Грешни пари за турски новини
Неотдавна един поборник се самозапали пред телевизията – като част от акцията си за ликвидирането им. Колко патос и патриотарски напъни за една проста необходимост. Новините на турски по БНТ трябва да бъдат спрени. Не защото дразнят някои български българи, а защото българските турци не ги гледат. Когато няма обществен интерес, е престъпно да се харчат обществени пари.
Факт, разгласен от “Труд”, е, че според социологическата агенция за изследване на телевизионната аудитория ГАРБ 58 400 зрители са гледали новините на турски през октомври. Делим на 22, колкото са делниците в месеца, и получаваме 2654 на ден. Методиките на такива изследвания предполагат в най-добрия случай съотношение 1:10 000, т.е. засича се какво върви на 700 телевизора и това се смята представително за всички българи над 4-годишна възраст. Числото 2654 означава, че само около четири от телевизорите в извадката са били на БНТ, когато е давала новини на турски. Дали някой ги е гледал е въпрос, на който този вид проучване не дава отговор.
Но го дава логиката – колко български турци ще си зарежат работата, за да слушат новини в 16,10 ч следобед? Ами то “Перла” да пускаха тогава, щеше да й падне рейтингът! Часът на излъчване и липсата на предаването в събота и неделя доказва лицемерието заради което тръгнаха въпросните новини.
Управляващите демонстрираха пред Европа толерантност и зачитане правата на малцинствата. Показното, разбира се, бе организирано по държавнически мъдро – да не се дразнят останалите българи, и по чиновнически хитро – да не се полагат усилия през уикенда, но без зачитане на интересите на тези, които би трябвало да имат нужда от това тв произведение.
Биха ли гледали те новините на турски, ако бяха да речем 3 часа по-късно – в 19,10 ч, също е въпрос, който няма, а и не може да получи верен социологически отговор.
За успокоение на страстите, след като протестиращият гражданин самозапали якето си и набързо сам го угаси, директорката на БНТ Уляна Пръмова обеща да поръча социологическо изследване, за да разбере какво гледат и искат зрителите.
От проучване, представително за цялото население, няма да стане ясно дали българските турци имат нужда от новини на майчин език. Трябва специална анкета, представителна за тази общност. Тя струва пари, пък и познайте дали няма да има команда какъв да бъде отговорът. Чичо Хасан може да не следи турските новини по БНТ, но за ДПС ще е въпрос на партийна чест тях да ги има.
За интереса на цялото българско общество въпросът е друг. БНТ е обществена телевизия и всяка година получава по 70 млн. лв. от бюджета. Престъпно е пари на данъкоплатците да се харчат и за 10 минути, които (почти) никой не гледа. Похабеното тв време в Би Ти Ви например е за сметка на Рупърт Мърдок. В БНТ – от нашия джоб.
Да се произвеждат подобни предавания винаги е икономически грешно, но в криза е убийствено. С парите може да се прави нещо, което е по-нужно за обществото, в това число за българските турци. Те не са лишени от никакво свое право, защото получават информация на официалния език в тази държава. Който трябва да знаят, между другото.
Логиката на обществената необходимост и икономическата целесъобразност са единствените, които имат значение и за останалите предавания на БНТ. Обществената телевизия трябва да задоволява интереса и на малки групи от хора, които иначе биха били лишени от възможност да получат информация или да изложат проблемите си. Но, извинявайте, да се харчи за предавания, които се гледат от 2000-3000 човека, когато са предназначени поне за половин милион, май е нещо сбъркано. Или нарочените за аудитория нямат нужда от такива предавания, или качеството им е такова, че никой не ще да ги гледа.
И в двата случая има един орган, който трябва да си свърши работата – Съветът за електронни медии. За надзорниците данъкоплатците също харчат няколко милиона годишно. Те са хората, които съвсем скоро трябва да изслушат каква обществена телевизия смята да прави ръководството на БНТ през кризисната 2010-а. И да махнат от задължителните изисквания в лиценза й всичко, от което няма доказана необходимост, в това число и необходимост дори на малки групи от хора. (Както твърди Уляна Пръмова, шефовете на БНТ не могат сами да спрат новините на турски, даже и да искат, защото те са задължителни по лиценз.) Ако ли пък преценят, че има обществена необходимост, надзорниците трябва да предпишат на тв шефовете да я задоволяват – т.е. да преместят предаванията във време, когато хората, за които са предназначени, могат да ги гледат.
Това е политическо решение, но членовете на СЕМ са избрани от парламента и президента тъкмо за да правят медийна политика в интерес на обществото. Включително да му спестяват безцелно харчене на пари и ненужни противопоставяния, докарани да изглеждат етнически.
В нормална държава няма нужда гражданинът Марков да се пали, защото новините на турски дразнят патриотичните му уши, нито цяла партия да влиза в парламента с обещанието да ги спре. Достатъчно е т.нар. медийни надзорници да си свършат работата, за която получават заплати, като поемат отговорност.
Качеството на обществото се доказва от отношението към малцинствата. Когато обаче им дава права, от които те нямат нужда, не искат и не се възползват, обществото и неговите лидери показват не толерантност, а обикновена глупост.
Димитрана Александрова
В. Труд