Тихият Дон ( Красьо) – по Шолохов, или по Марио Пузо?
Митичният лобист „ Красьо” е може би най-драстичният логичен абсурд на още по-абсурдната митология за реалностите на кукловодството, което напоследък дърпа конците на …нашия живот.
Защото е митичен. Всички говорят за него, но никой ( от т.н. широка публика) не го е виждал – особено зрителите на телевизиите и читателите на вестниците, които продължават да илюстрират публикациите си за него с приказки и преразкази.
Нови и нови връзки между Дон Красьо и управлението на държавата, които водят към този субект, излизат в публичното пространство. Красьовщината вече обраства с имена на депутати ( от ДПС и БСП), със съобщения за контакти с доскорошни висши управленци от изпълнителната власт. Но самият Дон Красьо си остава в сянка, досущ като герой на Марио Пузо.
Скандалът „Красьо“ избухна на 18 юни, когато членът на ВСС Иван Колев разказа, че „един Красьо от Плевен“ обещава на кандидати за шефски постове в съдебната система, че срещу 200 000 евро може да им осигури подкрепата на 8 до 13 членове на ВСС.
Темата стана особено актуална след шокиращите разкрития за контакти на членове на ВСС и ръководители на съдилища с Красьо. Досега единствените резултати са 2 оставки на членове на съдебния съвет и 5 оставки на назначени за административни ръководители съдии и прокурори. Всички отричат да са го молили за помощ за получаване на постовете и твърдят, че контактите им с плевенчанина били лични.
Не знам за вас, но в този цитат от сайта Медиапул за мен камбаната на тревогата повече от всичко дрънна оглушително именно чрез израза „молили за помощ” – за постове, кариера, пари, влияние ( думичките в тази редичка могат да бъдат размествани по всякакъв начин и всеки път ще бъде вярно).
Съдии и прокурори, а вече депутати, висши представители на изпълнителната власт, уличени в контакти с Дон Красьо, вкупом го познавали, общували, но се молят сега да им бъде признато, че не го били „молили за помощ”. Не че не са го познавали, не че не си говорили с него, но не го молили за помощ.
Направо ми иде до помоля : „помооощ”!
Щом тези върховни пазители и изпълнители на закона се оправдават по този унизителен за човешкото достойнство начин по отношение на някакъв ( уж презрян) посредник в тайното раздаване на постове и решения в държавата, чиито публичен образ продължава да е мистерия, какво ли остава за още по-мистериозния истински поръчител на този водевил.
Кой е босът на Дон Красьо, след като подчиненият му си остава недосегаем? Това е въпрос като във вица за Брежнев, който решил да подкара лично лимузината си с мръсна газ на излизане от Кремъл. Постовият припаднал. „ Кой беше в колата”, попитал колегата му, когато го свестил. „ Не знам, но шофьор му беше Брежнев”, промълвил потресеният милиционер.
Иво Инджев