Ветко Арабаджиев управлява като щатски филм

В новия брой на “Галерия”, в който от до си личи личния почерк на издателя Недялко Недялков, Кристина Патрашкова се е изнасилила да се прави на нещо средно между разследващ и светски журналист, нещо като Надя Чолакова и Димитър Златков. “Разследването” изхабило цяла страница на „галерията”, е с вкус на претоплен тюрлюгювеч. Манджата, ала Патрашкова, която любителите на ориенталската кухня могат да намерят на стр.16 в менюто на „Галерия” е с помпозното заглавие “Баневи, Диневи, Арабаджиеви – засрамете се!”

Засрамете се Пратрашкова. Не може човек, който притежава 50% от капитала на Акционерно дружество “Кроз”, да пише подобни пошли текстове.

Разбираме, че от прекомерна амбиция перото Ви трепери и от напъна Ви обектите на “разследване” Ви бягат като за световно.

В името на чистота на българския език молим – К.П. засрамете се и замълчете, и прочетете наистина едно стойностно и дълбоко разследване правено с талант, дисциплина и без капка грандомания и нарцистичност.

Вместо да ходи на уроци по разследваща журналистика при Митко Златков, поднасяме на тепсия на примата К.П. брилянтното разследване на журналистката Надя Петрова от в.”Марица”. За разлика от някои медии с натрапчиви претенции за оригиналност, Надя Петрова притежава онази скромност на талантливия човек, която дълбоко смущава духа на измислени от някого медийни примадони, които не могат да извадят от папката си едно интервю, надхвърлящо клозетните нужди на времето.

И така, блестящата Надя Петрова познава героите на разследванията си и без им прави свирки, произвежда блестяща дисекция на бизнесбитието им.

Ще поднасяме на час по лъжичка на „галеристите” за да схванат “понятийния апарат” на журналистическите разследвания и тяхната стилистика. Започваме с текст за пловдивския олигарх Ветко Арабаджиев, който К.П. се измъчва да направи свой герой. Под ножа ще паднат и братя Динев и фамозното семейство Баневи.

Ветко Арабаджиев управлява като щатски филм

специално за в. “Марица”

Надя Петрова

Да тръгнеш по дирите на бизнеса на Ветко Арабаджиев, е като да си Алиса, поела след белия заек. Заекът се шмугва нанякъде и аха да го настигнеш и пипнеш за опашката, него вече го няма. А наоколо е пълно със следите му.

Ако потърсите какво ще кажат бизнес търсачките за фирмите на Ветко Арабаджиев, ще останете твърде, твърде разочарован. Според тях маститият хотелиер, първият в нацията в сферата на туризма, се рее още из 90-те години на 20 век. Шест от фирмите на Арабаджиев са регистрирани между 1992 и 1996 година. Това са вехтите Бул шугър, В и А комерс и други, които бяха популярни в годините на Томасян и Гърневски. Въпреки че се водят активни, те вече са затворени в долапа на времето.

Само три от компаниите с негово участие са регистрирани след Милениума. В едната ­ “Бизнес еър” Арабаджиев е съдружник поравно с Николай Банев, собственика на приватизационния фонд АКБ Форест, в което влизат над 100 компании. С “Бизнес еър” двамата напазаруваха 2 минисамолета “Чесна”.

Според хора от пловдивското летище Баневи и Арабаджиеви ползвали доста активно чесните и те рядко оставали на земя.

Във втората фирма ­ “Виктория еър” Ветко и Маринела са съдружници по равно. А третата е най-интересна.

Това е “Любимец Агро” ООД. В нея Арабаджиев и Банев са уловили ценен съдружник ­дъщерята на ексзам.-министъра на земеделието Димитър Пейчев, Галина Пейчева-Митева. Къде се вихри фирма “Любимец Агро”, репортерът не успя да открие. Може би около град Любимец? Или пък името намеква, че фирмата е любимец на аграрното министерство? За всеки случай за нея не са чули нито пловдивските, нито старозагорските фермери. (Говори се, че бизнесът на Пейчева- Митева бил в Чирпанско ­ б.р.) Но да надникнем в тайните фирми на топхотелиера.

