пазарлъци за каквото и да било?
– Е, освен към споменатата от вас интервюираща ( тя демонстрираше уникалната си близост с Доган, може пък и още да му има телефона, нищо че вече не е много модно), за повече подробности се обърнете към споменатия (но съзнателно неназован от мен) журналист. Той ще да знае повече по темата.
– И с просто око се вижда как днес медийният монопол на Доган в лицето на Ирена Кръстева – Делян Пеевски вече обслужва и Борисов. Това май не се случва само от чист слугинаж? Как мислите вие?
– Никой не демонстрира покорство за собствено удоволствие. Прави се или под натиск, или заради интерес. Кое от двете в случая е вярно? Изберете българското! И двете, най-вероятно, ако имаше трето, като в притчата за торбата сол, тоягите и плащнето, също щеше да е вярно.
– Такива „жестове” не са ли свързани с огромни пари?
– Не съм аз, който е автор на фразата : „За каквото и да говорим, винаги става дума за пари”. Не следвам този принцип, ако щете вярвайте. Гледах и се дивих на едно сутрешно телевизионно шоу, в което и водещите, и гостите, бяха твърдо убедени, че всичко на този свят се продава. Било въпрос на цена. Искаше ми се да ги попитам (като един старомоден мърморко в техните очи, вероятно) – каква е тарифата за точно този цинизъм, но заплатите на телевизионните служители обикновено са сред най-големите тайни на предприятието.
– По повод на изказването на Борисов: “ГЕРБ е единствената партия, която няма нито радио, нито вестник, нито телевизия", казвате: "Съгласен съм с казаното от Бойко Борисов….Но… Бойко си няма медии, но медиите се имат с Бойко”. Добре, как така се случва, че медиите ни си имат Бойко?!
– Много държа на частицата „се”. Затова и заглавието ми беше „Бойко си няма медии, но медиите се имат с Бойко”. Защото те не го притежават, но си „другаруват”, фамилиарничат с него и са поласкани, че ги предразполага и допуска до себе си. Тази интимност ги обезоръжава, ако изобщо имат куража да му възразят за каквото и да било.
– Ситуацията в момента не напомня ли на сатуквото, наложено от Костов по времето, когато той беше премиер? Тогава пред Командира нали клекнаха всички медии, той закриваше вестици които не галеха егото му…
– Кои вестници по-точно е закрил? А че му се умилкваха на Костов, това е факт. Аз и Борисов не упреквам лично за това, че му се мазнят. Той какво да им каже: „ Я да вземете да ме изобличавате, че много обичам?" Ако има нещо, за което може да бъде порицан (за задкулисни договорки просто не знам), то е, че „развращава” медиите с подхода си да ги използва за лична трибуна, като ги захранва със собственото си твърде благосклонно присъствие. Така беше преди. А сега – какво му е, те му осигуряват комфорт и той никак, ама никак не се дърпа.
– Спомяте ли си времето на Костов като отпор и като съпротивителна сила, родила се в някоя медия?
– Спомням си, че по онова време в поредно интервю за „Труд” поетът Недялко Йорданов написа, че при Тодор Живков се е дишало по-свободно, отколкото сега при Костов. Не си спомням за това да е пострадал нито той, нито вестникът. В същото интервю поетът обяви новата си поетична вечер в най-голямото закрито помещение в България, зала 1 на НДК, призовавайки зрителите да дойдат, назовавайки също дата, цена на билети ( в тираж над 300 000 броя, май). И напълни НДК успешно, което е невъобразимо постижение за 99 на сто от поетите по света.
– Като говорим за ризлична медия искам да ви питам за подготвящия се нов медиен проект. Кристина Патрашкова каза, че новият седмичник ще е в духа на добрите времена на “Уикенд”. Възможно ли е това да се случи?
– Нямам представа какво точно се готви, но за възможно – да. Защо не? При достатъчно „спортна злоба” в комбинация с много пари може да се постигнат много неща.
– Не мислите ли, че налагащият се медиен монопол може да доведе Борисов до онзи крах, който претърпя Командира. Нали и Иван Костов действаше по същия начин?
– Не мисля, че крахът на Костов произтича от медийната му политика, нито че Борисов би се провалил точно заради медиите. По-скоро, ако му се случи, ще бъде въпреки тях.
– И не е ли истина, че тоталното запушване на медиите дава дивиденти до един момент?
– О, да. Само че кой ти мисли в България с хоризонт, по-далечен от утрешния ден? Вижте т.н. дебат за руските енергийни проекти в България! Бил излят един бетон, друг бил разбит и ако не се изсипел трети, много сме щели да загубим – такива аргументи се спрягат за гигантския за нашите мащаби ангажимент АЕЦ „Белене”. А говорим всъщност за ядрена централа, за предопределяне бъдещето на страната за десетилетия, за стратегия и геополитика, свързана с цялостната ориентация на страната ни към един друг свят, уж вече избран от нас като страна от НАТО и ЕС…
– Борисов и ГЕРБ може и да нямат лично своя медия. Но кой всъщност, има?
