Който е стъпил в МОСАД, завинаги забравя да говори за това
– Поздравления за "Бандитска Варна". Както се очакваше премиерата ти беше съпроводена от скандал.
-Това бяха инфарктни дни, в които всичко ме засипваше като лавина. Първо изфабрикуваната долнопробна дописка във в. „Галерия”, подписана уж от мен с името Веска Томова, в която е написано, че детето на варненския кмет не е от него. Не бях във Варна, когато се случи това. Дори не бях прочела този парцал в. „Галерия” и нямах представа как са ме гилотинирали. Телефонът ми се запали. Цяла Варна недоумяващо ме питаше наистина ли аз мога да напиша такава изродска дописка. Капанът обаче бе перфектно активно мероприятие – Веска Томова с внушението, че е Веселина Томова, но така, че да не мога да ги съдя, защото не съм Веска, и в същото време все едно съм се подписала с псевдоним, за да не мога да убедя никого, че това не съм аз. Веднага след това със същото име Веска Томова някой изпраща десетки имейли до всички медии, „разкривайки” сценария на премиерата на книгата ми „Бандитска Варна” и това, че ще бъда удавена в локви кръв и убита. А след премиерата пък хакнаха сайта.
-В началото на книгата ти ми направиха силно впечатление няколко пасажа, затова те моля, да ги коментираш и да ги подплатиш с реални факти и образи. Казваш : "У нас няма как журналист да скочи срешу журналист. Ако това се случи, веднага го обвиняват, че не е етичен, че не е коректен, и че излиза от добрия тон? Правят го онези, които са монополизирали журналистиката като долнонпробна курва и дори са написали собствен етичен кодекк как да я спазват по предназначение.”
-В България има едно фалшиво лицемерие, което ме влудява – ама, дайте да не пишем нищо против някого, защото бил колега. Какъв колега може да ти е човек, който съсече едно невинно дете, обявявайки, че баща му не е истинския му баща? И то написано с фалшиво име, на човек, който искаш да удариш, а той няма представа от написаното? Това не са „колеги”, това са изроди, които дори нямат души. Същата тая „колежка”, която заедно с още една алчна кучка дописничка от Варна сътвориха тази помия и я подписаха с моето име, трябва да бъде заклеймена, защото тя се развява по всички медии и говори за морал, изкуство и култура. Това е такова отвратително лицемерие, че думите ми не стигат. Нама нещо в тази професия, което да си струва да убиеш едно дете, да напишеш такава мерз
ост и да спиш спокойно. Изобщо не ми пука как сега всички продажни „високо морални” лешояди в журналистиката ще ме заклеймят, но никога няма да мълча за такива „журналистки”, които дори се водят като „водещи”. Някога, ако видя Кристина Патрашкова – директорката на в. „Галерия” някъде, е по-добре да се пази да не ме засече, защото ще и разбия мутрата! Това, което направи тя, не е журналистика, а наемно убийство!
– Моля те, кажи, ти ли написа тази "дописка"? Изобщо възможно ли е човек като теб да пише толкова гнусни неща и на всичкото отгоре да се подписва като Веска Томова?
-Мария, всички, които ме познават, и най-големите ми врагове, знаят, че никога не мога да напиша такова нещо. В „Бандитска Варна” има цяла глава за варненския кмет Кирил Йорданов и там не съм спестила нищо за него, но който прочете книгата, ще види, че аз пиша с любов дори и за онези, които критикувам. Винаги съм държала под онова, което пиша да стои името ми. Ще бъда с теб оголено откровенна – този удар ме свали на земята. Часове наред можех само да плача и за радост на всички онези, които искаха да ме видят повалена, това наистина се случи. Това беше непозволен удар с нож в гърба, дошъл и от „приятели”. Плаках пет часа, след което обаче станах, вдигнах чело и сега съм готова на свирепа битка. За тези сълзи някои хора ще си платят така, както изобщо не подозират!
-Ако тази дописка е ченгеджийско активно мероприятие, какво според теб е целяла тя?
