Трудният път на българската демокрация

Въпросът ми се стори монго основателен.  Нашата демокрация още от самото начало поиска да се промени общественият ред и хората да бъдат свободни в движението и изказа си, да получат право на свободна стопанска инициатива, всеки да печели много повече, да купува кола и пералня без ред, а за децата тоблерон и шоколадови яйца. И да бъдат наказани онези, които докараха държавата до този хал, на който беше през 1989 г.

Тогава още не знаехме размерите на държавните ни проблеми. След като минага тези години вече имаме пълни със стоки магазини, всеки си говори каквото поиска и прави понякога непредсказуемо тъпи неща. Затова пък свободно. Както свободно си купува кола, втора употреба, защото няма пари за нова, пералнята и телевизора отдавна не са бленуваната мечта, за която се чакаше на километричин опашки по цяло денонощие, а днешните бакалии са превърнати в някогашните корекоми, откъдето можехме да купим бленуваните милки и тоблерони за децата си и бърбъна за изисканите си гости. 

Спомням си как след 10 ноември хора с връзки и език плъзнаха из Европа, за да разнасят славата на българина и България. След тях тръгнаха и тълпите цигани и престъпници, заради които сега презритено навсякъде обръщението българин е презритено и обидно. Дори ни излезе приказка, че името ни булгарос произлизало от вулгарос.

Та демокрацията си е демокрация, но зависи кой как я разбира и практикува. Навремето великата Съветска страна се гордееше, че е прескочила капитализма и от феодализъм започнала да строи бъдещето на човечеството – социализъма-комунизъма. Оказа се, че идеолози и политици са се изказвали твърде неподготвени и краха на Източния блок беше красноречивото доказателство.

А ние бяхме отново от страната на булката… И тъй точно 20 годни в лутането и мътната вода, през която бандюгите направиха милиони и ограбиха народа с пирамиди и фараони и държавата с измислената от извратени мозъци приватизация. Ужилването обаче, рано или късно се връща, защото живота е кръговрат. 

afera.bg