Идва ли краят на безплатните новини в интернет

Четенето ,копирането и цитирането директно или чрез посочване на линк към оригиналният източник не е нещо ново .То е в основата на журналистиката и днес е неизменно свързано със използването на интернет като средството даващо възможност за най-бърз достъп на потребителите до информацията. Дори социални мрежи като Facebook и You Tube дават възможност безпрепятствено на потребителите си да правят това . Това обаче не се харесва особено на големите новинарски агенции които са недоволни от факта че различните интернет платформи дават достъп на потребителите си до новините. Сред противниците на тази практика са и много издатели които смятат че потребителите на платформи като Google или Wikipedia трябва да си плащат за да имат право на достъп до информациите предлагани от тях. Издатели като Хуберт Бурда все повече надигат глас срещу доминацията на различните интернет платформи . Според думите му на които се позовава Textberater.com Google държи 30 % от рекламните приходи в интернет без дори да е написал и един текст. На въпроса как тогава да се издържа журналистиката следва циничен отговор от страна на Google – издателствата трябва сами да развият по-конкурентноспособни търговски модели. И ответните мерки не закъсняват. Идват и първите предложения от страна на новинарските агенции за предприемане на действия с цел ограничаване на използването на информацията от потребителите в мрежата, които може сериозно да застрашат влиянието на различните платформи като Google или Wikipedia .Освен големите играчи обаче тези мерки ще засегнат и безброй автори на блогове или социални мрежи като Studi Vz или Facebook , които също използват този вид позоваване на директните източници чрез задаването на линкове.

Нови новинарски формати

Някои виждат изход от ситуацията с предприемането на мерки за промяна на търсачките та дори с въвеждането на нови новинарски формати, които да ограничат възможността на потребителите за свободен достъп до информация. От лидера сред новинарските агенции Асошейтед прес /АП/ планират според съобщения в медиите въвеждането до лятото на 2010 година на нов формат при който да се упражни по-сериозен контрол върху информацията. Според германското списание „Шпигел” целта на АП е да се създаде своеобразна екосистема на журналистиката, която да ограничи достъпа на неоторизирани потребители каквито се явяват хилядите уеб сайтове до съдържанието предлагано от новинарската агенция. Целта е да се спре ежедневното безплатно предлагане на информация което води до разклоняване на потребители и оборот. В специален вътрешен доклад на АП цитиран от германското списание „Шпигел” се дава пример със новината за смъртта на поплегендата Майкъл Джексън – за една новина която преминава от Twitter през Google и Wikipedia. . Благодарение на мрежата новината се разпространи и хората намират посредством търсачките допълнителна информация , след което тя цъвфваше в съответната страница на Wikipedia, която пък от своя страна се появява като първи резултат най-отгоре в списъка от резултати на Google. Wikipedia се превърна с времето в платформа събираща линкове към най-интересните и важни новини. В страницата на Wikipedia по темата за Майкъл Джексън имаше повече сини лимкове отколкото текст. В доклада на АП се твърди че това е ясен алармен сигнал срещу конкуренцията и че „с помощта на социални мрежи като Twitter и уеб ресурси като Wikipedia потребителите печелят все по-голям контрол върху използването на новините.”

В какво се състоят промените

С развитието на интернет и медиите от ново поколение настъпиха тежки времена за традиционните агенции като АП . 1500 вестници са членове и съпритежатели на агенцията, която сама се определя като гръбнака на световната информационна система” , от което агенцията не реализира никаква печалба. Затова ръководството на АП решава да въведе нов новинарски формат известен с името „hNews“ , както и своеобразен новинарски регистър. Промените се състоят основно в създаването на един „контейнер” , в който всеки член на АП да доставя образно казано информация за това кой кога и как е използвал по-нататък предоставената от агенцията информация. Те ще трябва да предоставят цялата информация за IP адресите,сървърите и времето на ползване на информацията. С други думи АП има намерение да събира информация за това кой и кога е чел информации от собствените и източници предоставяни на други доставчици срещу заплащане.