– Нямат, защото нямат нужда. Имат достатъчно влияние в повечето значими за тях медии. Първанов също няма своя медия, но я се опитайте да публикувате нещо критично за него – споменатият от вас „Уикенд" опита. Сигурно по-добре от мен знаете какво се случи след това.
– И когато се казва, че няма медии, не подценява ли така обществената мисъл психолога Бойко Борисов? (Нали той е доктор по психология).
– Подценява я и това е симптом за умора на политическото у него. И последният сричащ читател знае колко любим герой на медиите е г-н Борисов. „Купил” ги е отдавна с т.н. харизма.
– Вие пръв хванахте хитруването на “24 часа” към премиерът Борисов и двойната игра на този вестник спрямо него.
– И други хитруват. Ето, в неделното издание на „24 часа” се възползваха от легалния достъп до стенограмите на правителството, за да пуснат на „шейната” премиера. Напълно хрисимо са избрали пасаж, в който той прави езиков лапсус, говорейки за „вътрешния интериор” на правителствения самолет, което е оксиморон. Т.е. хем го критикуват, хем пък не могат да бъдат упрекнати – цитат от стенограмата и толкоз!
Само че е абсолютно невероятно да не са забелязали, че прави езиковата грешка и не могат да ме убедят, че  изборът им е случаен. Нямат куража да му се подиграят в очите и го правят тихомълком.
– По повод на тази публикация казвате, че “24 часа” пускат на пързалката Бойко Борисов. Пускат на пързалката самият Бойко Борисов?!
– Както всички останали досега и него ще го пуснат, когато му дойде времето. И защо да е скандално? Това се повтаря през годините и не виждам някаква промяна. Властите се менят, медиите се нагаждат към тях, а когато дойде „есента” и властовите листа започнат да капят, отношенията с довчерашния медиен „любимец” охладняват и настъпва зимата на техните отношения. Само се чудя как въпросните „любимци” не го забелязват навреме.
– Цакат го и го пускат на парзалката но – “малодушно, с презастраховане, йезуитски”?
– Така мисля – защото нямат доблестта да му кажат какво си мислят, докато е на власт, а се имат за много хитри с номера, като този да публикуват езиковите му грешки без коментар. Един ден ще ги извадят и ще ревнат: помните ли колко бяхме смели?
– В коментара си “Медиите са полегнали” казвате и друго интересно нещо: "Искам да защитя Станишев от неоснователни обвинения и нападки"?
– Е, това е иронията, която той си е заслужил с факта, че остана верен на себе си да ругае медиите, вярвайки в своята правота на всяка цена (той така вярваше че ще има изборен успех). Станишев веднъж почти се скара на един италиански журналист от канала „Евронюз”, който си позволяваше да не се държи раболепно с него. На втората минута от интервюто Станишев започна да го поучава с фрази като „както може би не знаете”…
– Да защитите Станишев – защо, след като той нарече журналистите глупаци, а гражданите, които събират подписи срещу неговото управление “циркаджии”?
– Исках само да кажа, че при предишното управление обиждаха наедро и наред, но и самите те не се обиждаха, когато ги третират унизително, какъвто беше случаят с отношението към Станишев от страна на Путин в Сочи през семпетмври 2008 г. и от страна на новия президент Медведев в Кремъл тази пролет.
– Да, но “призозавате: "Долу ръцете от опозицията, тя е права"? Защо? Мислите, че опозицията (БСП може би) са прави?
– Ами прави са, не са ли полегнали медиите, както казва Миков?
– Нали вие разказвате как същият този Станишев е бил наричан троянския кон на Русия в Европа? И го караха да чака пред яслата на президента Путин?
– Да, позволих си да припомня очевидното, което обаче по време на управлението на Станишев съвсем не беше тема на същите медии, които сега са готови да го разкъсат.
– Сега медиите не създават впечатление Борисов да чака пред тази ясла, или ако чака – тя е пълна?
– Борисов трябваше да почака близо два месеца реакцията на Москва на своите изявления за евентуално преосмисляне на руските проекти у нас. И лично Путин направи това, резултатът беше, че получихме уверение за един „прагматичен подход” по въпроса. Звучи по различно от чутото преди за преоценка и преосмисляне…
– Не ви ли направи впечатление как на срещата Бирисов-Путин бяха поканени 300 руски журналисти и нито едни български?
– Факт е, че единствените медийни преразкази за случилото се дойдоха от руския печат, като в. „Комерсант”, който направи косвен комплимент на Бойко Борисов, че едва ли не смаял присъстващите с дързостта да се отклони от килима към очакващия го Путин, за да се прегръща с някакъв познат. После от българска страна тази празнота беше запълнена по ултрамодерен начин (доколкото интернет е най-модерната медия) с публикуването на подробности за разговора между Путин и Борисов в един (уж) личен блог (на премиера Борисов), зад който обаче явно стои май трудов колектив (ако не и нещо повече).

Едно интервю на Мария Друмева

www.blitz.bg