Алексей Петров: Отивам в комисията на ДАНС, за да не позволя на някого да демонстрира наглост!

– Г-н Петров, какви са тези “мотиви”, които се борят у вас след поканата от комисията за ДАНС?

– Противоречието е между уважението ми към институцията НС и органите й, от една страна, а от друга – мнението ми за личността на председателя на комисията (Иван Костов – б. а.). Тук не става дума за нещо лично, разбира се. Става дума за различия във вижданията за концепцията за национална сигурност и за моделите на държавност, по принцип… Впрочем аз нямам колебание вече, реших: отивам с най-голямо удоволствие в комисията.

– Вероятно сте решили така и защото член 80 от конституцията ви задължава да се явите там?

– Е, аз не съм юрист. Икономист съм, по конституционно право недейте да ме изпитвате. Взех решение преди малко, когато успях, след няколко опита да се свържа на свой ред с комисията и да попитам каква е темата на дневния ред, за която ме канят. Отговориха ми и тогава аз им казах: “Ще дойда с най-голямо удоволствие, защото така няма да позволя на някого да демонстрира наглост, докато прави опити да се възкреси политически на гърба на националната сигурност.”

– Кого имате предвид?

– Не визирам само един.

– В комисията ще ви питат вероятно как се озова у вас оная справка на ДАНС, която занесохте на премиера в качеството си на лоялен гражданин.

– Ако нещо тайно ме питат, надявам се този път да остане зад закритите им врати.

– Щеше да е интересно да се изкажете съвсем открито на кръглата маса с водещ г-н Костов, където се обсъждаха миналото и бъдещето на ДАНС.

– Тая маса беше кръгла само дотолкова, доколкото наподобяваше главата, в която се е родила.

– В смисъл?

– В исторически и политически смисъл кръглата маса предполага размяна на различни, но равнопоставени мнения и позиции. На квазидискусионната кръгла маса, за която питате, такова нещо нямаше – това може да ви каже всеки, който не е умрял от скука, докато я е слушал.

Ана Заркова

В. „Труд”