-Пълната дискредитация на името ми и сайта afera.bg, който очевидно е непосоним за определени среди. Мръсното е това, че чрез цялата тази помия се удрят и настоящия варненски кмет и бившият – Кирил Йорданов и Христо Кирчев. Някой иска да ме подчини като пудел на каишка и играе тази игра мръсно, нечистоплътно, курвенски и недостойно. Цялото ми митарстване в разследващата журналистика ме е научило да водя честни битки на честта и да уважавам противниците си. Тук нямам противници и опоненти, както вече е модерно да се казва, тук срещу мен има плъхове и мишки, които са безскрупулни. Днес ме убиха с думи, утре нищо чудно да ми пратят чуковете.
-Колко лица може да има един журналист, за да може пред обществото да се изживява кото културен, а в същото време да сътворява гнусни капани на колегите си?
-Фалшивият човек не може да бъде истински журналист. Няма как да си журналист, ако лъжеш и измисляш личния живот на някого, само за да задоволиш собствените си мании и дяволските поръчки на някого. Журналистиката е опозиция на всяка власт, тя е ужасно тежка професия и страховито рискова, ако я вършиш както трябва. Патрашкова години наред не съм я чула да каже и запетая срещу властта, която и да е тя, днес обаче се фръцка с „Край на мълчанието” и е превърнала иначе добрата идея за в. „Галерия” в клозетна чиния.
-Доколкото разбрах след тази дописка главната редакторка Зоя Димитрова е била уволнена от в. „Галерия”? Защо според теб се е стигнало до махането на бившата говорителка на ДАНС от в. „Галерия”?
-Зоя Димитрова в качеството си на главен редактор на в. „Галерия” ми се обади и лично ми се извини, че името ми е било впрегнато в подобна интрига като ме увери, че за този, който я е сътворил ще има подобаващи последствия. Зоя е главен редактор на „Галерия” и всички материали трябва да минават през нея. Ако тя не е видяла този материал, това означава, че Зоя Димитрова не ръководи журналистиката в този вестник, а с него се разпорежда Кристина Патрашкова. На следващия ден разбрах, че Зоя Димитрова била уволнена лично от Алексей Петров, поне такава беше мълвата.
-Според една от версиите, тя не е уволнена, а в резултат на гнусната дописка, касаеща твоето име, Алексей Петров просто е изтеглил своя човек от в. „Галерия”? Моля те, коментирай това.
-Във в. „Галерия” има двама съдружника – Кристина Патрашкова и Зоя Димитрова. Зад Патрашкова стои бившият съдружник на в. „Уикенд” Недялко Недялков, който упорито се прави, че няма нищо общо с „Галерия”, но е човекът, който се свързва с Патрашкова. Зад Зоя Димитрова стои Алексей Петров. Самата Патрашкова по Нова телевизия каза, че в. „Галерия” има приятели и такъв бил Алексей Петров. Ако мълвата, че Зоя Димитрова вече не е във в. „Галерия”, то това означава, че не Алексей Петров я е уволнил, а че я изтеглил от вестника. Още повече, че мръсотията, сътворена с дописката за варненския кмет е подготвена и публикувана от Кристина Патрашкова. Зоя Димитрова е съдружник в този вестник освен главен редактор обаче, а това е свързано с пари. Как си уреждат тези финансови отношения не ме интересува, но сега е момента Алексей Петров незабвано да се разграничи от този помиен вестник „Галерия”! Същото важи и за Зоя Димитрова. Именно благодарение на Патрашкова името на Алексей Петров бе свързвано с в. „Галерия”. Ако Алексей Петров има чест, моментално трябва да демонстрира разграничението си с в.„Галерия”! И да го направи ясно, гласно и категорично, защото човек, който има нещо общо и е приятел на журналисти, които могат да правят такива ужасяващи сатанински, отвратителни ритуални журналистически убейства, значи е като тях. Алексей Петров няма ход назад. И ако и този път хлъзгаво и задкулисно успее да замаже всичко това, значи няма никаква чувствителност и си е лика –прилика с фекалната журналистика.
-Преди няколко дни ти се върна от Израел. Целта на пътуването ти до Божиите земи така и не стана ясна дори за твоите приятели. Ти скри дори от най-близките си хора. Защо скри дори от най-близките си хора, защо си ходила в Израел?
