Муравей Радев : Премахнете ДДС и ще излезем от кризата

– Господин Радев, забелязва се, че САЩ и Европа сякаш намериха пътя за излизане от световната икономическа криза, вече ограничиха рецесията. Какво се случва в България?

– САЩ и някой страни от Европа , отбелязват частични успехи с рецесията. Но това са временни успехи и не са гаранция за устойчив икономически растеж. Още по-малко, са надеждна предпоставка за изход от кризата.
В България обаче, тепърва очаквам бум на фалити в реалния сектор. Цели отрасли в икономиката- строителство, машиностроене, транспорт, селско стопанство и др. са в колапс. Спирането на работа, както и фалитите на фирми от тези сектори ще доведе до рязко нарастване на безработицата и увеличаване на броя на социално слабите. Като цяло- сериозно понижаване на жизнения стандарт на българина и тежки социални проблеми през тази зима. Тежко за хората и за бизнеса, но тежко и за бюджета и за правителството, което трябва да увеличи социалните разходи ( безработни, социално слаби…) при срив на приходите с около 25% за т.г. А за следващата? Цяла магия ще бъде да се върже бюджета за 2010 г. Ножът сигурно е опрял до кокала, след като икономист от ранга на Симеон Дянков си позволи хазартно да предложи Фискалния резерв да се предостави на търговските банки за по-високи лихви.

– Какви мерки бихте препоръчали за изход от кризата?

– Струва ми се , че трябва да се постигнат няколко основни неща:
Първо –желязна финансова дисциплина и задържане на бюджетните разходи на ниво съответстващо на кризата. Оптимизиране на разходите , но не чрез поголовно намаляване с 15 % или 20% като тази година, а избирателно , в съответствие с изведени приоритети и баланси.
Второ- подобряване на бизнес средата.

Общоизвестна истина е , че бизнесът е двигателя, който може да изведе икономиката от кризата. За да работи, бизнесът се нуждае от свежи пари. А днес , това е много трудно. Следователно, необходимо е да се увеличи кредитирането на реалния сектор. Би могло да се постигне чрез облекчаване на банковите регулации от Централната банка и чрез по-гъвкава политика на търговските банки към фирмите с изрядно кредитно досие.
За подобряване на бизнес-средата напоследък бяха направени много предложения- от работодатели, браншови организации, синдикати, политически партии. Повечето са известни на българската общественост. Не малка част от тях са приложими. Аз бих добавил само още няколко, с риск да прозвучат като еретични:

• Списък на фирми с отличен данъчен рейтинг. Фирми, изрядни данъкоплатци. Националната агенция по приходите изготвя този списък по определени от нея критерии. Данъкът добавена стойност на фирмите включени в списъка се възстановява в десетдневен срок, а не след месеци, както е сега. Постига се двоен ефект- парите на фирмите бързо се връщат в стопанския оборот, а данъчната култура на бизнеса рязко се повишава, защото повечето фирми с реална дейност ще се опитат да влязат в списъка, изпълнявайки условията на НАП.

• Списък на фирми с отличен кредитен рейтинг. Същото, но списък изготвен от асоциацията на търговските банки, на базата на определени критерии. И облекчена процедура и условия за финансиране дейността на фирмите от списъка.

• Премахване плащането на ДДС върху износа. Известно е , че при износ, ДДС не се дължи. Но при сделка, първо се плаща ДДС , после се връща обратно. Паразитно се задържат средства извън стопанският оборот.

• Премахване изцяло данъка върху дивидента. Сега съществува двойно облагане. Веднъж с корпоративен данък (данък печалба) и втори път- същата основа, с данък дивидент. Мярката ще насърчи предприемачеството.
Трето- пълно усвояване на европейските фондове. Грехота е , в условия на криза да загубиш милиарди евро по европейските програми. Необходимо е значително да се повиши капацитета и квалификацията на администрацията отговаряща за европейските програми. Също и да се въведат напълно прозрачни процедури по усвояване на средствата.И жесток, постоянен контрол.

Четвърто- стимулиране на износа. Освен предложеното по-горе премахване паразитното плащане на ДДС, необходимо е да се увеличи лимита , да се разшири обхвата и да се облекчат условията за застраховане на износа от Агенцията по експортно застраховане.

Пето- допускане на бюджетен дефицит от 0.5% до 1% от БВП. Балансираният бюджет (без дефицит) е хубаво нещо, но в условия на криза често пъти е неизпълним.Не бива да бъде водещо начало и самоцел. В Европейския съюз дефицит до 3% от БВП е допустим. Както за тази, така и за следващата година, дефицит от 0,5% до 1% няма да застраши финансовата стабилност на България, но ще облекчи донякъде тежестта на кризата върху хората. В случай, че възникнат затруднения по финансирането на този дефицит, може да се сключи предпазно споразумение с МВФ и да се ползва евтин финансов ресурс.
Разбира се, много още други мерки могат и трябва да се приложат скоростно за да се смекчи тежестта на кризата и да се ускори излизането от нея. Дай Боже това да се случи през второто полугодие на 2010г.

– Предвиждате фалити, а у нас кризата настъпи много по-късно, отколкото в Щатите да речем?

– Вярно е, в България кризата настъпи малко по-късно, но за сметка на това действието и бе засилено от непрофесионалното (меко казано) управление на Тройната коалиция. През есента на миналата година, водещата политическа сила БСП отричаше , че в страната има криза , твърдеше , че световната икономическа криза ще мине покрай България и, че ще ни засегне слабо. Те, управляващите били приготвили буфери с които да неутрализират натиска на кризата. Дори висш партиен функционер цинично се изрази, че криза има , но не в страната, а в главите на опозицията. През зимата на 2008 г. Тройната коалиция изготви и с мнозинството си в Народното събрание, прие Държавен бюджет за 2009 г., крайно неподходящ за страна навлизаща в криза. Макрорамката, като изходна база на бюджета бе тотално сбъркана. Основните параметри като икономически растеж, инфлация, бюджетен излишък и т.н. бяха базирани на розови сънища, а не на задаваща се сурова действителност. За капак, а може би и за свое успокоение приеха една смехотворна антикризисна програма, която ме е срам дори да коментирам.

В крайна сметка, управляващите вместо антикризисен, приеха предизборен бюджет. Изхарчиха повечето пари още през първата половина на годината и на принципа „след нас и потоп”, оставиха на следващото правителство грижата да се справя с кризата без пари и с предстоящи плащания по предварително поети ангажименти.

Всичко това води до засилване тежестта и негативите от кризата, вина за което носи Тройната коалиция.
Самата криза в България се почувства осезаемо през лятото на 2008 г.До края на месец септември 2009 г. тя увеличаваше оборотите си сравнително равномерно, но очакванията са, че от месец ноември т.г., но март-април 2010 година , тя ще се развива ускорено и обстановката в страната рязко ще се влоши.

Едно интервю на Мария Друмева
в. “Марица”