Дори и децата в Пловдив знаят, че хотел “Марица” е на Ветко. Повечето хора са чували, че известният бизнесмен държи още Захарния комбинат, курорта “Елените”, няколко хотела на Слънчев бряг и един в Пампорово. На фамозната стъклено-матова сграда срещу църквата “Света Петка” стои емблемата на “Виктория груп”. Има я и пред хотел “Марица”. Опитате ли обаче да свържете името на Арабаджиев с “Виктория груп”, ще ударите на камък. Фирмените регистри не правят такъв контакт. Според тях Ветко-Вълчо Арабаджиев, няма нищо общо с тази мощна компания.

Кой притежава “Виктория груп”?

Оказа се, че Арабаджиев и съветниците му действат съвсем като световните акули в бизнеса. Според запознати те са изучили в детайли техниката на замитане на следите. Подобно на героите във филма “Уолстрийт” на Оливър Стоун и книгата на Хейли “Банкери” собствеността на фирмите на бизнесмена е добре прикрита зад плетеница от множество офшорни компании, разпръснати по всички краища на земното кълбо. Това важи 100 процента и за “Виктория груп”, чиито дружества-собственици са регистрирани в САЩ.

При издирването на имотите на Арабаджиев се оказа, че стъклената кула срещу “Света Петка” и “Свети Лудовик”, която се води на бул. “Мария Луиза” №8 не е еднолична собственост на “Виктория груп”. Дял в нея има и фирма “Булмаш”. Чия е “Булмаш”? При отговора изплува едно забравено, но някога доста известно име ­ Георги Бареков. Същият бе зам.- кмет на Гарабед Томасян, а след мандата му ­ и неуспял кандидат за кмет на Пловдив.

Не “Виктория груп”, а “Вики груп” всъщност е опериращата фирма на Арабаджиев. Чрез “Вики груп” пловдивският бизнесмен е искал да участва миналата есен в строителството на магистрала “Тракия” ­ лот 2 (Стара Загора-Нова Загора). Вероятно защото няма опит в тази дейност, той е потърсил съдружие с мощната турска “Нурол холдинг”. Фирмата е трета по богатство в южната ни съседка. Собственик е на хотели, сред които и “Шератон” в Анкара. Инвестира в строителство и в недвижими имоти. Годишният є оборот е над 5 млрд. долара. “Вики тур” и “Нурол холдинг” създават “Нурол Виктория”, където турците имат 2 процента повече дялове, отколкото нашите. Ветко Арабаджиев обаче се прощава с идеята да се включи в дострояването на магистралата до морето, защото “Нурол Виктория” не успява да подготви навреме документите за кандидатстване през октомври.

Златният имот на “Мария Луиза” супер далавера или не

Ветко Арабаджиев притежава половината от имота на бул. “Мария Луиза” №8 от 16 април 2003 година. Той го е закупил от Злата Кацарова и София Славова ­ две възрастни жени, тогава на 76 и 79 години. В същия ден, година и при същия нотариус Светла Запрянова стариците продават другата половина на бившия зам.-кмет по общинска собственост Георги Бареков. Той е заемал тази длъжност по времето на Гарабед Томасян. Защо е важно това?
Предисторията на въпросния златен имот е прелюбопитна. На 27 октомври 1995 г. кметът Томасян сключва договор за замяна на общинския недвижим имот на бул. “Независимост” (днес “Мария Луиза”) със Злата Кацарова и София Славова. Теренът в бялата зона е 360 квадратни метра. Кметът им предоставя въпросното супер парче, а общината получава в замяна 5 апартамента в район “Тракия”.

След като правят изгодната сделка, двете възрастни дами запрятат ръкави и подхващат строителството на днешния палат. Но вероятно уморени от мащабното начинание, през 2003 година те продават недостроения обект на Арабаджиев и Бареков. От двамата получават общо 10 000 лева според нотариалните актове.

В ровене на сделките и управленията на Арабаджиев репортерът откри и един ненабиващ се факт. Г-жа Кацарова ­ продавачката на имота на “Мария Луиза”, която скоро ще навърши 82 г., е един от управителите на Елените инвест според актуализация на данните по Булстат от миналата година.
Вероятно Ветко Арабаджиев е оценил стила и методите на работа и я цанил още през 2003-а?

Очаквайте:

Светският живот на Ветко се удава, той ­ има приятели министри
Офшорките ­ чистият начин за точене на ДДС и пране на пари

Фаталните битки на Ветко Арабаджиев. Сблъсъците му с Георги Гергов. Разследва ли ДАНС бизнеса му?

Ирена Кръстанова