Прочетете това писмо!Писмото на Куйович до Бойко
Прочетете това писмо! И не бързайте да иронизирате закоравелия международен престъпник далавераджия от черногорски произход, развиващ бизнес парлама у нас и покровителствен на най-високо ниво, докато е създавал и ръководел сенчесто наркоканал. Това е човекът, с чието задържане и подвеждане най-сетне под отговорност правителството на Станишев и най-вече МВР шефът се гордееха най-много. Защото не е малко да изловиш бандюгата архитарикат и циркаджия с 60 кг хероин и да му натъкмиш и компанията за пандиз паласа, състояща се от все негови хора от България, които са му били ортаци.
С прошението си Куйович се хваща за сламка и проси царска милост от Бойко Борисов. Осъденият на 16 години затвор международен наркотрафикант Будимир обаче тръби в медиите чрез писмото си до премиера за ужасяващи нередности, някои от които доказуеми.
„Г-н Борисов, чрез медиите искам да се обърна към вас и българския народ, тъй като единствената ми вяра и надежда сте вие и управляваната от вас партия. Изнасям информация, за чиято достоверност гарантирам.
1. Искам да проверите с какви документи за самоличност – т. нар. пасаван от посолството на Черна гора, чийто гражданин съм, бях екстрадиран през февруари 2005 г. Твърдя, че още тогава г-н Валентин Петров (по това време беше шеф на ГДБОП) и преди моето екстрадиране знаеше много добре истинската ми самоличност. Въпреки това той ме изгони от България с неверни данни. Заявявам, че аз се казвам Будимир Милосава Куйович, роден на 21. 11. 1967 г. в Миоска, община Калашим и баща ми е Милосав Куйович, а майка ми – Видне Шукович. Горното заявявам, тъй като през януари 2005 г. Валентин Петров не можеше да ме изгони от България, докато не получи официалните ми документи чрез посолството на Сърбия и Черна Гора. В пасавана е видно, че съм роден на 21. 11. 1967 г., а не както Валентин Петров ми е издал заповед за лице, родено година по-късно и с родители, които имат различни имена от моите. Той (Валентин Петров) много добре е знаел, че става въпрос за две различни лица. За мен остава загадка каква е била целта му да бъда екстрадиран от България с неистински данни. Излиза, че на практика има двама Будимир Куйович и единият е създаден от Валентин Петров, за да може с него да си измие ръцете.
2. Чудно ми е също защо, след като в Парламента бе свикана комисия „Куйович“ никой не ме потърси за сведение и коментар. А в случая аз съм единственият потърпевш и имам интерес да се разкрие истинската ми самоличност и цялата истина около случая „Куйович. Интересно е също защо депутатът Надка Балева като участник в тази комисия е знаела за сгрешените дати и имена, но като народен представител тя е прикрила истината около мен.
3. Моля да се направи проверка дали са случайни нерегламентираните разговори, проведени между един от подсъдимите по моето дело – д-р Николай Писков и бившият депутат от НДСВ в Хасково Ясен Янев. Подкрепа на твърденията ми, изнесени до тук може да намерите във веществени доказателства, иззети по воденото срещу мен дело. В тях фигурира сръбската ми лична карта, в която са и истинските ми имена и данни. Неизвестно защо тази лична карта е изпратена във военна прокуратура – Варна и не е използвана по делото за снемане на самоличността ми.
4. Бих искал да се установи защо през март 2008 г. бях извеждан и малтретиран от ареста в Стара Загора и то след изтичане на работното време. Тогава бях закаран в кабинета на г-н Калин Явашев, директор на РЗБОП – Стара Загора в присъствието на окръжния прокурор Димо Атанасов и Петър Мидов – окръжен прокурор на Хасково. Когато помолих по време на разговора с тях да присъства адвокатът ми, не ми позволиха. Там бях заплашван и изнудван да разкажа какво знам за висши политически фигури. Казваха ми: „Дори и в Страсбург да се жалиш, няма никой да ти помогне, защото и там имаме наши хора!“
По същия начин бяха обработвани и другите подсъдими по делото ми в Хасково – Михаил Янков и Стойко Дойчев. Самите те вече са потвърдили за заплахите и в показанията си пред ВКС. На Михаил Янков например са му казали: „Ако не говориш срещу Куйович, попадаш в месомелачката на държавата и няма да отървеш затвора до края на живота си.“
Докато бях в кабинета на Калин Явашев ми бяха показани и папки със СРС-та, правени от 1. 1. 2007 г. до 27. 12. 2007 г. За тези СРС-та знам, че са незаконни и по моя информация в момента същите тези папки се намират в ДАНС, което моля да се провери.