За да се предотврати нерегламентираното използване на информация от Асошейтед прес се планира създаването на специална система, която да следи кога къде и от кого са използвани текстове на агенцията или части от тях. Подобни системи използват и сега някои новинарски организации. Дори АП има собствена система наречена “Atributor” , сред чиито клиенти са редица вестници и германската осведомителна агенция ДПА. Според вътрешния доклад на АП системата която ще представлява комбинация между сега използвания “Atributor” и този „контейнер” за данни ще влезе в сила до лятото на 2010 година. Шефът на АП Том Корлей е цитиран от “NYTimes“ с думите „Ако някой иска да прави мултимилярдна сделка от ключови думи за търсене , ние също можем да правим сделки за стотици милиони долари от заглавия” . Тук не става въпрос за предотвратяване на използването на статии на Асошейтед прес от други потребители според него , но той иска да види в скоро време финансови постъпления от това. Google от дълго време си плаща за правото да публикува съобщения от АП на Google News.

Противниците обявяват АП за безнадеждно остаряла

Медийният гуру и професор по журналистика Джеф Джарвис определя в материал озаглавен „Какво би направил Google? ” Асошейтед прес за „безнадеждна,мъртва и остаряла” . Джон Бигс пък сравнява поведението на агенцията с това на ? „генерал който е насочил оръдието на един Шърман към една пиния намираща се на пътя на неговата армия”. Според „Шпигел” надписът под една графика на АП в мрежата би могълда гласи иронично „Потребителите са дошли на страницата ни за да прочетат лайната, които означаваме като новини и да кликнат върху рекламата ни – Нашата мощ ще смаже Google” вместо „Потребителите могат да използват информацията отделно или чрез компилиране в рамките на гарантираните права”. Мнозина са настроени песимистично спрямо обявените нововъведения от Асошейтет прес имайки предвид примери от недалечното минало . От АП вече бяха взели подобни мерки с въвеждането на специален лицензен формуляр според който всеки потребител желаещ да използва цитат на агенцията от пет думи трябваше да заплати по 2,50 долара на дума или общо 12,50 долара. Заради огромния брой негативни коментари обаче от Асошейтед прес обявиха че този формуляр няма да важи за блогърите. През лятото на 2008 година пък те създадоха специален линк агрегатор наречен "Drudge Retort" , който изкарваше служебно съобщение че позоваването чрез линк на повечето от статиите на АП е в нарушение на правото на интелектуална собственост.

Никой не иска да плаща за статии в интернет

Според последните проучвания читателите на статии все още не са настроени положително към това да си плащат за удоволствието да четат от домашния компютър. Данните на браншовия съюз „Bitcom” показват че 16 % ОТ германците биха си плащали за това и то не повече от едно евро за статия. Най –склонни да си плащат са потребителите под 30 години като всеки пети от тази възрастова група би си платил за да прочете една или друга журналистическа статия. Основният извод от резултатите е че сред интернетобществото все още няма ясно оформена нагласа за това да се заплаща за предлаганата информация.

Каквото и да се случи – едно е сигурно ожесточената конкуренция между представителите на така наречената „нова журналистика” и Асошейтед прес, които се считат като основоположник на съвременните новини ще продължи. Първите ще се опитват да предлагат все по-новаторски модели за да могат потребителите да имат достъп до информацията в иначе изглеждащият неограничен свят на интернет, а вторите пък ще се опитват както се вижда от по-горните редове със всички мерки да ограничат ролята на потребителите която очевидно все повече нараства за сметка на влиянието на консервативните източници на информация.

Коя е агенция Асошейтед Прес [1]

Основана е през 1846 година от представители на шест американски издателства на вестници под името „Харбоур Нюз” /Harbour News/. Те използвали малка лодка с която посрещали идващите от Европа кораби , от капитаните на които можели да получат всички новини от Стария свят. Основната цел на АП в началото е била свързана с бързото и надеждно осигуряване на новините. Те обслужвали клиентите си без исключение без да извличат каквато и да е икономическа изгода.

През 1946 година германската служба на АП възстановява дейността си като основен доставчик на новини и снимки на местните медии. 1959 година Франкфурт на Майн става седалище на централата на АП за Германия и Централна Европа като създава свои бюра в редица европейски страни.

Днес в АП членуват 70% от германските всекидневници и най-важните радио и телевизионни оператори. Около 120 сътрудници от които 80 журналисти правят около 260 съобщения дневно. На разположение на клиентите на Агенцията в Германия е база от данни със снимки които ежедневно се актуализират с около 1400 нови снимки. В световен мащаб АП разполага с около 4000 служители работещи в 250 бюра и произвеждащи дневно новини с общ обем от 20 милиона думи, както и хиляди снимки. Посредством сателит те достигат до повече от един милиард читатели и слушатели , а посредством телевизия „AP Television News” и до зрителите в цял свят.

Мартин Иванов

[1] Информацията е според актуални данни публикувани на : http://www.ap-online.de/