„Галерия” ни дърпа в блатото. Журналисти, събудете се!

„Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика!”.

Това не е надпис, надраскан върху стената на мръсна селска тоалетна.

Това е заглавие във в. „Галерия”, написано от ръката на „префинената изкуствоведка” Кристина Патрашкова.

Потресаващо четиво.

Днес наред за храчките на в. „Галерия” е журналистката Люба Кулезич.

Тя не можела да преглътне, че Явор Дачков имал щастливо семейство и се саморазправяла с един български вестник, пише неталантливо Патрашкова.

Вестникът на Патрашкова, разбирай на онзи, който и дърпа конците, е подложил на отвратително обругаване Люба Кулезич – без нито един стойностен аргумент, ако не е бил съгласен с изразена от нея позиция. Вместо това – махленски, простакески тон, в който за да „обориш” някого се хващаш за личния му живот.

Миналата седмица Патрашкова направи това с варненския кмет и вместо да разследва корупционна схема на някого, предвид мотото на в. „Галерия” – „Край на мълчанието”, тя предпочете да изфабрикува долната плювня, че детето на кмета не е от него. На всичкото отгоре, подписвайки дописката с префасонирано моето име.

Пак там – Патрашкова скалъпи комплот с интервю на бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, както го направи и с Весела Лечева – „за да им помогнела”.

Втрещяващото писание срещу Люба Кулезич, което надминава очакванията за гнусотия, отговаря на един фундаментален въпрос –

има ли нужда директорката на в. „Галерия” от психоаналитична експертиза. И какво би показала тя.

Пак в „разследващия” вестник „Галерия” друг огледален образ на Патрашкова – небеизвестният придворен т.нар. журналист Николай Бареков, е дал интервю – пак на Патрашкова. Озаглавено: „Кеворк изкука!”. В него двамата кандидат-пациенти на видни психоаналитици правят жалък опит да се изкачат по скалата Кеворкян.

Обаче блато стълба няма.

Бареков, който ако не съществува на този свят Бойко Борисов, би бил магнитно чучело, закачено на хладилника на поредния чорбаджия, изрича сакралната фраза, че между него и Кеворкян битката била поколенческа.

Момчето, което употребява обикновено трийсет и три думи, тъй като за повече не е питал Бойко Борисов, заедно с Патрашкова, изживени като новите властови медийни Куку и Пипе, се гаврят с Кеворк Кеворкян.

Милите, колко са наивни, че и този път ще им се размине.

Кеворкян е толкова висока топка, че късата Патрашкова направо я пишете бегала, а дългучът Бареков – отсега е останал без нос от предстоящата забивка.

Нещо ужасяващо се случва с българската журналистика. И тя мълчи глухо, безропотно и зверски недостойно.

Кой позволява на подобен слугински апарат да раздава присъди, да клейми, да обругава, да храчи, да съсипва и съсича журналисти, които са имена в България.

Те може да не се харесват на всички. Те дори може и да не се долюбват един друт. Но днес всички ние сме вкарани в Патрашково – Бюрековото блато и няма как да не сме от едната страна на барикадата.

Какво още трябва да се случи за да извиси глас българската журналистика срещу този отвратителен порой на помиярско и помийно заклеймяване във в „Галерия”?

Това блато е гъсто и повлича.

Със сигурност Кеворкян няма да пропусне своя саблен удар. Люба Кулезич вероятно също няма да замълчи пред гнусотията, наречена от Патрашкова развиващ се български вестник.

Защо другите мълчат?

Те са следващите!

Един по един, докато останат само Бюрековците и Патрашковците. И въдворят ред в правилните мисли, диктувани от Най –Правилният.

Психо-болезненият синдром се разви дотам, че дори и съпругът на Кристина Патрашкова Иво Димитров започна да ме плаши по телефона, че съм едва ли не пред арест, тъй като съм казала, че ако срещна жена му ще и разбия мутрата.

Затова което направи срещу името ми, за това, че съсече едно невинно дете, казаното от мен, е просто полъх от пролетен вятър.

Тонът на съпругът беше френетичен. Имах чувството, че разговарям с персонаж от филма „Психо”.

