Заповядаха на Таки да се потопи завинаги, за да не отиде при Поли
Газетарските врътки за „връщане” или „оттегляне” на Таки по своя воля, или след договорки със силните на деня, са нефелна бродерия. Веревните изпълнения на репортерките на повикване са поредната за тях усуквация около пилона.
Медийните пиявици, гравитиращи около службите, са на път да пуснат кръвчица не на когото трябва. Не на когото искат…Или по-точно – са им поръчали…
Таки го ОТТЕГЛИХА още миналата година, след като от меверейския Олимп падна един политически бос, известен като „неговия човек”.
Но нима има пълно щастие и вечна далавера?!
В страната на фигури като Бойко Борисов и като Алексей Петров е така – предаването-приемането на властта в наркотрафика и наркопласмента го обявяват на страниците на вестниците и си върви по график – тиражните рожби на нечестивото смешение между журналистика и спецслужби го обявяват на ехалето, когато им наредят Властните Сиета. Засега вестниците са едни гърди напред – дали не е само въпрос на време Брендо, да речем, да бъде наследен от някой нов продукт на службите в някой сутрешен блок, а емблематичен водещ да изхлипа въодушевено – „Имаме новина!”?!
И така – паралелната тема на деня е „оттеглянето” на Таки (за пореден път го „оттеглят”, извеждат, изтеглят), защото сондажът с „връщането” не беше нищо повече от евтин блъф. Или някой ще се върже на комбината, че Генерала може да сваля „европейска заповед за арест”, щом като е дружка с Берлускони?!
Обявената тема имаше банално сюжетно разгръщане. Преди осем години медиите гръмнаха по сигнал, че в Солун се била състояла голяма среща, организирана от Мето Илиенски, която уж нищила възможностите да бъде елиминиран Борисов. Къде е сега Мето, ах никой не знае, никой не потвърждава. И труп няма – мъка голяма. Сега пак уж имало „среща” в Солун – благодарен бил Таки, че не го били „предали”. Всъщност да се радват, че той не ги е „предал” – всичките. Кой кого „да предаде” – нима „босове” и „лейтенанти” не козируват на шефовете на служби и харчат, когато се налага, само „редници”?! И пак мъка голяма – Петко Сертов нямало да ходи в Солун, защото Бойко Борисов бил оттеглил доверието си от него…Какво толкова ценно има в Солун – митницата ли, що ли…?! И така…
Таки изгрява. Таки залязва. Възходът му съвпадна с кариерното израстване на новия главен секретар на МВР.
Няма ли поне едно нещо общо между двамата – лидерите на гръцката общност в София години наред са били наблюдавани И от отдел 06 на Шесто управление на ДС. Нима знакова фигура като Димитър Иванов не разказваше в свое издание като как се бил обадил по телефона на Борисов и той бил улеснил преминаването му на границата с Гърция?!
Миналата година Таки и Къро зачезнаха, защото им сториха хабер да се покрият – Бандата на чуковете, вилнееща в София и свързвана медийно с техните вип-персони, попадна в полезрението не само на читави конфигурации в нашите служби, но и в „оперативните доклади” в двете най-големи амбасади в столицата. Но това беше само повод.
Всъщност властниците дали не получиха поредица предупреждения от партньори, че симбиозата между шефове в служби, овластен политически „елит” и „босове” на наркогрупировки няма да бъде търпяна повече? В крайна сметка почти две години България беше член на ЕС. Договореното спиране на престрелките нямаше как да заблуди еврошефовете. Те знаеха, че смазката между властта и нарколидерите са разкешваните пачки от наркобизнеса.
И Таки и Къро се потопиха в странство. За да не ги приберат на „топло”. На терена остана Златко Баретата – за кратко. И Брендо…
Будимир Куйович-Бучко вече си беше изпълнил основната роля – Румен Петков бе елиминиран от правителството. Брендо закрепваше „историята” медийно…И оцелява в медийното затишие за неговата знакова особа и досега – дори след натрошаването на Огнян Стефанов от Бандата на чуковете…
Опушкаха и верен човек на Таки – Джиджи. Преди това треснаха по интригантския тертип на службите Васил Патилов.
Нагнетяваше се обстановката между „дистанционно” (Всъщност оперативните не ги ли действаха по свои канали?) ръководените от Таки и Къро бригади и отрядите на Златко. Нали трябваше да се легендира прибирането на Баретата. Помните ли кой го (до)заформи на оперативно ниво – не беше ли Алексей Петров…?
Така напътването на Таки към ЮАР и арестът на Златко трябваше да извиси фигурата на съветника на Петко Сертов. Но всъщност истинският печеливш не беше ли Генерала? Таки и Баретата бяха отстранени от терена с вълшебна симетричност. Маджо и Маргините се парираха взаимно с набутваните от услужливи медии истории за елиминирането на Стоил Славов-Телето и Димата Руснака. Така Съветника на практика не (до)разчистваше ли терена за Генерала?! Пашата играе-ше ролята на посредник между Съветника и Генерала…
На пръв поглед ретроспективната „версия” изглежда прекалено удобна конструкция. Но дали изстрелването и на двамата от втора позиция на върха и връзките им с маркови партньорски служби не ги сдвои много по-рано, отколкото смята „публиката”. Не само по линия на фигура като Пашата, да речем…
Разцъкването и тупането на топката между двамата продължи до 23 октомври т.г., когато Алексей бил отишъл на крака при Бойко, за да му занесе оригиналния екземпляр №2 на „доклад” на ДАНС за новите „врагове на народа” – „деструктивните елементи”.
И така за какво им е на двамата Таки в София? Или още – нима не е по-лесно Таки да получи заповед да се потопи завинаги, отколкото някой словенец, да речем, или пък любим на МВР хърватин, да го отстреля като Поли? Нима вече не сме в ЕС? И не можем да играем „по-чисто”…?
Междувременно защо да не му вдигнат медийно топката на Генерала за поредната забивка – обявеният за наследник на Таки виден софийски персонаж като Темерута ли ще бъде проблем за МВР-то на Борисов. Първо ще го „изградят” за кратко – ще го заформят като „бос”, а сетне ще го похарчат като Клюна. Може и да не е на извънредна пресконференция.
Какъв им е проблемът на Петров и Борисов – Баретата сам влиза в ареста, Таки сам поема към ЮАР.
Какво толкова – новите областни шефове в МВР ще получат списъците на „новите” оперативно интересни лица по линия на наркоканалите и наркопласмента, а още „по-новите босове” ще бъдат на стендбай за прибиране, когато се наложи да се оформи отвличащ маньовър.
Само послушните тиражни репортер(к)и на службите ще имат проблем за известно време – Темерута няма да става за сочни заглавия на първа страница. Кой ли пък е той – все още…? Не са го досъчинили. И затова още дълго ще има да се търкалят в газетите познатите „босове” – Маджо, Маргините, Баретата, Таки, Брендо.
Апропо – дали точно Брендо е нарочен за първа мишена…?!
Но и след това услужливите репортерки на двойна езда ще топят скорописни перца в меверейското „симпатично” мастило, за да лансират под индиго удобни за властта истории за елиминирането или „оттеглянето” на „босовете”.
Любомир Живков