Журналистът Георги Неделчев: „Бялата“ преса у нас отдавна е в летаргия

Георги Неделчев е журналист с близо 20-годишен стаж. Работил е като редактор във вестниците “24 часа” и “Монитор”. В периода 2003-2007г. е главен редактор на сп."Playboy". В момента е начело на друго мъжко списание – "FHM". Той се съгласи специално за afera.bg да сподели мнението си по някои от актуалните теми в обществения живот у нас.  

–Преди Playboy и FHM сте бил редактор на "Тема", "Монитор" и "24 часа". Следите ли сега случващото се в медиите у нас? Има ли медиен монопол на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, "навеждане" към новият премиер…?
– Не го виждам като монопол. Има достатъчно мегдан за работа, ако на човек му стиска. Ако Кръстева и Пеевски са толкова лоши, защо не се появят отнякъде "добрите", които да оберат всички лаври, големи тиражи и всенародна любов? Да ви кажа ли защо? Защото мързелът е голяма, основна движеща сила при българина. Дай му само да си намира виновници за нищетата, в която живее, без да си дава сметка, че виновен си е най-вече самият той. Сега покрай кризата един куп мързеливи и некадърни журналисти ще се наложи да останат без работа и да търсят друг тип препитание. За тях е много удобно да се оправдаят, че едни лоши хора са дошли и са ги изгонили. Конкретно за действията на Кръстева и Пеевски мога само да повторя лафа за лудия и зелника. Категорично съм против и демонизирането на Бойко Борисов – че той нарочно е влязъл в съглашателство с някого, за да контролира всички медии. На него не му се налага да прави това. Той има достатъчно власт и популярност. На вас случвало ли ви се е някой да иска да ви се подмазва и подлага? На мен много пъти. Понякога изобщо не е лесно да се противопоставиш, да не говорим, че много рядко е наложително. Така че по-добре да спрем тази изтъркана плоча с "лошия премиер", "лошия монопол" и прочие любими оправдания на мързеливите и маргиналите. Живеем в демокрация и в епохата на свободните медии и Интернет – ако някой има нещо ценно да каже, винаги ще се намери начин да бъде чут.
–Мнението ви за жълтата преса? Стана ли тя по сериозна от "бялата"?
– В "жълтата преса" просто се работи повече и по-старателно. "Бялата преса" отдавна е в плен на летаргията. Там господстват мързелът и ретроградната ценностна система на шепа редактори и редакторки, за които времето е спряло някъде през 1994-а.
–Каква е разликата между това да си редактор в ежедневник и това да си редактор в мъжко списание? Самият вие къде се чувствате по-комфортно?
– Работата в мъжки списания, които са най-четените и популярните измежду всички лайфстайл издания, е връх в кариерата на всеки редактор. Ясно е, че там се работи по-комфортно и приятно. Въпросът е, че никой не би бил достатъчно добър редактор на месечно списание, ако не е минал през школата на всекидневниците. Аз лично съм започнал именно оттам, от най-ниското стъпало.
–Медиите у нас са доста. Намира ли средства българинът, за да си купи веднъж месечно списания като FHM и Playboy. Има ли отлив от подобен род издания?
– Има достатъчно българи с възможности, които да си купуват не само тези две списания, а и много повече. Проблемът е, че повечето списания не стават за нищо друго, освен за подпалки. Конкретно в момента кризата в жанра е тотална. Смея да твърдя, че моето списание, FHM, е сред малкото, в които наистина има какво да се прочете и види.
–Напоследък доста се заговори за "държавата на Златките". Доста от момичетата, които се визират в тази категория, са се снимали по кориците на мъжките списания у нас. Как гледате на тази теза, че "Златките" напоследък превземат обществения живот у нас, без да са свършили нещо съществено в живота си?
– Тук отново ще повторя лафа за лудия и зелника. Какво са виновни „Златките”, че има потребност от тях? Какво пречи на по-интелигентните жени да бъдат интересни, желани и секси? За мен това е смешен плач. Има си хора за всичко. Ако някой изпитва потребност от секси блондинка до себе си, очевидно няма да приеме като компенсация задълбочен разговор с Кристина Патрашкова или Диана Найденова, примерно. И няма нужда непрекъснато да се противопоставя едното на другото.

