Костов, а защо гласува за Масларова?
На 11 ноември 2009 г. от името на парламентарната група на “Синята коалиция” Иван Костов поиска бившият социален министър Емилия Масларова да бъде свалена от председателския пост на социалната комисия в парламента. Мотивите са: “не е морално народен представител, за когото прокуратурата смята, че са налице достатъчно доказателства за конкретно виновно поведение, да бъде председател на парламентарна комисия.” Според Костов “тежките и конкретни обвинения за корупция към Емилия Масларова са прецедентно доказателство против качествата й да бъде председател на една от най-важните комисии в Народното събрание”.
До тук към моралната позиция на Иван Костов не можем да имаме никакви претенции. Проблемът идва тогава, когато проследим действията на самия лидер на ДСБ в последната година. Доказателствата, необходими, за да бъдат повдигнати настоящите обвинения срещу Масларова, бяха предоставени на прокуратурата още по време на предишния парламент от депутата от ДСБ Антонела Понева. Тогава нито главният прокурор повдигна обвинение срещу Масларова, нито медиите обърнаха внимание на доказателствата за крупното престъпление, нито самият Костов застана зад Понева като председател на ПГ на ДСБ. Във всичките си медийни участия от времето, когато се извършваше крупната далавера, Костов не спомена нито веднъж за това, че Масларова участва в корупционна схема и депутат от неговата парламентарна група има доказателства за това. Костов и ръководството на ДСБ не дадоха нито една пресконференция, на която да призоват главния прокурор да повдигне обвинения срещу Масларова на базата на доказателствата, предоставени му от депутата от ДСБ Антонела Понева. Точно обратното – Понева беше поставена от Костов в пълна изолация и след това логично и в доминираните от тогавашното правителство медии. Антонела Понева беше оставена без политически гръб и разчиташе на подкрепата на няколко журналисти, като Венелина Попова от Стара Загора, които рискуваха работното си място, за да информират гражданите за корупционната схема, а единствените медии, в които се говореше активно по темата, бяха вестник “ГЛАСОВЕ” и ТВ 7.
Искам да кажа, че Иван Костов беше информиран и знаеше много добре за далаверите на Масларова доста преди 11 ноември 2009 г., когато заяви от парламентарната трибуна, че не е морално бившият социален министър да оглавява социалната комисия в парламента. Лицемерието на Костов обаче не спира до тук. Въпреки че знаеше много добре за скандалните сделки в социалното министерство, Костов и колегите му от “Синята коалиция”, заедно с всички останали присъстващи в пленарната зала двеста и осем народни представители, на 29 юли 2009 г. избраха Емилия Масларова за председател на социалната комисия в парламента без “против” и “въздържали се”. Може би това гласуване за Масларова от страна на Костов и парламентарната му група ще бъде оправдано от някой с аргумента, че в такива ситуации различните политически сили издигат своите кандидати и гласуването е просто формалност. Този аргумент обаче вече не е валиден, защото настоящото Народно събрание гласува срещу кандидатурата за член на Комисията по корупция на депутата от ДПС Делян Пеевски с мотива, че не е морално той да бъде член на тази комисия, след като името му е забъркано в корупционни скандали. На 29 юли 2009 г. Костов можеше да действа по същия начин и срещу кандидатурата на Масларова.
Повтарям, Иван Костов беше запознат с корупционните схеми на Масларова в Стара Загора много преди да гласува за кандидатурата й за председател на социалната комисия, така както беше запознат с агентурното минало на Юнал Лютфи докато гласуваше за избирането му за заместник председател на предишното Народно събрание. Припомням, че през 2005 г., единственият депутат от десницата, който гласува срещу избирането на Лютфи за зам. председател на парламента заради това, че е бил агент на ДС, беше Николай Михайлов от ДСБ.
Днешните патетични изявления на Иван Костов, произнесени от парламентарната трибуна, са плод на нахалство и неискреност. Същите нахалство и неискреност, заради които България все още няма нормална десница.
Тома Биков