Да живее АЗ-ът! – особено на тези, на които им е в повече…
Жал ми е за българския език, ама много ми е жал…
За пръв път ми дожаля, когато преди време надникнах през рамото на щерка ми, докато тя си пишеше с някого по Скапе-то и… изпитах нужда от преводач. „?fr? – ОК – Имаш ли HW за утре? – NZ, w8 да проверя.„ (за превод се обърнете към децата си).
Втори път се шокирах, когато разгадавахме SMS-а на една колежка в службата. Беше изпратила поздравление на приятелката си за рождения й ден и в отговор беше получила … формула. Скъсахме се да пресмятаме колко е хикса във формулата 10х, като при това нямаше други дадени, ясни параметри. А то се оказа „thanks", сиреч „Благодаря ти за поздравлението."
Но сега ми е жал за българския език на политическо, не на битово ниво. Не че съм толкова политичен, но не съм и А-политичен, затова алармирам – местоименията в българския език са в опасност. Както е тръгнало, откакто дойде на власт БеБе-то, ще остане само местоимението „АЗ" в българския език… и още едно-две със затихващи функции.
Не че „НИЕ" не е компроментирано, поредица правителства скриха зад него колективната си безотговорност. Но съгласете се, „Аз, аз, аз…" – не е републиканско, не е демократично някак си, не е европейско дори, не подхожда за 21-ви век и … намирисва на нещо мнооого, ама много познато (за тези, които не са забравили).
Как започваха всички изказвания на партийните функционери преди 20 години, а? Разбира се, с „Както каза другарят Тодор Живков…", „Според тезисите на другаря Тодор Живков от последния пленум на партията…" Щях да напиша „тестисите" вместо „тезисите", да ме прости Господ. Но то, човещина, асоциация някаква, че то си е и истина – колкото бяха празни едните, толкова – и другите. Но Бойко е млад човек, не бива така…
Та, викам си, ако си изкара мандата момчето, в българския език ще останат само три местоимения:
АЗ – за лична употреба на Бойко,
ТОЙ – ама с голеееми букви, за да го отразяват медиите,
И „ние" (ама с много дребен шрифт) – за нас, тия, дето псуваме по форуми и кръчми, щото си избрахме бодигарда на „царя" за Цар. (кавичките ги сложете, където решите, че вече ми писна да се ядосвам, пък си поръчах и третата ракия)
Хайде със здраве.
Да живее АЗ-ът, особено на тези, на които им е в повече.
Венцислав Траянов