Борисов наследи кофти криза – вгорчават му я…
Обективността изисква ясно да се каже – Борисов наследи коварна криза. Сега „големите” му я вгорчиха. Бигбосовете от Осмицата убедиха прословутите „и други” от Двадесетицата – победата над световната финасова криза била толкова гръмка и очевадна, пардон, че нямало как да не се обяви тържествено и да не се чества със салюти. Светът се измъквал победоносно от лапите на поредната криза, а ние тепърва ще затъваме. Освен ако слугинстващите „независими” експерти, обслужващи всяко правителство с мерак и корист, не целунат още на по друго място Властта. Кризата, както дошла, така си била отишла…Не му ли нагарча вече на Борисов от подобна „сладост”?!
Борисов немедлено да разпореди фойерверки – „независимите експерти”,
които си въртят „консултантския” бизнес с всяко правителство, тръшнаха кризата, преди още да е влязъл премиерът в люта схватка с нея. Не са ли това същите намазани мръсници, които бранеха Станишев от „уморения” Барозу…?
Къде е справедливият ти гняв, Борисов. Защо верният ти (и умерен ентусиаст в рамките на властта) Стоян Мавродиев не ги разобличи, експертно да ги разнищи. Или трябва да чакаме на десетина назобени „експерти” да се появи за минута-две на екрана достойна фигура като Румен Аврамов, за да охлади ентусиазма на „публиката”?!
Борисов, дали не трябва „Комуналният капитализъм”, образцовият тритомник на Румен Аврамов, да ти е на бюрото катадневно – да ти е пред очи, ако нямаш време да го разлистиш поне – „Без съмнение, България е преди всичко пасивен субект в събитие от мащаба на депресията. Неговите източници са далече от Балканите, като концентричните вълни ги засягат с пълна сила.”. (т.І, с.44) Така описва Р.А. позиционирането ни, ех, дереджето ни в Оловното време на Голямата депресия (1930-1939). Именно така – десет години, а не всеизвестните четири за останалия свят описва Румен Аврамов. И продължава – кризата не приключва с първите симптоми на оживление от 1934 г. Последиците от взетите решения се чувствали до самото начало на Втората световна война.
Колко активен субект може да бъде сега България – „банките-майки” дръпнаха „ресурса от последна инстанция” и докараха нещата дотам, че
Бойко Борисов да възрадва „отличниците, сине…” в УНСС – давали ни парички от Брюксел, значи оценката за работата на „кабинета” е положителна. Чудничко.
Но икономическата среда у нас е тегава – блокажът е пълен: лошите кредити растат, междуфирмената задлъжнялост – също. Банките се превърнаха в цитадели-трезори, които вече търсят последната дупка на кредитния „колан”. Чакат да се отпуши производството. И правилно. Класика. Но ще тръгне ли икономиката само с пари от Брюксел? Къде са капиталовите потоци от големия бизнес?
Прав е Аврамов – повтарят се сюжетите в малката българска икономика. Хроничният недостиг на капитал е наистина фундаментален факт в българската икономика. Глад за кредит. Постоянен дефицит на спестявания. Бюджетен дефицит?! Притеснителен традиционен макроикономически профил. „Цикълът се затваря. От държавата загубите могат да бъдат покрити единствено по три начина – чрез данъчно бреме, чрез външен дълг или с окончателното им стоварване върху населението чрез инфлация.”. (І, 220 стр).
Как беше – „прехвърляемост”: кризата е време на хронични бюджетни просрочия.
Акцизите на горивата и цигарите ще се вдигат. Косвените данъци ще трябва да пълнят хазната – бюджетът да балансира по ръба на желано и действително.
В това време общините се задъхват. Борисов врътна кранчето в обратна на Станишевата посока. Премиерът може дни наред да реди напоителен лаф на студентите в УНСС как предишната власт е харчила на поразия. Но само със свиване на разходите няма да стане.
Едва ли и онези 300 милиона като очакван ефект от повишена събираемост след интрегрирането на инфосистемите на НАП и митниците ще напълнят държавната кесия.
И какво – трябвало да се надяваме на „спецекипите” на прокуратурата, МВР и ДАНС, които от днес нататък ще притискат „върхушката”. Резултатите – отново след месеци.
Симеон Дянков определи хоризонта на сбъднатите очаквания – лятото догодина. И следващото. И тъй до края на мандата. Докогато ще се усвояват паричките за метрото, а не както звучеше сякаш от Борисовите щедри харизматични уста – тутакси и немедлено. Лошо няма – премълчаването по подразбиране укоримо ли е? Едно примерче – Кирил Йорданов и варненци ще чакат пари на траншове за „бързата отсечка” от улица „Дунав” до район „Владислав Варненчик”, а Брюксел да ни сипва 185 милиона евро накуп?!
Линията на Борисов е ясна – връщане на доверието на Брюксел. И прииждане на застъпващо-наслагващи се траншове. Но все някога ще дойде час за равносметка – след стоте дни, след шестия месец, първата година. Спецекипите наистина ще трябва да ловят старите и новите крадци – те са в преплетките на Върхушката. Брюксел скоро ще поиска глави на „олигарси” – нима Борисов не е сигурен в това?!
Всъщност дали наследяването на „олигарсите” не e истинската местна причина за генерирането на постоянни кризи у нас?! Борисов ги наследи като главен секратар на МВР. Наследява ги и сега. И?
Любомир Живков