Надя Чолакова: Най-голямото наказание – Главния да те отхвърли по телефона
Брат му купуваше магистрати и политици чрез децата им – разкрива неговата биографка.
Журналистката Надя Чолакова отскоро е телевизионерка в НТв. Острието на "Станция Нова" е прочуто с набезите си в света на мутрите. Надя ги е описала в поредица от книги. “Мутрите в началото са живели като една огромна детска градина, в която я няма учителката!”, казва Чолакова. Тя прави първите интервюта с Георги и Васил Илиеви, Златко Баретата, Евгени Стефанов – Женята, Косьо Самоковеца, Антон Милтенов – Клюна.
……………………………….
– Надя, разкажи за първото си интервю с Жоро Илиев 40-дни след убийството на брат му Васил?
– Георги беше с четиридесетдневна брада, не се беше бръснал след убийството на Васил. Вътрешният министър Любомир Начев тогава беше заявил, че щял да хване Васил Илиев, но убийците го изпреварили. Тогава обяви за издирване Георги. На погребението на брат му полицаите го обграждат, но охранителите му правят “гъба”, скриват го в една кола и го изнасят от гробищата – така не успяват да го хванат. Георги се скрива в хотел “Родина” при Славе Бармана, доайенът на комарджиите.Той го крие 40 дни. Изпада в дълбока депресия. Когато се срещнахме през деня в дискотека “Нерон” за интервюто, той беше доста притеснен, вглъбен в себе си. Но същевременно беше много сърдечен, и много “пич”.
– Как така в тази ситуация реши да ти даде интервю?
– Приятелка ме свърза с един от най-близките му хора и той ми уреди интервюто. Притеснявах го 7-8 пъти по телефона и той накрая реши да се срещне с мен.
– Какво ти каза тогава?
– Говори за брат си, че е бил много силна личност. Питах го дали е луд. Той каза, че просто има силен характер. По повод на това, че е лежал по скандално дело за изнасилване ми каза, че не му се е налагало да изнасилва…
– При своите разследвания и срещи с тях какво разбра за двамата братя?
– Георги Илиев беше адски харизматичен. Ексклузивен, човек на крайностите, но и на честта. Помагаше на много хора. Но имаше и много агресия в него. Човек с две лица. Боготворен и ненавиждан. Негови приятели са ми разказвали, че е можел да бъде тих, кротък, свенлив като момиче – пишел е много красиво, а в същото време като експлодира е можел да удари човек и да го хвърли от единия край на заведението до другия.
– А Васил?
– Васил е войник. Прусашки дисциплиниран, организиран. Среща с него в 9 е означавало 9 без 15. Ако отидеш в 9.03, просто няма среща! Искал е да бъде единственият, не е знаел къде да спре. Докато е жив Васил, той пази брат си, защото знае, че е склонен към изцепки, към нощен живот, страхувал се е да не го дискредитира. На среща в Букурещ с подземни босове от Балканите той е казвал за България: “Аз командвам парада!” Влиза в конфронтация с Илия Павлов. Не е иска да е негов васал.Много интересно е това, че след убийството на Васил, Жоро сменя фаворитите му. Той игнорира най-близките хора на брат си. Слага костюма, обгражда се с градски момчета от “жълтите павета”, става денди. Хората на Васил са съвсем други – силоваци, с дългите косички, с анцузите…
– Лесно ли приема ръководството на империята Георги Илиев след смъртта на брат си?
– “Белите якички” около него го убеждават. При Георги Илиев вече я има травмата от убийството на Васил, има го страхът. Не е искал веднага да поеме империята, защото не се е чувствал подготвен. В началото не обича да споменават името му с повод и без повод. Налагал е глоби, и то много сериозни, ако някой спомене името му при поздравление в заведение, например. Трябвало да го наричат Главния. Ако му харесва дадена песен, той става прав и махва с ръка. Така изразява одобрението си. И с щедри бакшиши, разбира се. Звездите го боготворят… Много пъти от полицията го спасяват политици, министри.Неговият живот е низ от сватби и погребения. Той въвежда “свитата” като понятие, както и “министерство на веселието”. Води, примерно, цялата свита от приближени в Гърция за Нова година и накрая плаща всичките им прищевки – “кеш”! В свитата са влизали деца на номенклатурата, от добри семейства, както се казва – синове на съдии, прокурори, политици, бизнесмени…
– Кой е бил най-големият му любимец?
– Нарциса. Падал си по екзотични животни – папагали от цял свят, птици, риби… Отглежда ги в офиса на “Мария Луиза”, но нещо се скарват и Георги го отрязва: “Взимай си птичките и повече не искам да те виждам!” Но малко преди убийството на Нарциса се сдобряват. Жоро Илиев се поболява от мъка… Твърди се, че малко преди да издъхне, Нарциса набира телефона на Жоро и му казва името на убиеца си…
– Интервюирала си Самоковеца няколко дни преди убийството му? Разкажи подробности за срещата?
– Да, наистина, Косьо Самоковеца даде на колежката Мария Николаева и на мен първото си интервю през 2003 г., малко преди да го убият. Точно тогава той беше се отцепил от ВИС, беше отхвърлен от Георги Илиев. Точно се говореше, че е влязъл агресивно в наркопазара. Посрещна ни в суперлуксозен апартамент на “Витошка”. Навсякъде по стените имаше картини на стари майстори, на Салвадор Дали, обзаведено беше със скъпи кожени мебели, имаше наргилета… А Самоковеца приличаше на управител от “Балкантурист” от соцвремето – усмихнат, с бяла ризка, външно нямаше никакви притеснения. Сякаш притежаваше някаква дребна манифактурка, а не бизнес за милиони. Каза ни: “Не, не се занимавам с наркотици!” Там беше и жена му Ангелинка. Тя погледна през нас. А Косьо й каза: “Те се оказаха добри женици – дойдоха да ми искат интервю!” Черпиха ни арабско кафе, много ароматно. Цялото стълбище беше пълно с охрана, навън го пазеха три G класи. Малко преди това бяха взривили Иван Тодоров – Доктора. Основната версия беше, че го е направил Косьо, с когото тогава са в остър конфликт. Те преди са били първи приятели, като кръвни братя, живели на Боровец в къщи близнаци, обзаведени по един и същ начин. Няколко дни след нашата среща убиха Самоковеца.
– Знам, че интервюто ти с Клюна е било парадоксално. Пак малко преди убийството му?
– Точно беше излязъл от ареста и беше много нервен. Отидохме в къщата му в “Княжево”. Бяхме пак с колежката Мария Николаева. Отпред имаше охранителна будка. Антон играеше тенис с адвоката си. Ние бяхме написали едни въпроси, той обаче ги коригира. Там бяха майка му, адвокатите му, гаджето му. Той ни караше след като запишем отговорите му в тетрадка, да му ги четем: “Сега чети ти, сега ти!” И един от охраната караше да записва на тетрадка… Четяхме му, а той коригираше. Много дълго и мъчително беше. Фотографът ни го снимаше, а той се гледаше на монитора на телевизора как изглежда – дали ще одобри снимката… “Тази може, тази не може!” Ние обаче не пуснахме интервю, а репортаж – с цялата атмосфера, със суматохата около него. След това Клюна ни се обажда да ни заплашва, защо сме сменили жанра… Няколко месеца след това го убиха. Георги Илиев и Мето Илиенски не са му вдигали телефона, отлюспили го…Най-голямото наказание за някого е било, когато Главния го отхвърли по телефона.
Валерия Калчева
www.blitz.bg