„Станция Нова” – жива свирка

Какво е най-сигурното, когато гледате телевизионните водещи Иван и Андрей в ефир?

Задължителна мигрена.

При някои наблюдаващи се проявяват и остри симптоми на повръщане. Някога в началото на нещото, наречено кариера, Иван и Андрей впечатляваха с истински качества. С времето незнайно защо предпочетоха да кандидатстват за олигофренското училище и още по-учудващо ги приеха от раз.

Оттам нататък двамата тв „куку и пипи” влязоха в острата фаза на мъже с най-отвратителното качество – досадно бърборене до степен мозъкът да няма представа какви думи изхърля към устата. Когато това се случва в телевизионен ефир, зрителят категорично трябва да се въоръжи с няколко диазепама за да изтърпи словесният атентат върху главата си.

В българските телевизии продължава потресаващата баналност и липса на въображение.

Всички „топ” телевизии вместо да търсят нови, неупотребявани лица, неизкушени от рутина, лимонадена слава и изхабена визия, правят точно обратното. Менкат и връткат едни и същи заплюти „любимци” и ако човек се напъне да изгледа една цяла програма на водеща телевизия, се събужда и заспива с едни и същи физиомутри.

Иван и Андрей ни преследват като финикийци. Тук Иван, там – Андрей, а по средата – финикийските знаци.

Сега като екстра ни набутаха и жените си – да не би да пропуснем, че и те са талантливи и стават за телевизия.

В телевизионните изяви на Андрей и Иван има едно запомнящо се събитие – никога, по никакъв начин, защото просто няма как, не можеш да се разбереш кой какво говори в ефир.

Абсолютна крясъчна говорилня. Гости и водещи говорят и крещят един въз друг, никой никого не слуша, никой не разбира какво другия говори, а зрителят, в случай, че не е сам, през пет секунди пита седящия до себе си: Абе, ти чу ли тоя кво каза?

Всъщност, няма абсолютно никакво значение кой какво е рекъл, защото Андрей и Иван самовлюбено не спират да плямпат и да ръсят някакви неща, които трябва да минат за смешки и се хилят на себе си, защото не обичат зрителите, а образите си в камерите.

В новата им продукция „Станция Нова”, която се движи по телевизионните коловози цели осем часа, те двамата са навсякъде.

Не е ясно защо трябва да присъстват във всяка рубрика. Нито единият е Ричард Гиър, нито другият е Робърт де Ниро. Които умеят забележително да мълчат и с мълчанието си да запълват камерата. „Ние сме целодневна детска градина”, чистосърдечно призна в ефир Андрей, анонсирайки рубрика, в която деца от детска градина отговаряха на въпроса „Какво яде Бойко Борисов?”. Хубаво, обаче не можахме да чуем дечицата какво мислят за храносмилането на премиера, защото от озвучаването и насложения музикален фон  нищо не се разбираше. И така пропуснахме прехода на Б.Б. между боба и сьомгата.

Андрей и Иван садистично обаче решиха освен себе си, да ни стоварят с два часа ефир и собствените си съпруги, наречени от тях „отчаяни”. Удивително е защо всички, изживяващи се за „телевизионни звезди” считат, че близките, роднините, шуролинките и баджанаците им стават за телевизия. Лошо няма да уредиш някъде половинката си, ама да я набуташ и в собствената си телевизионна продукция, си е чисто самоубийство.

Един от водещите някак си обобщи семейната телевизионна фолософия с изтъркания лаф от края на 80-те: „По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга”.

В случая с „отчаяните съпруги” Даниела и Вихра работата се завъртя около „по-добре на колене в телевизията, отколкото права в кухнята”.

Първият гост на съпругите на Андрей и Иван – Даниела и Вихра, бе също фундаментална фигура – външният министър Румяна Желева.

Сръбската съпруга Даниела, която говори на трудно схващащ се български, очевидно е в ролята на лидер. Даниела е симпатично телевизионно перде, което непрекъснато бърза да каже нещо прекъсвайки, мислейки си, че това е задачата на водещия. Андрей май не е имал време да и обясни, че когато извикаш гост срещу себе си, не го викаш за да говориш повече от него. Другата „отчаяна” Вихра пък се налага да наблегне на работата пред огледалото и да овладее дразнещото кокорене, както и саваринените лафове от рода на „ах, как блестящо изглеждате”, „ох, каква е уникална тази рокля”. Звучи инфантилно и по женски издайнически, защото камерата нищо не скрива. Най-вече комплексите.

