Да обявиш убийство

О, днес трябва да бъда състрадателен. Днес съм К. К. нежният.

Приятел се обади и, облян в сълзи, и ми съобщи, че в някакъв вестник имало любезности по мой адрес.

Аз пък реших да ви ги съобщя на вас.

Вашият дописник имал картонена глава – охо, това съм аз.

Навремето “Всяка неделя” била явочна квартира на ДС.

А пък законите на К. К. били “закони на мутра”. И пр.

Олеле, колко страдания съм причинил на някаква рошава душа.

Прав си, моя мъгличка ненагледна, ах, ти, лоза ненапита.

Отивам да си купя достатъчно дълго въже, за да се обеся.

***

Един от законите на К. К. гласи: “Не се занимавай с цацата. Воювай с ония, които са по-силни от теб. Стреми се в кариерата си да получиш поне една правителствена декларация, написана нарочно срещу теб. Няма да ти се случи, но ти се старай.”

Проста работа. Нежният К. К. получи само през 1990 г. две честитки – веднъж заявление от правителството на Луканов (13 февруари), и сетне декларация от председателството на Висшия съвет на БСП (3 октомври).

Не се занимавай и с фуфлеци.

Тия дни с нетърпение изчетох непубликувания дневник на Николай Хайтов (1986-1992 г.). Извън всичко останало личи и обсебеността на писателя от съдбата на гроба на Левски – битката на живота му. Зарадвах се, че е споменал с добро и арх. Бобчев. Този дребничък човек още в средата на 70-те години, се яви в “Информационен дневник – Неделя”, който водех преди “Всяка неделя”, и може би за първи път постави въпроса за гроба на Левски.

Дневникът на Хайтов представя извън всичко друго (от литературни коментари до рецепти) и някои “образни” думи, както ги нарича писателят.

Една от тях е фуфлек. Тя означава, цитирам, “кучешко сухо лайно, което се държи само на космите, но всъщност няма в него никаква материя. Да не говорим, че вече на нищо не мирише, т. е. не е вече лайно като лайно”.

***

Екстра Нина и Никол бяха на гости при Росен Петров. Те му изпяха една песен за Бойко. Разбира се. И обясниха защо са я написали, беше много секси изповед. А Росен както винаги се заливаше в смях – и то много често тогава, когато публиката му мълчи. Обаче остави едно много ценно свидетелство въпреки пъшканията на двете хубавици.

Те ми заприличаха на ония възрастни дами, които изпълзяха отнякъде през 1990 г., след интервюто ми с царя, и всяка твърдеше, че лично е ушила детското юрганче на Симеон. Ах, миличкото ни царче ненагледно, ах, юрганче недоушито…

***

Един водещ не бива да си въобразява, че светът започва с появяването на самия него.

Гледах с превелико удоволствие концерта на Cesaria Evora. Тази дребничка възрастна дама пя босонога, но притежаваше царствени маниери. Жестовете й сякаш довършваха движение, започнато преди четири и повече десетилетия.

В телевизията би трябвало да е същото. Когато правиш нещо, не бива да смяташ, че всички зрители са болни от Алцхаймер и всеки ден се запознават наново с близките си. Всички довършвате нечие движение, нечие интервю и пр.

През седмицата сякаш беше задължително всички да се занимават с нещастния Юзеиров от село Славяново. Превърнаха го в кондом за многократна употреба.

Никой не се интересуваше какво е постигнал колегата му предния ден. А пък моята любимка Диана Найденова (“Руска рулетка” на новото предаване “Станция Нова”) дори не се интересуваше какво мисли Юзеиров, макар че той се пулеше точно пред нея.

Илия Петров (“Отпечатъци” на Мира Баджева) цитира един политик, който обичал да казва, че “благополучието е в края на търпението”. Илия не спомена името му, но, да речем, че това е Доган. Ако я видим както трябва тази фраза, може би ще видим и по друг начин кондома.

Във всеки случай “благополучието е в края на търпението” чудесно се отнася и за телевизионния занаят.

***

“Станция Нова” трае 8 часа. Продуцентите му Андрей и Иван – обърнете се внезапно, да не би да са зад гърба ви в момента – са включили в предаването и един “SMS аукцион”, който е твърде любопитен за рибарите. Но биха могли да направят и една sms лотария между ония, които са издържали този опустошителен телевизионен маратон. Дано не съм единственият – о, колко хубава ми се видя мрачна София след това, – но впечатленията ми са доста положителни.

