За дупките

Има и един стар виц:

Един шофьор возил камион с дупки. При едно тръскане една дупка паднала, шофьорът слязъл да я вземе и паднал в нея.

Живея в кв. Стрелбище. Столица, огледало на държавата и т. н. Огледалото, обаче е водно. В смисъл, че дупките, изкопани по средата на улиците в нашия квартал от „Топлофикация” си останаха и дъждовете ги напълниха с вода. Остава само да ги зарибят.

След като три седмици нямаше топла вода, защото работеха на една смяна, сега проблемът е, че никой не работи по дупките. Те са приблизително дълги 6-8 метра. Широки и дълбоки около два метра. Долу има тръби, които бяха почистени от кал. Сега дъждовете отново активно вкарват кал. Която отново трябва да бъде изхвърлена. После идва есенния дъжд и отново пълни дупките с кал. После…

После ще падне някой в тези дупки, защото не са маркирани през нощта или някое хлапе ще се хвърли с велосипедчето си. От „Топлофикация” ми отговориха, че са санкционирали фирмата-изпълнител „Минстрой холдинг”и фирмата обещала да запълни дупките тези дни. Ама май не е много сигурно. Но никой не може да ми отговори защо са подписали такъв смешен договор да се работи чат-пат и на една смяна и да оставят дупките да зеят като ненаситните ми задници.

Община София предлага до 2 000 лева глоба за разкопаване на улица без разрешение. Ами да вади кочана с глобите и да започва.

Слава Богу, дупките са статични. С изключение на политическите дупки. Те шават насам-натам и правят дупки в бюджета, в образованието, в здравеопазването, в душите на българите.

Който копае дупка за ближния си сам пада в нея.

Както казваше баба ми:”Да ви серат кучетата в дупката!”

Николай Колев – Босия