Сретан Йоцич – „спусъкът” на/д/ Генерала
Сретан Йоцич е любима дъвка на Генерала – негов медиен спусък. Вероятно има защо. („Пускането” на еврофондовете са друг – и това е аргументиран повод за развихряне на темата за „позитивното мислене” днес) Може би е оправдано да се твърди, че задържането на Йоца Амстердама е най-големият успех за Бойко Борисов като главен секретар на МВР. И още – от този момент нататък „острилките” на янките сякаш наистина дадоха вид, че биха могли да играят на дълга писта с Б.Б. Но дали някои „новообърнати” медийни приспешници край Генерала няма да превърнат Сретан в най-големия му неуспех пред босовете в главните амбасади за първите му шест месеца като премиер…?!
Седмица преди да гръмне поредната раздувка за „разкрит заговор” за убийството на Бойко Методиев Борисов, писахме ясно и категорично във „Версия” и в „НАБЛЮДАТЕЛ” – предстои да се развихри медийна шумотевица за съдбовното обвързване на имената на Йоцич и Генерала. Тишина…
И седмица подир тв изявлението му – медийни бомби: газетарско-ефирни. Привидното дистанциране на Б.Б. от „сценария” бе несръчно маскиране на най-острия екшън от операция „Съпровод”.
Б.Б. подреди в линия мощни медийни играчи. Не е ли разбираемо – като няма тиражни показни разстрели – сичинителствата са на ход: важното е да се пунтира съспенс и да се дърпат клиентите към будките за вестници с гръмки заглавия. И?
Ами до следващия път, когато ще „убиват” Трактора, Генерала, Баретата. Имитативната медийна некрофилия се превръща в инструмент за челна лоботомия на огромни маси манипулирани създания – полуфабрикати. Важното е измислената „фабрика за убийства” да носи мангизи. И ако треснат някого наистина най-после – радост голяма в нЕкои издателски групи. Ама все още не са праснали някой медийно изграден бос – ами вихри си се фестивала на лицемерието…
Само дето Сретан не е клоун – и сръбските служби са си докачливи от време оно…И предизвикването на съдбата едва ли е Богоугодно йезуитско „упражнение”.
Обаче. Все още на дневен ред са (контра)дезинформациите между червените и фигури край Генерала.
Какъв беше отзвукът в средите на най-големите отворковци от спецовете на западняците в София – повече от скромен…Особено сред британците…Янките пък само усмихваха снизходително – как да не проявят разбиране партньорите?! Нали техни хора стоят в дъното на залавянето на Йоца. Нека поразровим малко в бекграунда на тази „история”…
През пролетта на 2002 г. янките в София дадоха признаци, че им е писнало от старите кокаинови схеми между София, Белград и Амстердам. Холандците се задействаха – те държаха процедурните козове. И след една среща на „партньори” в Атина – 6 май 2002 г., стартира операция по задържането на Сретан.
Един детайл – тогава се уточняваше законовата съставляваща на пресичането на наркоразпространението: течеше „дебат” за еднократната доза за лична употреба. На този фон всяка медийна изява на Б.Б. се следеше под лупа. На 20 май 2002 г.,точно в 12.00, той бе в сградата на РДВР-Варна заедно с тогавашния посланик на САЩ у нас – Н.Пр. Джеймз Пардю, фигура, която изтънко познаваше ресурсите на военното разузнаване на янките в Афганистан, да речем. Особено добре бе запознат с комбинациите по генерал Рашид Достум от „Северния алианс” и неговото сътрудничество с….”антитерористите”.
В същото време Пардю показа завидна информираност и по „кокаиновите комбини”.
В отговор на наш въпрос по време на брифинга в РДВР-Варна за мнението му за ресурса на нашите служби да съдействат в борбата срещу наркотрафика (дадохме му пример с прословутите 681.200 кг. „бяло”, задържани на 13 срещу 14 август 1998 г. на пристанището във Варна, уточнявайки за него, че те всъщност си бяха тук от май и бяха част от въртележка за „контролирани пратки” през Амстердам и Ротердам) той даде наистина добра оценка за капацитета на службите под ръководството на Бойко Борисов. Б.Б. го играеше нещо като „сфинкс”, докато задавахме въпроса – за разлика от напрегнатите му контрареплики пред сградата на РДВР минути след това.
Б.Б. очевидно се триумеше – наистина ли е изтекла информация и откъде: от бопаджиите, от „баретите”, или от западняците…Всъщност от този ден влязохме в полезрението на Б.Б. – и досега…
Месец по-късно – на 20 юни 2002 г. посред бял ден на пъпа на София бе закован и закопчан Сретан Йоцич – Йоца Амстердама. Успешната операция по задържането бе ръководена лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов. Финализирана бе оперативна комбинация, протекла в рамките на месеци в няколко европейски столици. И стартира прословутата сага „Бойко Борисов и Сретан Йоцич”.
И досега се точи…
Даже може да откара до края на първия мандат на Б.Б. като премиер – любопитно ще бъде дали след края на втория му президентски мандат ще е още актуална.
Междувременно епопеята има всички шансове да се превърне в сапунка – „Бойко срещу Сретан” 681-ва серия.
Въпреки услужливото медийно преекспониране на темата трябва ясно да се каже – ръководството на БСП наистина преигра с раздуването на обвиненията на Йоцич срещу Борисов пред съда в Белград. Призивите на Сергей Станишев към премиера Бойко Борисов да се „яви като гражданин” пред съда в Белград в процеса срещу Йоцич са повече от несъстоятелни. Нещо повече – те накърняват институционалния статус на българския премиер и по този начин дискредитират страната.
Но дали и реакцията на Борисов бе съвсем премерена?
Той като че ли се поддаде на възможността да се възползва от интереса на някои тиражни газети да съчинителстват „ПРАВДОПОДОБНО” около поредния заговор за убийство на видна фигура: Алексей Петров-Трактора, Златко Баретата, Бойко Борисов – Генерала.
Колко пъти ги „убиваха” медийно тези тримата – като няма реални поръчкови разстрели на видни фигури, колко му е да се вихрят спекулации и откровени съчинения в името на тиража и върху слабата памет на повечето клиенти „в жълто”?! И да се „антидатира”, и да се фантазира, и да се обслужва…
Всъщност Борисов не рискува ли неприятен ответен удар на медийния фронт – при това не само в сръбската преса?!
И понеже съчиненията са повече от несериозни, опирайки се на такива корави „заговорници” като Мишо-„Маус”, като нищо „консултанти” на БСП, работещи едновременно за Сергей Станишев и Георги Първанов, ще му оформят „ресто” с процедурната „прецизност” на бивши шестаци: ще атакуват „верните” на Б.Б. медии „процедурно”, докато все още имат лоялни кадри по тази писта. И вероятно ще направят в движение предложение на Генерала…
Всъщност ако в конфигурацията между сръбски „босове” и (екс)шефове на УДБА и сръбското военно разузнаване решат да пуцат по Б.Б., той дали няма последен да се досети?! Даже вероятно няма и да разбере, не дай, Боже – справка: покушението срещу действащия сръбски премиер Зоран Джинджич на 12 март 2003 г.
Финално – ако изобщо Б.Б. би могъл да бъде сериозно застрашен от международните „подземни” връзки на знакови фигури от партия като БСП, то това дали не са руско-грузинските „мафии”?!
Любомир Живков