-А кой ти каза, че съм скрила от приятелите си и близките си пътуването до Израел и целта му? Та аз бях в Израел с приятели и не ходих за да ме обучават за снайперист. Това, че нямах интернет и роуминг, беше мой избор. И като стъпих на българска земя, моментално ме заляха невъобразимите слухове за пътуването, включително и , че съм избягала от България.
–Междувремено, аз разбрах,че в същият ден, в който ти хвана самолета за Израел, в същият самолет за Израел са пътували и Яне Янев и Димитър Абаджиев. Това ти скри от нас, но то е безспорен факт. Има още един интересен факт. Веднага щом ти, Яне Янев и Димитър Абаджиев сте стъпили на българска земя, за Израел е отлетял Алесей Петров. Това е факт.
-Ама че много факти, а?! Просто да се потресеш. Първо в самолета за Израел не забелязах нито Яне Янев, нито Димитър Абаджиев. Аз пътувах с чартърен полет от Варна. Откъде са летели двамата нямам представа. В Израел бях за да сбъдна една моя мечта от години. Тези кацания и излитания на Яне и Абаджиев съм ги пропуснала, докато обикалях светите места. А уверявам те, в един самолет няма как да не забележиш уникална фигура като нашенския Яне. Кога е пътувал Алексей Петров до Израел, също не знам, той на мен такива неща не ми обажда.
-Заговори се, че Алексей Петров ви е пратил преди него в Израел за да вършите някаква работа, а след това той е заминал за да "приключи операцията”.
-Така да бъде. Дори ще ти подаря една снимка за да видиш с каква кола ме дръпваха привечер при посещенията ми в МОСАД. Как си ме представяш да върша „някаква работа” с Яне Янев в Израел. Ами, че той ще изпорти всяка конспирация? Дори и да е имало нещо, което се е случило в Обетованата земя, нека то остане такова, каквото е. А легендите и митовете тук, нека продължават. И още нещо – ако съм била пратена на мисия в Израел, то направи едно интервю с Алексей Петров за да ти каже може ли изобщо в живота му да се случи така, че той да „приключва операция” на Веселина Томова. Ако Алексей ще финализира „операцията”, жална ни майка.
-И все пак за да не се спекулира с пътуването ти до Израел, може ли да ни разкажеш за целта на твоето пребиваване там? Казват, че в Израел си се срещнала с хора от МОСАД?
-Беше легендирано като екскурзия. През това време свърших някои специални неща, успях да се влюбя в Израел, не успях да си намеря богат евреин, че да ме открадне завинаги от това змийско свърталище, в което работя тук, а който е стъпил в МОСАД, завинаги забравя да говори за това.
-Вероятно си обсъждала някакво сътрудничество с тях? След изборите разбрах, че от МОСАД са се поотгеглили от Яне Янев и сега залагат на теб? Това така ли е? Желаят ли от МОСАД да те включат в нов проект, в който ти да имаш ключова роля и чрез който проект израелските тайни служби да присъстват трайно в страната ни?
-Не коментирам.Само мога да ти кажа, че следващата ми спирка е … Сретен Йосич.
-Защо им трябваше от в. „Галерия” да ти спретват "курт капан"? Какво толкова страшно и тревожно има в твоето присъствие? С какво стряскаш сънищата на тези от в. „Галерия”?
-Навярно не можаха да преглътнат истините за вестника им, които написах в сайта afera.bg, макар че има и други причини, свързани с кръговете, които им плащат. Afera.bg излиза извън сценария на много от онези, които по всякакъв начин искат да подчинят сайта. Ако съм някаква заплаха, то е, защото в afera.bg се пише без никаква цензура и излизат неща, които никъде не могат да бъдат прочетени у нас. Включително и в така прокламирания като „свободен” вестник „Галерия”. Да сте прочели нещо против Бойко Борисов в „Галерия”, или не дай си Боже, срещу Алексей Петров? Afera.bg не спестява нищо на никого.
-След като написа позиция си по въпроса afera.bg беше хакната и потребителите нямаха достъп до сайта ти, в резултат, на което afera.bg от едно от челните места в търсачките веднага падна. Моля те, разкажи за начина, по който са блокирали сайта ти?