–Вашата професия ви среща ежедневно с красиви жени. Случвало ли се е професионалните ви взаимоотношения да прераснат в лични?
– Случвало се е, но никога не е било като условие за постигане на нещо. Имал съм връзки с модели на списанията си само постфактум – доста след като сме имали някакви контакти по работа. Ако не съм имал такива връзки, едва ли щях да познавам жените толкова добре и да си върша работата с успех. Но не мисля, че това е повод да ми се завижда – според мен футболистите имат далеч повече завоевания от мен, а също така и банкерите…
–Постоянно циркулират слухове за "списък" с манекенки и моделки, съответно и техните цени. Чували ли сте за него и вие самият познавате ли такива, които "заработват допълнително"?
– Конкретен и единствен списък няма и не би могло да има. Но е публична тайна, че във всяка или почти всяка модна агенция има момичета, които никога не са се качвали на подиум или участвали във фотосесии или реклами. Тяхната функция е съвсем друга. Това е факт не само в България, а в цял свят. Тук отново ще направя аналогичен коментар – когато в обществото има потребност от едно нещо, то няма как да не се случва. Каква точно ще е формата – улична проституция, публичен дом, стриптийз бар или модна агенция – това вече са подробности. Но в никакъв случай не е задължително условие една манекенка да работи "на повикване". Ако е достатъчно хубава и способна, ще просперира и без тези неща. Съвсем отделен обаче е въпросът дали манекенките сами не изпитват потребност и от един подобен "паралелен мениджмънт"…
–Николета Лозанова ли е най-голямото ви откритие? Разкажете ни за срещата си с нея. Предвиждахте ли и подобно бъдеще?

– Първият откривател на Николета е фотографката Велислава Каймаканова, която установила контакт с нея в един сайт в Интернет. Аз съм този, който впоследствие видя потенциала у Ники и максимално насърчи кариерата й. Описал съм всичко с подробности в книгата си "Моят живот в Плейбой". Родителите на Николета са съвсем обикновени хора, които са я възпитали перфектно. Тя изглежда палава и флиртаджийка, но всъщност е скромна, добродетелна, консервативна и на моменти направо притеснителна. Жените го усещат и може би именно заради това Николета е любимка на повечето момичета, които познавам.
–Следите ли реалити предаванията по телевизиите? "ВИП брадър", "VIP dance"… Умори ли се българинът от всичко това, че предпочита да гледа турските сериали?
– За мен VIP Dance е много по-интересно шоу от който и да било сериал. Бих казал, че е едно от най-добрите неща, продуцирани у нас напоследък – като изключим може би първите предавания със Сашка Васева и Мон Дьо. А за турски и латино-сериали винаги ще има публика – особено когато една телевизия вземе противоречивото решение да ги нахака в най-гледания си праймтайм. Това е доста рисковано, защото така трайно се отблъсква по-интелигентната аудитория. Като свърши "Перла", какво ще прави Би Ти Ви? Ще пусне друга турска сапунка или ще рискува да се окаже без публика в праймтайма си?
–Промени ли се българката в последните години? Начин на живот, стил…?
– Нормално и неизбежно е да се променя. Цивилизацията навлиза все повече и у нас. Жените стават все по-стилни, но и все по-разкрепостени. Също така и все по-меркантилни, но това също е следствие от живота, който водим, така че не мога да ги съдя.
–Някакъв последен съвет или пожелание от журналист с вашия опит?
– Едно-единствено пожелание – да се опитаме да бъдем по-позитивни и да си обичаме работата, каквато е тя. Няма друг начин да бъдем щастливи.  

Интервю на Георги Стоянов