5. Защо в периода преди произнасяне на присъдата срещу мен бях изведен от килията на затвора в Стара Загора в полунощ за среща с хора от Апелативна прокуратура – Пловдив и софийска градска прокуратура? Те бяха придружавани от лице, което се представи пред мен като Камен Пенков от Националната сигурност. На същата тази среща присъстваше и лицето Младен Младенов. По време на разговорите с тях бях принуждаван да подам компромати срещу г-н Илия Илиев и г-н Ваньо Танов. За тях аз твърдя, че не ги познавам и няма какво да кажа срещу тях. Редно ли е по такъв начин да се извличат доказателства и чрез натиск върху мен да се извлича лична полза и да си правят PR-акции?
Ако се провери всичко казано от мен, ще се убедите, че делото срещу мен е политическо и издадената ми присъда не почива на факти и доказателства, а на скалъпени обвинения от страна на управляващата тогава партия БСП. Интересно е и защо след задържането ми бяха обискирани канторите и домовете на адвокатите ми. За обвиняемите по всички дела ли се предприемат подобни действия?
От самото начало на задържането ми до момента съм дискриминиран от страна на българските власти, които не признават конституцията на родината ми Черна гора (чл. 13).
При задържането ми бях жестоко пребит и унизен от органите на полицията. По силата на кой закон ме биха като куче?! Казаха ми: „Знаем ви вас, черногорците, ще си получиш заслуженото!”
Моля прокуратурата да се самосезира въз основа на това обръщение и да провери моите твърдения. Желая да бъда уведомен за резултата от тази проверка”.
Сгрешените имена
В обръщението си Будимир Куйович разкрива и обстоятелства около сгрешената му на няколко пъти самоличност:
„Аз съм Милосава Куйович, роден на 21. 11. 1967 г. , а не Будимир Куйович, роден на 21. 11. 1968 г. в град Подгорица – Черна Гора с баща Милославович и майка Шилкович. Такова лице, видно от официалните данни не съществува и е измислено от Валентин Петров.
Би трябвало да се провери също какви данни фигурират в документа, който ми е издаден като личен номер на чужденец. Всички данни в него са различни от данните, фигуриращи в българската ми лична карта и ЕГН. Всички те са различни и от действителните, които са в регистрите на Черна Гора. На практика излиза, че има 3-ти Будимир Куйович. Моля да се провери защо лежа невинен под чужда самоличност!”
Шокиращо е наистина, ако нещата стоят така. Не че ще променят факта – Куйович мафиот. Но ще ви повлекат в една бездна от необясними несъответствия и куриози. Те сочат и други, висши мошеници, не по-малко отвратителни и заслужаващи да бъдат подсъдни. Вярно е, че в разпътни времена като нашето „совите не са това, което са”, мафиотите не са това, което са, но да не може в една държава да се установи как така в затвора лежи човек, чиито данни в личната карта, международния паспорт и в другите документи по делото въобще не съвпадат едно с едно… И ще стане така , че при тъпата шега с претенция за каламбур на Румен Петков „Куйович, Муйович, Уйович”, грешката ще се окаже вярна. Три приблизителни имена, подобни, но не еднакви имена на родителите и приблизителни рождени данни! Куйович Куйович ли е? Като във филма „Диаментената ръка”, в който героят, в истерико-комичен напън да се измъкне, твърдеше съвсем не на шега: „Это не я, это мой брат близнак!” Абсурд или истина съдържа писмото , или и двете заедно, преценете сами.