Бойко Борисов по пътя към полицейската държава. Законът за МВР и полицаите в ГЕРБ

Тъкмо такава проекция е и новата ГД БОП, залегнала в законопроекта за МВР. Да я сравнява човек с бившата НС БОП е все едно да нареди една до друга селекциите на националния ни отбор по волейбол и на Организацията на малките хора в България.

ГД БОП – МВР В МВР-то
По този начин най-точно може да бъде определено мястото на Главна дирекция „БОП” в министерството и взаимоотношенията му с останалите дирекции. То е закрепено от няколко важни момента в законопроекта. Първият е, че за разлика от вчерашната милиция, т.е. НС БОП, днешната дирекция няма да бъде служба за обществен ред, а служба за сигурност с всички, произтичащи от това предимства. Вторият е, че ръководителят на дирекцията е едновременно и заместник-главен секретар, съответно с правомощия по отношение на всички служители във ведомството. Следващото съществено предимство е правото на ГД БОП да се обръща директно към съдилищата с искане за ползване на специални разузнавателни средства. И за капак, в допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация служителите в областните управления, „Гражданска защита” и дори курсантите в Академията стават служители на ГД БОП?! С всички ангажименти, произтичащи от този нормативен акт.
Спирам до тук, тъй като и без друго е ясно кой печели от вътрешния полицейски волейбол, на който убеден съм, ще станем свидетели в най-скоро време. Разбира се, че няма да е Главна дирекция „Досъдебно производство” още по-малко пък „Криминална полиция”.

В тила на организираната престъпност
Съгласно закона, ГД БОП ще извършва оперативно-издирвателна дейност или казано в оригинал оперативно-розыскная деятельност. Иначе хората по Европа му казват police intelligence,полицейско разузнаване. На прицел ще бъде организираната престъпност в данъчната и митническата сфера, хакерите, трафикантите на хора, на дрога, на културно-исторически ценности, търговците на оръжие, терористите, фалшикаторите на документи и пари, корумпираните и пр. и пр. Една част от дейностите определено могат да бъдат поставени под съмнение, като например организираната престъпност в българската осигурителна система. Да ме убиете, но не се сещам за организирано неплащане на осигуровки било от граждани, било от фирми. Почти сензационно обаче звучи точка 9 от дейността на дирекцията, където е записано, че ще се бори и срещу корупцията в държавната и съдебната власт. Как ли би би прозвучало на комисарите от Брюксел това много интересно полицейско деление на властта?
Ако обаче отсеем бисерите и погледнем сериозно на 11-те точки и широкия диапазон от престъпления, изискващи твърде различна квалифиликация и опитни служители, спокойно можем да си запазим доста голяма резервираност, относно ефективността на такъв широк фронт. Още по-съмнителна става работата, като се има предвид, че въпреки уверенията на вицепремиера Цветанов, дублиране все пак ще има. Макар с уговорката „лица, заемащи висши държавни длъжности” на този терен, ще продължат да вършеят и в ДАНС. Да не говорим за специализираните междуведомствени екипи, които също ще се борят корупцията.
Но проблема за ефективността на ГД ОБП не е само в широките и функции. Твърде съмнителни са и целите, които закона поставя пред дирекцията. Най-добре ще разберем за какво става дума, ако ги сравним с целите на един от малкото нейни аналози в Европа – британската SOCA /Serious Organized Crime Agency/. Разликата е от земята до небето. Българската служба обещава „предовратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпност”, а британската „да се увеличи количеството на възстановените, на гражданите и на държавата активи, придобити от престъпна дейност”. Първото е фраза и пожелание, второто – индикатор и съотвена възможност за контрол. Първите са наблъскали в кюпа всичко що е криминално, вторите са отсяли внимателно няколко неща – трафик на наркотици, емигрантска престъпни групи и измами в частния сектор. Първите смучат от пръстите си или просто вадят функции от Закона за ДАНС, вторите определят приоритети си на базата на представителни социологически проучвания.

Два свята – единият е излишен!
Така се казваше у нас преди да падне Берлинската стена. И тогава и днес, когато става дума за борба с престъпността възкръсва неувяхващата комунистическа мечта за невидимия железен юмрук. И кой знае защо този юмрук става кадифен, когато трябва да удря по „свои” и съвсем невидим, когато „чуждите” са си платили.
Там, в другия свят на Запад от нас не им се привиждат юмруци, а за невидимост въобще да не говорим. Отворете сайта на SOCA, идете на страницата Аssessments&Publication и ще видите всичко – структура, бюджет, персонал, разбивки по пера, заплати, осигуровки, дори средствата, предназначени за информатори.
Но не на техния сайт, а на сайта на българското МВР виси като подигравка страницата „Полицията в близост до обществото”. И какво от това?
Хайде опитайте се да изградите адеквактен образ на полицая от ГДБОП и да му се доверите, както пише в една от целите на проекта.
Или ще ми кажете, че се съмнявате, че става дума за полиция.
Често казано, аз също.

Пламен Даракчиев