Аферата с Кристина Патрашкова
Не познавам добре Томова, освен няколко разменени електронни съобщения и един – два телефонни разговора, не сме имали други контакти. В нейния сайт са публикувани интервюта с мен и тя беше един от малкото смели журналисти у нас, които ми дадоха гласност, когато заявих, че зад сайта „Опасните новини” стои Огнян Стефанов. Смутен съм обаче от реакциите на Веселина срещу Кристина. Не знам доколко в двете посоки е имало размяна на удари под кръста, но ми се струва, че сайт като Афера.бг, не би трябвало да си позволява подобно отношение към Патрашкова. Нерешените проблеми, деленето на територии, „опарцеляването” и „рамкирането” на познанства с нашумели личности, не бива да се превръщат в един словесен побой. От всичко това губи истинската журналистика. Много често пишещите се вторачват в личния живот и пренасят несъгласието с идеи и позиции в персонална разправа. С Кристина Патрашкова се знаем от 1993 година. Допреди да се впусне в авантюрата с „Уикенд”, тя беше най – добрата културна репортерка в българските вестници. Тръгна от „Дума”, а едно време там, при Стефан Продев връзкарството не вървеше, а талантът се ценеше. След това се премести в „24 часа”. Прочел съм десетки нейни интервюта в часовете, където написаното от Кристина беше глътка свеж въздух. Интелектуалци, забравени от Бога, държавата и обществото се изповядваха пред нея. Тъй че, не мога да се съглася, че е нашумяла с някакво си интервю с някой си Демби. Кристина бе единствената, която от страниците на „24 часа” и „Труд” си позволи да пише за простотиите на новобогаташите и олигарсите, макар, точно тези два вестника да се скъсват да публикуват позитивни поръчкови материали за тях. Наскоро прочетох един неин материал за Огнян Стефанов във в. „Галерия”. В него тя пишеше за вероятно прекършеното приятелство със Стефанов. Моя милост преживя нещо подобно със същия човек, а и понеже съм в течение на обстоятелствата, Патрашкова наистина му съчувстваше. Не искам да се меся в други приятелства, но когато там виждам името и на бивш мой такъв, не мога да не кажа, че предателствата днес са ежедневие. Стефанов може да се чувства предаден от някои близки, но преди това, той сам е извършил предателство спрямо тях. И не би следвало да упреква никой за собствените си неудачи, които го превърнаха от съучастник в жертва. Но някак си също, не мога да си обясня жлъчните антрефилета на Веселина Томова срещу Патрашкова. Ако Томова е засегната от Патрашкова, заради някаква публикация, ако наистина е обидена, може да си потърси правата по съдебен ред. Това е цивилизования начин. Останах леко отвратен от една публикация, че бащата на Кристина, е бил единственият лекар, който е „бъркал в гъза на Тодор Живков”. Действително е смущаващо, когато хора с качества прибягват до подобни похвати. Нито бижутата са отворили вратата на Кристина да направи забележителни интервюта, нито пък Томова е била любовница на Алексей Петров за да напише смели материали за ДАНС, за бандитите и мафията в България. Крайно нелепо е да изпаднеш в лична саморазправа, защото имаш място и време да се посветиш на подобно деяние. По – важно е да продължиш да търсиш отговорите на онези въпроси, които остават незададени от цяла една кохорта послушковци, подвизаващи се в медиите. Най – лесно е да нападнеш един опонент в личен план, по- трудно се спори с аргументите, които са лишени от емоции. В повечето случаи те са очевидни факти. Иначе просто ще изпаднем в положението на Огнян Стефанов – да водим малки битки, защото какъвто и талант и умения да е имало, те са загубени в службата на някакви баровци, дали ще се казват Илия Павлов или Младен Мутафчийски, няма значение. Малкият човек винаги се опитва да служи дълго на богатите господари. Малкият човек много се покланя, за да се храни още по – дълго от ръката на господаря. Малкият човек го бият, но той си мълчи. Не бъдете като него. Обществото има нужда, не от нагаждачески припеви, а от истини, от различни гласове. И те трябва да се уважават един друг. Защото в противен случай ще бъдат заглушени от хора на цялата пасмина блюдолизци, които промиват мозъците на българите с поръчкови пасквили. А нито интервютата на Кристина са такива, нито пък новата книга на Веселина Томова „Бандитска Варна”, която препоръчвам на читателите.
Александър Иванов
Бел. на редакцията: afera.bg винаги е уважавала различната позиция, дори и когато не я изповядва. Александър Иванов е прав в тезата си, но тук не става дума за „културните” материали на Кристина Патрашкова, а за превъплъщението в гнусни упражнения, които нямат нищо общо с истинската журналистика, за която той говори. Когато „културно” решаваш да убиеш дете с лъжовните си думи, приписвайки ги на друг журналист, който няма и хабер от тях, това няма нищо общо с възпитанието на обществото в истината. Благодарим на Александър за позицията. Ние уважаваме правото му да я заяви. И затова я публикуваме.
Веселина Томова