Пикае ли някой в палатката на несъстоялото се родно ФБР?

И е прав – да имаш пиетет към тайната е уважително, но да медитираш върху една осквернена структура, която дори не може да се нарече “несъстояло се българско ФБР” е губене на време живот. А аз просто попитах – пикае ли някой в ДАНС? И ако да – защо не си приберат човека?

Небеизвестната Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), макар и със стеснени правомощия, пусна свой сайт. Звучи обещаващо. Повече от смислено е да се инвестира в собствена \ в случая корпоративна\ медия – защо? Защото към несъстоялото се ФБР все още има вопиющ интерес. Жадната за обладаване и сензации публика очаква да бъде задоволена с интригуващи сюжети.

Ако имат усет за медийно пласиране, ако могат да създават образи и социални ситуации, тези които разполагат с по-специална информация е добре да се научат да имровизират, да режисират. Нима поредният блестящ брой на горещия вестник по реповете, не e плод на виртуозна режисура?! В случая обаче говорим за сюжети подавани от самата ДАНС, а не от опасен сайт, роден от война между лобита в агенцията.

Авторът на ФБР Едгар Хувър остава в историята не просто като гениално ченге, а като велик пропагандатор. Той е бил директор на ФБР 48 години, надживял е осем президенти. Казват, че дълголетието му се дължало на нахалният му флирт с медиите, на рязкото му влизане в тях. И те му лягали. При това любовно клякане обаче няма дани за унижавани медийни босове и репортери или за лигавене.

Няма данни и затова Хувър да се е самоизползвал като банка с инфромация, с която да цака по медиите свои опоненти и така да разчиства писти и територии за приятели или партньори. \Една до болка позната балканско- българско- рекетьорска практика\. Хувър е имал врагове с които човек може само да се гордее – Алберт Айнщаин, Мартин Лутър Кинг…                       

Като говорим за враговете на Хувър, тези дни Доктора припомни нещо знаменателно. Навремето попитали президента Линдън Джонсън защо държи още Хувър за шеф на ФБР. Той отсякъл : По- добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката”.                                   

Има ли в България толкова знакова фигура, изритана от ДАНС \а и не само от там\, която да е по-добре да пикае навън и да стои вътре, за да сме успешни.

Ако няма такъв ключов играч – ще е повече от зле.
 
Като си говорим за Хувър, единственото съмнение за него е, че е бил гей. Е.Х. е ченге до мозъка на костите си –  управлението му обхваща Сухия режим, Голямата депресия, Втората световна война, Корейската, Студената, Виетнамската войни. През този период САЩ се трансформира от изолирана слабонаселена територия в урбанизирана суперсила. И това става не без помощта на медиите и киноиндустрията. Които, с извинение, започват да целуват задника на Е.Х., а той естествено ги “задоволява” с топ сюжети,  достойни да се вградят в челото на всеки \многотиражен\ вестник или галерия.

Помните ли ДАНС на Сертов? Тя създаде усещането за Опастност – постоянна, внезапна, дишаща зад врата. За страта госпожа журналистите бяха врагове, достойни да бъдат разчекнати от разпит. Петко Сертов също като Симеон Саксгобугготски даде нищо не казващо интервю в чужда медия, вероятоно за да ни внуши, че сме глупаци. Грешка! Ако новото \старо\ ръководство  \на несъстоялото се българско ФБР не се вгледа в опита на Хувър и не сключи онази сделка с медиите, която да им осигурява топ новини и екстремни сюжети с герои,  ако не ни разказва историята на \не\ успеха си, има опасност от нови Опасни.

Не пишете коментари. Не мислете.                                                                         

Знаем зад всеки коментар кой точно стои.

Правописните \ и фактологически\  грешки не са случайни.                                                        

Дразнителите в един текст държат читателят буден. А Читателят трябва да се уважава. Затова всеки текст, е не просто къс живот и опит за медитация, а и тест по българска грамитака и история. Това съвсем не е шега.

Целувам ви нежно,
Мария Друмева