Кристина Патрашкова и Зоя Димитрова като Долче и Габана в дефилето “Сбогом, минало!”

Г-жо Томова,

Изпращам ви своята втора “усилена медитация” върху образа на директорката на „Галерия”  Кристина Патрашкова. В размишлението си включих и другарката по кафе на К. – Зоя Димитрова.

Идеята за тази медитация се роди в тоалетната на ресторант “Галерия” – единственото място, където човек може да повърне, ако случайно е преял с претоплените отлежали ориенталски манджи, които му поднасят в кръчмата.

За матрица на медитация съм използвал тревожно талантливия текст на Ива Николова, която под Долче и Габана визира Яне Янев и Митко Абаджиев. Перото на Ива реже като цирконий, който режел дори диаманти, който пък режел всичко. За щастие в България има остри и талантливи пера – които са далеч от обслужване на онзи, който поръчва музиката във всяка една по вид и род галерия. 

Въпросът ми е – докога ще подценяват интелигентността, информираността и чувствителността на българския читател? Докога? Докато медийни режисьори не спрат да ни манипулират, ще подлагаме като крастава жаба на дисекция абсолютно всяко издание с маниакални претениции за уникалност и съдържание на вече прочетен, изхърлен, мръсен и мазен вестник.

Разтърсващи дефилета взривяват модния подиум през новия медиен сезон много преди общо взето камерния спектакъл на панаира на суетата, който специфичното ни и малко мрачно балканско чувство за хумор, е нарекло медиен пазар. Докато фирмите – пардон! – вестниците, предлагащи стандартни идеологически, икономически и социални модели, прекрояват линията на посткомунистическата ширпотреба, внезапен изблик на екстравагантност проявиха две самотни дизайнерки на народните съдбини в лицето на Кристина Патрашкова и Зоя Димитрова. Новата им колекция – пардон! – “Галерия”, се подготвя трескаво за зимното представление на медийните сили, което този път очевидно ще се проведе под девиза “Сбогом, минало!”. Те се подготвят за него още от края на миналата година, когато внезапното им обединение скърпи един странен тайор с претенции за “от котюр”, в който обаче дори неизкушеното за медиите шев и кройка око съзря ярко изразен клошарски уклон. Пълната несъвместимост на линии, аксесоари и тенденции, преплетени в необяснимо покълналата дружба между двете медийни селфмени, до такава степен стъписа дори обръгналите от всякакви вестникарски съешавания техни колеги, че те тутакси ги оприличиха на Долче и Габана. Сиреч, на онези двама леко налудничави модисти, чиято бутикова продукция годишно не надхвърля бройката 100, а изделията им се купуват от шепа смахнати парвенюта с цел да привличат вниманието по разни сборища в тесен кръг поради липса на други възможности за ефектно присъствие. Така в тропосаната набързо дрешка, с която К.П. и З.Д. в момента обикалят, институциите \ДАНС\ и телевизиите, може да се види смела комбинация нашенския закичен със здравец калпак и цървули на бившия земеделец Яне и негов другар, който той определи г-н “Никой”.  В тоалета присъстват и други белези на вариращите им през годините работни принадлежности. Върху ревера на авангардната конфигурация се мъдри брошка, забравена от  издател, насочил се към политиката и пенсионерските вестници.

Очевидно, за да е пълна бъркотията, медийните вересии на двете галеристки намекват, че принципът, по който е скрепен медийният им брачен съюз, съвпада с поверието за булченски тоалет в някои католически страни – нещо ново, нещо старо, нещо назаем. Заемите им са описани в аналите на бурното им битие, възоснова на което скроиха настоящето си. Стар като света е меракът им да се удържат на повърхността в предстоящия медиен вихър, който ще обрули доста спаружени  вестници от натежалата, но вече ялова медийна круша на родината. Въпросът е какво е новото, заради което драгият читател да загърби семплите забрадки и каскети  на “класическите” вестници и да се издокара като лудото Ленче на селска вечеринка, за да се бръкне в джоба за “Галерия”. Нова е политико-медийната ситуация в България, макар да е описана много отдавна от Маркс – низините не искат, а върховете не могат да управляват по старому. И каквито и нови дрехи да си шият старите медийни познайници, хората вече ги разпознават дори с вързани очи. Затова всички старания на старите медийни модисти да привлекат вниманието им с новите си дрехи е всуе. Защото хората вече знаят – царят е гол, но и на тия, дето са облечени, задниците им отдавна лъснаха. А шантавата гъзария на домораслите Долче и Габана, а инак симпатичните и безпорно талантливи Кристина Патрашкова и Зоя Димитрова, просто е част от колкото тъжния за тях, толкова смешен за нас бенефис на цялата родна вестникарска преса. Нека ги погледаме за последно. В края на краищата, нали човечеството винаги се разделя с миналото си със смях.…

Атанас Атанасов,

но не генерала