-Чрез пощата на сайта хакер е блокирал и сринал сайта. На всичкото отгоре самият хакер нагло, след като сайта бе възстановен, написа куп коментари, заплашвайки, че се чака нов удар и дори демонстрира ужасяващо как е влязъл в данните на хора, които пишат коментари с никнеймове, вадейки на яве адресите и телефоните им. В същото време на личния си телефон получих заплашителен есмес с текст да не се мисля за безсмъртна, и че ако продължавам така „цялата машина ще бъде заличена”, разбирай сайта.
-Откъде идва атаката и защо?
-Не знам, може да е отвсякъде. Не са малко онези, които искат да ме съсипят. В последните дни обаче и особено след излизането на книгата „Бандитска Варна” нещата се насложиха неслучайно. Не съм изненадана, не съм очаквала цветя и рози, но такава мерзост ми идва в повече.
-Лично Бойко Борисов е споделил, че чете под лупа afera.bg. Моля коментирай, защото Б.Б е един от основните герой в afera.bg, и по-скоро afera.bg е единствената медия, която не само не осигурява медиен комфорт на Генерала, напротив – afera.bg жестоко го критикува. От наши източници знаем, че Бойко е изявил желание лично да се срещне с теб – вероятно за да сключите онази сделка, която вече е сключил с другите медии и за може ти и екипът ти да му легнете? Все пак, не забравяй, че в един коментар ти каза, че ще се явиш на Бойко като текила на разсъмване…
-Това, че съм яростен критик на Бойко Борисов не означава, че имам нещо лично против него. Пак ти казвам, журналистиката е опозиция на всяка власт. Това, че Бойко чете afera.bg му прави чест, защото при всички положения поне ще се замисли след прочетеното. На Борисов, ако е умен, са му нужни точно такива медии като коректив, а не блюдолизецът Бареков. Не знам откъде са ти източниците, че Бойко Борисов има желание да се срещне с мен за да правим сделка. Аз съм слаба в сделките. Но, че някой ден ще се явя на Борисов като текила на разсъмване е съвсем сигурно. Нищо случайно няма на този свят. С Бойко имаме много какво да си говорим. И когато е писано, това ще стане.
-Изненадана ли си, че afera.bg попадна в секретния докрад на ДАНС?
-Не. Който прочете „Бандитска Варна” ще разбере защо съм в доклада на ДАНС. Имала съм своите пътеки в ДАНС и те са били свързани и с Алексей Петров, затова сега сърбам попарата на враговете му в лицето на Драшковия кръг.
-Съвсем изненадващо за някои ти каза, че би предпочела да си в отбора на Алeксей Петров, Огнян Стефанов, отколкото в този на Драшков? Нали точно ти подложи на жескота критика Алексей Петров и Огнян Стефанов?
-Не знам дали Петров и Стефанов са в един отбор, малко се съмнявам. Казах го, защото в този доклад покрай „опасните” сме набъркани в един тюрлюгювеч от Драшков, който на всичкото отгоре се оказа, че не може да пише на компютър и справката е била писана от Веселин Марков, друг познайник от разработката „Галерия”. Това е толкова махленски тъпоумно написан доклад, че няма как да уважавам хора като Иван Драшков. Подлагала съм на критика и Алексей Петров, и Огнян Стефанов тогава когато съм смятала, че грешат. Аз приятелството не го разбирам така – да обясняваш на приятелите си колко са велики, умни, красиви и неотразими. Истинското приятелство е да кажеш на човека отсреща къде греши и къде се срутва.
–Каза, че ако Драшков се занимава с теб ще го гази руски трактор?
-Драшков първо да се научи да пише на компютър и тогава да се занимава с мен. Второ да научи какво е имейл и да не търси имейла в касата си, а после да пише секретни доклади. Под руски трактор имах предвид руското направление в спецсблужбите и как един руски трактор може да те прегази, ако си се продал на американските ливади.
-Няма как да не се опълчиш срещу това, че вестниците са превърнати в пощенски кутии на висши ченгета, които не само разчистват сметките си чрез тях, но и директно убиват? Ти беше първата, която каза, че Алексей Петров има опасност да направи от журналистите в „Галерия” убийци? Защо?
