Играта на белите якички

Кои са белите якички?
Така обществото нарича онези симпатични червенобузести момчета и момичета, които се опитват да яхнат всяка власт и да й наложат свои правила, като междувременно трупат капитали (или дългове, в зависимост от уменията).
С Бойко Борисов обаче няма да им мине номерът.
Ако търсите доказателства, достатъчно е да отбележите позицията на премиера срещу ваденето на една четвърт от резерва и слагането му в неизвестно кои банки с опроверганото от БНБ обяснение, че така парите на държавата щели да вземат по-висока лихва.

Сигурно е случайно, но единственият вестник, подкрепил подобна авантюра се оказа Капитал.

Герой на последните няколко дни, поради доклада на ДАНС, стана консултантът Стефан Гамизов. Специалистът по лоши практики в бизнеса неотдавна дефинира опасността от нашествието на белите якички, които новата власт има уникалния шанс да спре веднъж завинаги.
“1. Престъпността, дефинирана като престъпност на белите якички, е най-тежкият бич за демокрацията, защото е неразпознаваема за повечето членове на обществото и за нейното разпознаване се изисква много познание, житейски опит и така липсващото в България минимално морално функциониране.
2. Хората, които я практикуват създават сложни схеми, участват в легитимни обществени, икономически и политически организации, позволяващи им постоянни, близки и често приятелски отношения с представители на световния бизнес, политически елит и дипломатическия корпус в България”.
Първият сигнал за нещо подобно (ако правилно дефинираме определенията) беше подаден по време на царското управление от Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ, а после и енергиен министър от Новото време.
Той разкри за вицепремиера на Симеон Лидия Шулева следното: “Шулева влезе даром в политиката, благодарение на това, че беше ходила в офиса на една бизнесгрупировка на ул. Иван Шишман”.
Според авторитетния десен седмичник Седем: “Севлиевски намеква за кръга Капитал – за Иво Прокопиев, журналист, издател и предприемач, и неговите колеги и приятели, за техните фирми… Депутати от БСП също обичат да подхвърлят реплики за твърде близките отношения на Шулева с брокерите от ул. Иван Вазов”.

Всъщност отношенията стават дори роднински, когато племенникът на Шулева – някой си господин Ненков, става основно действащо лице в кръга Булброкерс.

Възможно ли е да се окаже вярно онова, което в момента се говори във финансовите среди, че едва ли не бил вариант за изпълнителен директор на бъдещата банка на бизнесгрупировката?
Всъщност отговорът не е толкова важен, защото този проект може и да не мине през БНБ. Тя вече е връщала искането за лиценз на брокерите. Според Стандарт доводът бил, че “не отговарят на всички законови изисквания за финансова стабилност и надеждност”.
Пред 19’ виден представител на ръководството на националната банка коментира неофицално напъните за създаване на нова бутикова банка в България като ненужен риск за цялата финансова система, която за късмет на всички ни продължава да работи добре и дори да печели, което е пример за цяла Европа. Благодарение на тези усилия  доклад на Европейската комисия ни сложи в Топ 5 на най-стабилните държави в ЕС, заедно с най-проспериращите икономики като Швеция и Дания.
Дали заради своя племенник или по обективни причини, Шулева в качеството си на икономическо вице на Царя даде на брокерите да консултират т.нар. пул Мечта. Той бе свързан с продажбата на акции от най-добрите български компании – БТК, ДЗИ (твърди се, че племенникът бил близък и с Весела Кюлева, така че може и тя да е съдействала), БМФ,

Проучване и добив на нефт и газ.

Пак по времето на Шулева вождът на брокерите Иво Прокопиев бе избран за шеф на надзорния съвет на НОИ, т.е. стана шеф на бездънната съкровищница, наречена пенсионна система. Това стана с гласа на държавата.
По ирония на съдбата тогава основен конкурент, изгубил с малко гласуването за място в борда на институцията, е Алексей Петров. Същият, който заедно с Гамизов е главен герой в публикувания по всички медии, а уж секретен доклад на ДАНС.
Устатият царист Владимир Каролев пък се бе оплакал от сделката с ТЕЦ-ове, при която процентът от консултантската комисионна бил равен на 5 милиона евро, но НДСВ избрало офертата с най-висока цена. Защо ли?
Флиртът на бизнеса и властта от епохата Шулева обаче е само върхът на айсберга, в който царският Титаник се сблъска по такъв начин, че на последните избори съвсем потъна.
Основата на плаващата планина е поставена при управлението на Костов с помощта на приятелски кръг около бивш син депутат. Как?

„Няма как да станеш Някой, ако си бил Никой”, казва Иво Прокопиев пред Business Week.