Първата рубрика “Руска рулетка” има със сигурност добри шансове. Аз бих я нарекъл “Дамите със стрихнина” (Кулезич, Чолакова и Диана Найденова).

Изненадващо добре се представиха момичетата на Андрей и Иван в “Отчаяни съпруги”. Те показаха по един чудесен начин външния министър Желева, също там се чу и най-впечатляващата фраза за всичките 8 часа. Изрече я един сърбин, треньорът на женският ни национален отбор по волейбол Йешич.

Той каза следното: “Вие, българите, като народ трябва да обичате повече себе си!” Знаменито, нали. Може да се опита някой ден и това.

Добри бяха и разговорите на Нана, която вероятно сте запомнили от “Сблъсък”, с Нешка Робева, която напоследък позволява да я експлоатират във всяко предаване, и Ники Кънчев.

Докато гледах, внезапно си спомних, че и аз съм правил подобно 8-часово издание на “Всяка неделя” – на 1 януари 1984 г. Тогава в кулминацията – рубриката “Събеседник по желание”, участваха “едно дете и един столетник”, така ги обявих. Детето, 6-годишният Явор, се представи блестящо, столетникът също – понеже спа през цялото време. Бяхме го поканили доста рано, той се бе уморил и нищо не беше в състояние да го събуди.

Сега за “Станция Нова” не съществува подобна опасност – все пак предаването завършва едва в 18 ч.

Отделните рубрики трябва по-отчетливо да се обособят и постоянно да се обявяват, с нарочни надписи, началните им часове. Не бива да се разчита на случайния зрител. Зрителите влизат и излизат забързано само от салони, в които се прожектират порнофилми.

Иначе можеш да попаднеш случайно на нещо и да се подхлъзнеш.

В рубриката “Без зъби” едно дете сподели, че ако Бойко дойде в детската им градина, ще изяде всичката им храна и няма да остане за никого.

Иван и Андрей ще се справят. В неистова степен те експлоатират самите себе си. В телевизията това е ценно качество. Но трябва да заредят по-добре и бара на “Станция Нова”.

***

Лили Герасимова, вдовицата на Луканов, е направила голям жест, като се е съгласила да даде първото си телевизионно интервю. За нещастие не го е направила където трябва. Тя се представи наистина достолепно, но емоционалният й разказ бе накъсан от възторжените изхвърляния на Карбовски. Той изглеждаше така, сякаш едва през 2009 г. е чул за “аферата Луканов”, та всичките му коментари бяха агресивно глуповати. Мартин поначало се е приютил в невъздържаността.

Тя му е много удобна и изгодна, разбира се. Тя му дава възможност да се изрепчи: “Сега ще ви кажа истината за убийството на Луканов!” Костов беше цели четири години абсолютен самодържец, с огромни властови ресурси и не успя да пришие това убийство на БСП. Отделен е въпросът, дали го е искал. Отговорът ми е по-скоро отрицателен, един сериозен политик не си играе шегички с историята.

Сега Мартин обаче за по малко от час реши загадката и обяви, че БСП е убила Луканов.

“Обявяването” е любимото изстъпление на днешните телевизионни храбреци – да изкрещиш с пълно гърло някакво разпореждане по фактите, без дори да ги познаваш, о, каква сладост е това.

На едно място Мартин каза следното: “Историята се пише от убийци!” Надявам се не всички зрители са си помислили в този момент, че историята не бива да се пише и от идиоти.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”

Зрителите за “Приказки за телевизията”

Кеворкян – едно от най-магнетичните имена в историята на телевизията, през последните години се превъплъти в строг коментатор на ефирното производство чрез редовната рубрика на в. “Труд”. Макар и появяваща се веднъж седмично – всеки вторник, тя се радва на популярност, надхвърляща границите на професионалната общност.

Пристрастени нейни фенове са почти половината от читателите на всекидневника. А сред четящите я – над 2/3 (68 %) я следят практически всяка седмица, 1/4 – по-рядко. Този резултат трябва да приемем за забележителен в условията на изключително претоварения ни информационен фон, казват от МБМД.

Допитване на агенция МБМД, осъществено по телефона от 26 до 28 септември в столицата и големите градове на страната. Интервюирани са 549 пълнолетни читатели на пресата. Допустимото отклонение е + – 4,1%.