Външната министърка Румяна Желева печално си пасна с целия този „отчайващо съпружески” интериор. Желева четири пъти повтори, че била от консервативно семейство, което според нея означавало, че човек трябвало да крие чувствата и емоциите си. Желева искаше да ни убеди ударно, че от взимането на властта на ГЕРБ се е събудила в някаква приказка, в която минимум е била родена в английския двор. Обаче камерата показа нещо абсолютно различно. Една жена, която няма нищо общо с това, което твърди – че е научена да крие емоциите и чувствата си. Жена, която ръкомаха изумяващо излишно, която търси трудно думите и не винаги ги намира точно там, където се намират. Като истинската находка, че майка и мислела, че на 26 години  Желева била стара мома и така женитбата и станала „естествен акт, така да се каже”.

Ако сръбкинята Даниела и Вихра умееха да се вглеждат дълбоко в събеседника си, а не в роклята му, щяха да обезкостят Желева.

Нищо подобно обаче не се случи. От Желева успяхме да чуем, че „ендофрина на щастието я зареждал”, и че „и да ме свалят мъжете, аз не забелязвам”. При последното така завъртя очи, че май ни излъга. Външният министър каза и нещо забележително, което двете „съпруги” трябваше да сграбчат с усмивка моментално за да разнищят психо-проблема на Желева – „никога не съм го практикувала това – да ходя на кафе с приятелки”. Вместо това Даниела и Вихра хихикаха. Точно като мъжете си.

Нататък българското население бе занимавано със сакралното събитие, че плеймейтката Златка си търсила гадже. Влязохме в къщата и на Жорж Ганчев, а после на дивачнето седна Драган Нешич – треньорът на женския ни национален отбор по волейбол. Впрочем Драган Нешич стоеше великолепно на екран и в един момент човек искренно съжалавяше, че не той е водещият.

Ехцибиционизмът на Иван и Андрей ни закваси и с кадри от сватбата на Андрей, а темата натрапчиво се пренесе и в „Сблъсък”, където трябваше нищо да не разберем от крясъци и викове един върху друг, защо е по-хубаво един мъж да работи на едно и също място с жена си.

Даниела всъщност каза нещо, с което я запомнихме. На сръбски жива музика било жива свирка.

На това му се казва знаменателна метафора.

„Те са родени за телевизия, те не млъкват”, обобщи изявите на съпругите Андрей, глътвайки от марковото уиски в ефир и тихичко отбелязвайки, че било много … сладко.

До тях бе асистентката им Мария, която непростимо бе наблегнала на брутален солариум, в който липсваше каквато и да е класа и бе извадила циците си с такава пищяша кичозност, че ако някой я видеше в тъмното, със сигурност, би я сбъркал с обект на „жива свирка” за 10 лева. Впрочем същата Мария направи нескопосан опит да зададе въпрос на външния министър Румяна Желава. От него обаче разбрахме единствено, че Мария с голите цици работела по едно време в държавната администрация и другите жени завиждали.

„Станция Нова” може да стегне ритъма и динамиката, и вместо разточените като кори от баница осем часа, да успее да осъществи нещо качествено.

Съмнително е обаче дали лигавщината на Андрей и Иван може така лесно да бъде овладяна.

Люба Кулезич, Дияна Найденова и Надя Чолакова на целия този общ концептуален фон засега стоят като кръпки. Но не изпипани квалитетно кръпки върху дънки Долче и Габана, а върху панталони китайско менте от пазара на Петолъчката.

Всеядността в телевизията е натрапчива мания. А неистовостта да се повявяваш непрекъснато на екран, си е направо фобия. В „топ” телевизиите едни и същи лица се въртят на караминьол и ако не танцуват, говорят нещо си, ако не гледат в една точка, танцуват, ако пък не се движат, готвят, или изказват дълбокомислени фрази за интимния си семеен живот.

Няма ли кой да напомни на изживяващите се за тв „звезди”, че преекспонирането е пагубно, и че приемането на всяка покана да ти видят прическата, роклята или мутричката някъде е катастрофално за истинската ти професионална класа. И цена, разбира се. Цена не обаче във финикийски знаци.

Истинският класен журналист, дори и с цената на липса и загуба, трябва да умее да се пази от суетата да го виждат навсякъде. Защото няма как да тежи с позиция и лице, при положение, че излиза и от тоалетната ти чиния.

„Мария е политолог. Тя е много умна, но тук се прави на тъпа”, ни каза от екрана Андрей за прегорялата като баклава сътрудничка Мария. Тя пък умно допълни: „И ме карат да ходят гола…”.

Изведнъж си я представих тая Мария по прашки в Министерския съвет.

А Румяна Желева по цици в „Станция Нова”.

Разликата е в гледната точка. На отчаяните съпруги.

Веселина Томова

В. „Шоу”