Възмездието на козия рог
Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат…
Август. Разнежен като ягода, натопена в сметана.
Бареков е в отпуск.
На стола му сядат „видни” личности, поканени от него и по-важното – посочени от онзи, на когото Бареков не може да откаже.
Една от избраните е Кристина Патрашкова. В студиото влиза бившият шеф на спецзвеното ОСА в ДАНС Велин Хаджолов. Почувствал се „осветен” и напуснал спецслужбата.
Забележително интервю. Удивителен спектакъл, режисиран до най-малкия детайл. Велин Хаджолов по никакъв начин не може да седне на стол в студиото на липсващия Бареков – пред Патрашкова, без някой да го убедил и да му е внушил да го направи.
Този някой никога не е Алексей Петров.
Хаджолов казва неща, които трябва да станат новина. Патрашкова е репетирала дълго пред огледалото.
Хаджолов вади на финала не жокер, а нещо по-страшно – поднася подарък на „водещата” – кози рог, уточнявайки, че това е символ на … възмездието.
Знак.
Послание.
Към кого?
Към Борисов? Към новия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев? Към американските служби?
Патрашкова поема целия кози рог. Без остатък.
През това време Алексей Петров е все още служител на ДАНС. Това е пропуснато от журналистите, които са се хлъзнали по „новината”, че съветникът е освободен от ДАНС. Не е съветник, но продължава да е служител на Агенцията.
След 15 дни вече няма да е. Три дни след спектакъла по bTV той има упоителен разговор с „най – високото”. Нещо се случва и на 30 август оповестява напускането си на ДАНС.
„От днес вече съм опонент на Бойко Борисов”, казва Алексей Петров. Велин Хаджолов и бившият шеф на контраразузнаването Рашко Зайков обикалят комиисиите за контрол на ДАНС и корупция, и твърдят, че в Агенцията се връщат корумпирани служители от Драшковия кръг.
Борисов мълчи.
И пуска на кучетата ген. Атанасов. И Командира, който виртуозно е „командировал” като председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
Борисов и Алексей Петров знаят брилянтно кои точно са ген. Атанасов и Костов и си ги менкат „на тъмно” както си искат.
Докато Командира и генерала му се запенват да плюят по Алексей Петров и ДАНС, Борисов перфектно не споменава нито веднъж бившия съветник на ДАНС.
Бойко впечятлява с уникална овладяност. Останалите му лакардии за това и онова са за пред невчасовите журналя.
Алексей дава знаково интервю за … лихвите. И хоп – вади от ръкава доклад на ДАНС.
Борисов е доволен – всички хукват като видиотени да търсят доклада, начело с ген. Атанасов и Костов.
Борисов и Петров се дръпват. И гледат сеира на набутаните.
Легандата, че не се обичат е вярна. Но митовете в подземния и надземния свят свършват тогава, когато говорят финикийските знаци и влиянието на властта. Враговете много често стават приятели. Задкулисно – каквато е чаровната врътка на ъндърграунда.
Петров пуска видимо онова, което Борисов няма как да поиска директно и още по-директно да каже. Той е премиер и не е толкова просто да размаха показалец на чуждоземно влияние, както го прави драматично пред столичните репортери.
Перфектна комбинация – вдига се шум по канала от опонента и другият няма как да не реагира.
Петров заговаря втори път. Този пък за доматите, които не били контрабанда. Всезнаещият Дянков от Световната банка внезапно млъква по темата.
ДАНС продължава да е дъвка. Уста в уста. Атанасов на Костов, на финала – тежката артилерия Цветанов.
Кой бил ръководел ДАНС в сянка?
А кой поднесе на тепсия такава неочаквано мощна победа на ГЕРБ?
Преди изборите пак имаше сценарий и Борисов добре беше наясно с него. Само че „проекта Яне” дръпна играта и духът излезе от бутилката.
А кой ли подшушна на Доган да изиграе великолепния театър с онези уж случайно заснети и изпуснати думички, които наелектризираха България?
Волен ревниво побесня, че му дърпат електората и изкрещя: „Това е партията на Алексей Петров!”.
Час по-късно посмъртно забрави това име и до този момент не го е споменал нито веднъж. Но пък получи правото да се отърква около властта на премиера.
Бойко знае това.
Алексей също.
Опозиция обаче няма!
А трябва, защото тези работи с диктаторството не ги харесват на Запад.
Патрашкова става директор нов вестник. „Галерия”. Казват, че зад вестника стоял Алексей Петров.
„Уикенд” е купен от Делян Пеевски. Едната му част работи „под прикритие” за ”Галерия”.
Доган не се чува, но това не го прави ужасно незначим. И никой него пипа. Нито Борисов. Нито Алексей. Грешка. Яне е на линия.
Борисов не може да тръгне срещу Доган, защото ролята му на премиер е на държавник, а не на Бойко Хаиза.
Борисов оставя „черната работа” на „опонента” си.
Всички останали са за … лимонада.
Костов се нерви, че работата става без него и усеща, че са го ползвали за наколенка. Ген. Атанасов вече е задоволен. И мълчи, защото умее да си говори с Алексей Петров. Дали за бай Миле, Славчо, или Сретен Йосич – все едно.
Борисов е премиер.
Петров е Господин Никой.
Последният обаче твърди, че живее в роли.
Засега колелото е смазано. Ще дойде обаче момент, в който единият ще изиграе другият. А и никой няма как да управлява един човек изцяло. Борисов няма да го позволи. Петров – също.
Станишев тепърва изумено ще разбира за кого е работила ДАНС.
И това, че Цветанов подскача, че бъркали заради него в БДС е просто ремикс на онези времена, в които Борисов като главен секретар бе строил в две редици всички влюбени в него служителки на МВР, които бъркаха в БДС-а за да видят родните му. Там друго – няма. И няма шанс – за компромат.
Цветанов също е ползван, защото преминава границата на мечтата да стигне Борисов.
Борисов е дете на улицата.
Алексей Петров – също.
Там такива волности не са позволени.
Засега „възмедието” на кози рога се отлага.
И бутафорно се кипри в скута на Патрашкова.
И в задкулисието на Бареков.
Веселина Томова