Младият български милионер е роден през 1971 г. в Разград. Баща му е бил дългогодишен директор на ловен резерват “Воден” (б.р. любим на Тодор Живков и местния велможа Пенчо Кубадински). Иво Прокопиев има по-голям брат, Александър, който е бивш служител на Държавна сигурност (контраразузнаване) към МВР – Разград. Пристига в София на 20-годишна възраст”, така започва сагата на шефа на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, разказана в публикация на американския вестник Вашингтон таймс миналата есен.
19’ допълва – след това амбициозният студент във ВИИ Карл Маркс, където по същото време учат сегашният финансов министър Дянков и икономическият и енергиен министър Трайков започва работа във вестниците Пари, Банкеръ, след което основава Капитал. Създадените връзки и влияние покрай издаването на авторитетния икономически седмичник се инвестират в нов бизнес. Брокерски. Златното време за него е управлението на Костов. В първите две години от него нещата са розови. Романтичният период завършва, когато е застрелян един от спонсорите на Капитал Кристиян Маслев.  Неговата история като съдебен трилър с измами, милиони и убийство ще ви разкажем отделно, защото името му нашумя отново покрай битката за превземане на икономическия всекидневник Пари, която се води в момента. Кръгът Капитал е изтласкан от ръководството на Българо-руската инвестиционна банка, прераснала по-късно в СИБанк. Не закъснява разкритието на вестника за кръг Олимп, който е отнел тежката дума на брокерите – по онова време ударни консултанти по приватизацията. Ето и най-скандалната история от онова време, разказана отново в публикацията на Вашингтон таймс, излязла във вестника като реклама: “През ноември 1997 г. с решение на Агенцията за приватизация Каолин е определен за продажба посредством сформиране на джойнт венчър с белгийската фирма Сибелко – световният лидер в производството на кварцов пясък. Започват преговори, които продължават година и половина. Установени са нужните бъдещи инвестиции. Сибелко предлага $20 милиона като кешова инвестиция в джойнт венчъра. Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: Каолин е в добро финансово състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични пазарни перспективи.

През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени.

Според осведомени лица, от българска страна умишлено са поискали абсолютно  неприемливи условия. Никола Николов, народен представител от Разград и председател на Парламентарната комисия по икономика, посещава Каолин. Той предлага на директора Филип Калоянов да създаде  работническо-мениджърско дружество, което да участва в приватизационния. Според свидетели, Николов уверил Калоянов, че парите за сделката ще бъдат осигурени от фирми, собственост на Иво Прокопиев, брат му Александър Прокопиев, Константин Ненов и Иван Сливов: Алфа Финанс, Алфа Финанс Холдинг, Булброкърс и Интегрити Корп, със седалище в София.

Така на 4 август 1999 г. е учредено работническо-мениджърското дружество Каолин-98. Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано – на 1 юли, Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на Капитал Петко Шишков и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата.
По документи, г-жа Шишкова заема длъжността правен съветник, а г-н Прокопиев е екстракционен инженер. Това “назначение” им дава правото да участват в учредяването на РМД Каолин-98 и да придобият значителен пакет от регистрираните дялове на компанията. Т.е. само 3 месеца след като са назначени във фирмата, двамата успяват да придобият 45,48% от всички акции! РМД Каолин-98 незабавно закупува 75% от предприятието за 7,2 милиона лева (тогава 3,6 милиона долара) при оценка 5.5 милиона лева (тогава 2,72 милиона долара). Новата оценка на предприятието е пъти по-ниска от тази, направена няколко месеца по-рано. Инвестиционният посредник Булброкърс, собственост на Иво Прокопиев, е изготвил оценката на предприятието!
По времето на подписване на сделката, плащането е планирано да се извърши по следния начин: от купувача се очаква да плати 10% от общата стойност на сделката в брой, а останалата сума е отсрочена, както следва: 50% във вноски за период от 10 години и 50% чрез компенсаторни инструменти (търгувани на минимална част от номиналната им стойност). Сделката е финансирана от Алфа Финанс, фирма, контролирана от Иво Прокопиев.
След това има нов Борд на директорите със следните членове: Иво Прокопиев – председател, Александър Прокопиев – изпълнителен директор, Константин Ненов – главен изпълнителен директор и Филип Калоянов – изпълнителен директор. Фирмата е преобразувана в акционерно дружество (АД). Решението за увеличаване на капитала е взето при условието “Алфа Финанс” да придобие всички нови акции.

Във връзка с приватизацията на Каолин АД са повдигнати наказателни обвинения срещу Иво и Александър Прокопиеви, Константин Ненов, Филип Калоянов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Георги Димов.

Всички те получават ограничителни заповеди и са задължени да внесат парична гаранция, за да не бъдат арестувани. Международният паспорт на Иво Прокопиев също е отнет. Година по-късно обвиняемите са изправени пред съда. В заключителната реч (пледоарията) обаче, прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения и съдебното дело завършва с обявяването им за невинни.
През юни 2006 г. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура започва разследване срещу Хаджидимитрова за забавено разследване и тя подава оставка. В момента работи като адвокат.

В. „19 минути”