Първанов и Борисов всъщност взаимно са си полезни

От своя страна президентът Първанов знае, че власт без опозиция не може. И влиза в ролята на коректив. Може да си го позволи, защото това е вторият му мандат, няма пред себе си нови президентски избори. Следователно излиза, че от време на време двамата си "подават топката". Не че е нагласено, а като реално управляващ и единствен реален коректив. Отива им – единият е с десни възгледи, другият с леви.

Първата искра между тях, след инцидента в Охридското езеро, приключи с гросмайсторско реми. Т.е. имаме прецедент, надявам се и историята след искрите, прехвърчали в неделя, да приключи по същия начин. Надявам се също, че при следващата искра (логично е да има периодично такива) и двамата няма да допускат прибързани реакции.

Защото какво стана онзи ден? Единият казал нещо някъде, другият не го чул пряко, а в преразказ, незнайно от кого.
Но, реагира светкавично. Това е горе-долу като във футбола. Единият играл първото полувреме, но на другия му казали, че му изпортил положение във второто полувреме. Като хлапета.

А какъв е поводът? Тройната коалиция има много по-сериозни прегрешения спрямо България през предходните четири години. Вече няколко месеца слушаме за един или друг министър, които директно са обвинени в злоупотреба със служебно положение и едва ли не за лично облагодетелстване. Точно справката на ДАНС ли е най-сериозното прегрешение?

А другият повод за искри – за посланиците? Процедурата по назначаване на посланици е доста сложна. Вярно, отзоваването може да бъде и по-просто. Но дали да не се замислим, преди да го предложим, че то може да съдържа елемент на обида към приемащата страна – дали ще бъде САЩ, дали Турция, дали ще е Великобритания.

И тук ще задам въпроса – какво пречеше да има дискусия? Какво пречеше на масата да се изложат всичките аргументи "за" и "против". Още повече че и двете институции – Министерският съвет и президентството, разполагат с еднакъв достъп до информация, включително и класифицирана.

Наистина се надявам от тази искра, която прехвърча вчера между изпълнителната власт и президентството, да се извади една наистина много сериозна поука и за двете институции. В края на краищата те са най-стабилните според социологическите проучвания, а България е в криза, остро се нуждае именно от стабилност.

И, 20 години след 10 ноември 1989 година и близо 3 години след членството ни в ЕС, е време всички да го осъзнаят.

Проф. Драгомир Драганов