Не искам майка ми да умре като куче и да свърши като Нада Дункин!
ОБРЪЩЕНИЕ
Към всички държави от Европейския съюз и към без действието на Българското правителство и медиите. Ще признаят ли геноцида от управлението на комунистите от 1945г. до 05.10.2009г. за над 200000 жертви от 1945/1962г. в "Лагерите на смъртта". Една от жертвите, която е била храна на прасетата е баща ми, за което знаех още 1964г. Давам гласност на Европа защото не искам майка ми да умре като куче, защото държавата я докара до това. ДАЙТЕ МИ ДВАТА СМЪРТНИ АКТА НА БАЩА МИ за да и дадат помощ защото е онкоболна! Не искам като като Нада Дункин през 1994 г. да си отиде от този свят.
ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
И ВСИЧКИ ЕЛЕКТРОНИ МЕДИИ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ гр.СЛИВЕН
Призоваваме българското правителство да последва примера на другите
демократични държави. Да осъди зверствата, извършени от
комунистическия режим и геноцида в лагерите на смъртта. Нека не остави безнаказани подобни античовешки действия. Аз, който зная какво се е случвало, очаквам справедливост и действия от ваша страна. Въпреки че политиците са наясно със случващото се, интересите ви обикновено са други.
Ако погледнем малкото проучвания за епохата на комунизма в България, ще открием, че повечето от тях са свързани преди всичко с дейността на ДС – репресиите непосредствено след 9 септември 1944, лагерите на смъртта– Събраните по дело №4 документи и свидетелски показания разкриват, че тези отрасли, а към тях ще прибавя и селското стопанство, през различните периоди са развивани стихийно, без да се търси баланс в икономиката и без да са съобразени с възможностите на страната, с пазара.
ЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ ОТ КОМУНИЗМА
През ранните години на демокрацията се възроди едно следствено дело№4/90г.с обвинителен акт за убийствата на 147 убити.Делото беше за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена. Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч е в архива с гриф „Строго секретно!”(И-44/17.03.1994г.) Това дело за политиците остана в архива, за историците между редовете на историята, но за мене е спомен от комунизма и мъка от демокрацията. Комунистите ще си отидат чак след третото поколение, затова всички политици гледат да ни ограбят, а поговорката ще ви я кажа „Вълка агне няма да стане, а да оцелее агнето. ВЪЛКЪТ трябва да се унищожи”-затова не давайте да ви мачкат. Ако днешните български правителства и днешния български съд не се интересуват от това, българската история рано или късно ще ни зададе този въпрос. За да не останат забравени жертвите от комунизма, отправям апел към прокурора Борис Велчев да даде шанс делото да бъде завършено. В ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г. е записано името Борис Велчев също Тодор Живков, Антон Югов и др. Дайте шанс за да не остане в историята.
Ако прокурора Борис Велчев привърши дело №4/90г. то той ще влезе в историята като човека, който е заклеймил комунистическия режим. И тогава ще имаме поне някакъв отговор на въпросите: Колко са БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ през септември и октомври 1944-в тъмното време на сляпата мъст? Колко са осъдените и разстреляните през 1950-1952г.- времето на отчаянията! – въоръжената съпротива срещу настъпващия комунизъм? Къде са списъците на преминалите през тези зловещи лагери? Къде е регистърът на убитите в Ловеч и Скравена? А и Белене?
Живко Бъчваров