-Казах на Алексей Петров да се спре, защото не може човек да ползва подобни лица, наричащи себе си журналисти, които да убиват с думи. Не можеш да пишеш гадни лъжи и да твърдиш, че си от „добрите”. До този момент след всеки брой на в. „Галерия” има скандали с мръсни манипулации – всичките, подписани от Кристина Парашкова. Набутаха Весела Лечева в зловещ капан, сложиха думи в устата на бащата на Илия Павлов, бръкнаха в бащинството на детето на варненския кмет, това е журналистика, която дори в най-долнопробните си първи години у нас нямаше в жълтата преса. И знаеш ли какво ми каза един от „гурутата” на този вестник „Галерия” – че в Англия било много модно да се пишат гадни жълти материали и с това, моля ти се, се опита да ме убеди, че „Галерия” я чака главоломен успех. Това „гуру” го лъжат и му ядат парите, но нали знаеш приказката за зелника?
– Патрашкова и Зоя Димитрова „убийци” ли са?
-Патрашкова е безскрупулна и за нея всички граници отдавна са преминати. Не знам за какво го прави – за някоя рокля в повече или за да задоволи егоцентризма си. Зоя Димитрова е сериозен и качествен журналист и аз ужасно съжалявам, че се набърка в цялата тази помия. Истински ми е мъчно, че позволи да свърже името си с всичко това. Но щом няма характер и го е позволила, всеки си заслужава гяволъка.
-Накрая разбрахме, че лично Алексей Петров и Георги Коритаров са пратили поздравления за премиерата на книгата ти „Бандитска Варна”.
-Да, на премиерата на книгата ми „Бандитска Варна” във великолепния пиано-клуб „Пачоти” във Варна чрез конферентна връзка ме поздравиха Алексей Петров и Георги Коритаров. Алексей каза: „Томова,
Пожелавам на книгата ти на добър час, и в личен план остани с познатата на всички енергия, пък защо не и малко по – лудичка, защото куражлиите вече почти отсъстват.”
А Коритаров че поздрави по този начин: „Поздрави Веселина!
Битката за свободата на словото е най-тежкото изпитание, пред което са изправени не само журналистите, но и всички хора.
Журналистите – за да намират енергия и да казват истината.
Хората – за да намират сила и да я понасят.
Само така – когато се гледаме очи в очи и нищо не си спестяваме, ще можем да кажем ,че се радваме!
Дерзай!
Успех на твоята книга.”
-Изненадващо е, че Алексей Петров те е поздравил след този чудовищен скандал, в който те набърка в. „Галерия”. Мълвата спряга Кристина Патрашкова като негов човек, а тя те съсече?
-Ами – браво! Това е много хубаво – да си се носят на рамо, ако са си лика-прилика. Това ме освобождава от мълвите, които се носят около мен и Алексей Петров. Сега ще ти кажа нещо много лично, което никъде не съм споделяла, но ми писна и затова ще го направя. Нека всеки, който иска да разбере какво общо имам с Алексей Петров, да прочете книгата ми „Бандитска Варна”. Алексей никога не ми е пазел гърба и не е истина това, че много ме ценял и уважавал. Онези, които са много близко до мен знаят, че на Алексей Петров аз никога нищо не му спестявам и яростно се карам с него. Много сълзи съм изплакала заради Алексей – и заради предателства, и заради много битки, които съм водила абсолютно сама, въпреки наслагваното му име около особата ми, и заради това, че благодарение на всички тези войни, които водя, един мъж, на когото много държах ме срита в ъгъла, защото не можа да повярва, че не сме близки с Алексей Петров, а взе за чиста монета слуховете. Аз не съм афгански войник с кама в устата, Мария, аз съм жена, която сама се бори с хиени. И понякога ми се иска освен, че всички ме мразят, някой и да ме обича. И да поплача на нечие рамо. Така че, Алексей Петров не ми е покровител, а по-скоро длъжник.
Мария Друмева
П.П. Това интервю бе взето от в. "Шоу", но бе спряно от печат.