Тези лица си вярват. Някой си насъсква, че са онези, без които не може. Останалите – „неправилни” трябва да бъдат гилотинирани, унижени, стъпкани, смачкани и олайняни.

И забравят, че и Левски е ударил шамар. На един мръсник.

Защото мръсника заслужава шамар. Дори и да му наложат мярка за неотклонение арест.

Месец на тази удивителна сатанинска вакханалия издържа журналистката Зоя Димитрова.

Сега вече мога да го кажа в прав текст. Още при първото недекватно появяване на Кристина Патрашкова в ефира на телевизиите, я предупредих, че това е безумие.

Защото все още мислех, че „Галерия” може и да бъде стойностен разследващ таблоид.

Днес Зоя Димитрова вече я няма в карето на вестника.

Мълвата веднага след скандала с мръсната интрига около моето име и детето на варненския кмет, спрегна, че била уволнена лично от Алексей Петров.

Истината е, че Алексей Петров е мъж на място и никога не би изоставил Зоя като колега, с която е работил коректно.

Истината е, че Алексей Петров се отврати и ужаси от Франкенщайна в. „Галерия”. И Зоя си отиде.

Лицемерно Патрашкова в сайта, близък до Бареков, озаглавен bnews, в който не можем да се съмняваме, че първата буква b означава Бойкоnewsw, твърди, че бившата й колежка Зоя Димитрова щяла да продължи да публикува свои материали във вестника, когато имало интересни теми, но заради нов ангажимент, пътищата им се разделили. "Това е единственото нещо, което се е случило, няма никаква интрига", отсече Патрашкова и отрече в екипа да е имало конфликти. Самата Димитрова не вдигна мобилния си телефон.”, пише Бюрековия сайт. Какво арогантно лицемерие!

В същото време обаче съпругът на Кристина Патрашкова се обади на личния ми мобилен телефон и направи всичко възможно за да ми внуши, че за мръсотията сътворена с моето име, била отговорна не жена му, а Зоя.

Долна история.

„Развиващият” се български вестник вече е зомби-територия. И слава богу, защото така напълно се идентифицира и се обозначи ясно. Явор Дачков, Кристина Патрашкова, съпругът и…

И по ред на номерата очертаните мишени – Курвалезич, Веска Томова, Кеворк изкукалия… Нататък следват Огнян Стефанов, Венелина Гочева и всички онези, които по някакъв незнаен начин са отключили фройдистските комплекси на тези лица, наричащи себе си лица на българската журналистика.

„Развиващият” се вестник дори няма един папарак, за да публикува наистина скандални факти, а не да краде от „Уикенд” и Фейсбук. „Развиващият” се вестник тръби, че работи по „модната” английска линия да се пишат грозни лъжи, за да се вдига тиража, но няма хабер, че таблоидът „Нюз ъф дъ Уордс” с 3,5 млн. тираж единствен внедри журналист като шофьор на бандата, която трябваше да отвлече Виктория Бекъм и двете и деца, и благодарение на репортера отвличането беше осуетено.

Патрашково-бюрековият тандем няма идея, че английският „Сън” с 4-милионен тираж внедри свой репортер като бежанец в Молдова и след месеци митарстване бе публикуван убийствен репортаж за това.

Там като напишеш, че някой се чука, си го хванал на гюме със снимка.

В блатото на „Галерия” просто си измисляш с въображението на психопата.

Там, като искаш да свалиш някой министър, го хващаш със снимки, че има любовница.

Тук в тресавището на „Галерия” правиш духовни чекии върху имена, на които откровено завиждаш. И талантът им е голямата ти болка.

Всичко това е удобно на властта. И на правилния Месия.

„Галерия” бе провъзгласен като опозиционен вестник на властта и като разследващ.

Посветените в този занаят още преди излизането му знаеха, че с Патрашково-бюреково лице може да се стигне до клозета, но никога дори и до входната врата на истинската журналистика.

И всички журналисти мълчат.

Наведени.

Прекършени.

Пред ликуващата Власт, която си отглежда чудовища- поръчкови журналистически дула.

Всеки народ си заслужава както властта, така и глашатаите –помияри.

Веселина Томова