С тях не беше свършено. Довършиха нас.

Лъки пак го дръпнаха за разпит. Този път дознателят Панайот Вълчев му скочи с изтъркания номер, че „твоите хора”, имайки предвид Данови, „те топят, моето момче, така че мисли какво ще правиш”. Беше глупаво, невярно и евтино, но всякаква психологическа диверсия влизаше вход.

Това че ДАНС работеха по беззаконията, вършени от разследващите по „мега” дознанието, започна да се усеща. Прокурорите и шефа на полицията пишеха оплаквания до премиера, до главния прокурор и до когото се сетеха, че ДАНС им пречела да работят. Това, което вършехме ние го знаех до последната подробност, но за това, което вършеха ДАНС нямах представа. И това ме изнервяше.

Агент Купър ни уверяваше, че информацията, която сме разкрили е 90 процента вярна и нещата се движат. Той никога обаче не ми каза кой истински ги спря и осуети истината за безобразията във Варна да бъде закована. При една от срещите ни в София се скарахме жестоко:

– Искам да знам защо след толкова месеци работа нищо не се случва. Какво още чакате? Да падне тавана ли? Сам ми казваш, че информацията е точна, че вие имате още много неща, до които сте се добрали. Защо лъжете, че нещо ще бъде направено?

– Натискът е жесток. Пишат срещу нас до премиера, главния прокурор, президента и до когото още се сетиш. Ние сме лошите и им пречим да си вършели работата… – спокойно отрони Агент Купър.

– Тоя главен прокурор малоумен ли е? Какво трябва още да направят? Кажи ми още какво?

– Не искат да им разваляме „мега” дознанието… Ако им хванем „защитените свидетели”, това ще обезсмисли цялото им упражнение…

– агент Купър търсеше думите, с които да ми подскаже нежно онова, което не беше за казване. – Продължаваме обаче работата. Болното място на ръководството на ДАНС е „модела Варна”…

Безсилието ми изби в сълзи и за да ги скрия скочих рязко от масата, и се обърнах остро към Лъки:

–Айде, изчезваме!

Вече отвън, на тротоара, разделяйки се, казах ужасно тежки думи

на агент Купър. Размазах от обиди всички майки на дансаджиите и буквално го залепих за паважа без да успее да каже нито една дума. Лъки правеше опити да овладее положението и със смутена усмивка стисна ръката на агент Купър:

– Айде, другата седмица ще дойдем пак като свършим останалата работа…

Дръпнах го рязко за ръкава:

–Никъде няма да ходим повече. Дотук бяхме! С тия педерасти и мишки повече нямаме работа. Да вървят на майната си!

Оставихме агент Купър като тъжна картичка от зимна София на тротоара и форсирахме към Варна.

До Правец мълчахме. Знаех, че агент Купър ми бе най-малко виновен. Беше чист и честен с мен, дори беше удивително, че съдбата ме бе срещнала с такова слънчице в спецслужбите. Усещах, че не всичко зависи от тях, но истински се бунтувах. Написах му sms, че безкрайно съжалявам, че той го е отнесъл. След час той ми звънна и ми разказа как запален от мен, е намачкал ония, които трябва в ДАНС.

Лъки съсредоточено се взираше напред в пътя:

–Човек, спокойно бе, всичко ще се оправи…

–Нищо няма да стане, брат! В тази държава колкото по-голям е скандала, толкова по-надълбко си го пъхат в насраните гащи! Агент Купър не е виновен, прокуратурата, или нечии други интереси ги спират, и не смее да ми го каже в прав текст.

Много по-късно Алексей щеше да ми подари едно стъкълце от мозайката: „Толкова бяха нахъсени и бесни за това, което се случва във Варна нашите, че бяха готови дори да действат сами…”.

Само че ДАНС не бе армията на Сталин и за всичко трябваше прокуратура.

Която пък нямаше никаква сметка да вади мръсотията си на показ и то по такова „европейско упражнение” за залавянето на мафията във Варна, с което проглушавахме ушите на Европата.

След време щях да разбера от Агент Купър и още нещо, което потвърждаваше всичко:

-Днес много се беше разлютила и с основание, разбира се. Но имай малко доверие на любимия си ДАНС. Стигнали сме до там, че трябва да арестуваме шефа на ОДП – Варна. Представи си го как ще стане! И трябва прокуратурата във Варна да признае пълната си некадърност. Направо не ми се вярва, твърде е хубаво, за да стане точно така! Но тъй или иначе, с тях е свършено. Не мога повече да ти разказвам, за съжаление.

С тях не беше свършено. Довършиха нас.

Както се случва в България, спасиха им задниците, а нас ни хвърлиха на вълците. Това обаче все още не се бе случило.

Битката между ДАНС и МВР на варненска територия бе свирепа, макар и водена тихо, и зад кулисите. Тя не бе заради глупотевините, месеци по-късно лансирани от хората на Костов и Бойко Борисов, че се припокривали дейностите на МВР и ДАНС и имало ненужна конкуренция.

Войната бе, защото ДАНС дишаше яростно в корумпираните вратове на висши полицаи и магистрати тук. И това не се прощаваше.

Особено, когато същите ченгета бяха слуги на определени политически и олигархични кръгове, включително свързани с нови, запътили се към властта.

При пълна секретност в резиденцията на „Евксиноград” край Варна се проведе съвещание на главния прокурор, прокурори от ВКП, Митниците, Данъчното и шефовете на ДАНС. Най-странното бе, че на тази среща липсваха фигури от МВР. Научих за сбирката от пресата. Агент Купър ми бе споменал само, че ще имат път към Варна и ще ми се обадят да се видим.

Телефонно обаждане не последва. Не се видяхме. Но пък получих послание от Агент Купър:

„Днес не се видяхме, защото ОДП – Варна бяха в паника и стрес, и следяха движението ни.

Търсят кой ни е информатора във Варна.

Трактора ти праща поздрави, Главния прокурор също. Вече е имало оплакване от нас, че пречим на ОДП за да "разгромят организираната престъпност във Варна". За срокове нищо не мога да ти кажа, освен че работим здраво, но…кога ще дойдат резултатите вече не зависи от мен или от Трактора. Сайта ти се следи много яростно от ОДП и мега прокурорката. Опитват се да контролират хората, от които черпиш инфо, така че бъди внимателна и не си уговаряй срещи по телефона, или ги променяй в последния момент. Ще се чуем. До скоро”

Какво исках аз и къде се пъхах между шамарите?

МВР следеше ДАНС, тая държава беше пълна гротеска.

И резултатите зависеха не от онези, които работеха в ДАНС, а от онова Високо, в което всичко се прикриваше.

През това време „мега” прокурорката Стефка Яимова, комисар Митко Димитров и дознателят Панайот Вълчев сътвориха ново обвинение срещу Веселин Данов – за ръководе на организирана престъпна група за наркотици и придобиване на пари от тях. Заедно с него вътре бе апликиран и „дежурния” Радослав Калчев – Черния Роди. Обвинението се градеше единствено на разпит на някой си Мартин Демирев Георгиев, а най-нелепото бе, че обвиняваха Черния Роди в нещо, за което вече бе осъден.

По-късно щях да разбера от Светлин – Близнака, че Мартин е бил измислен като основен свидетел за да бъде повдигнато това ново обвинение.

Веселина Томова

Из книгата и „Бандитска Варна”