Проф. Кръстьо Петков: Първанов се уплашил от „приятелския огън” на Позитано
Президентът Георги Първанов се е опитал да бъде балансьор на политическия живот у нас, но изтървал юздите на тройната коалиция. Затова не се произнесъл срещу политическата корупция у нас, за която знае от две години. „Направи опит в доклада си на Боровец, където каза „а”, но на следващия ден от Позитано откриха „приятелски огън” и той замълча за „б”. Не може от 2 години да има 90 дела, уличаващи в злоупотреби с власт и явна корупция една трета от министрите в кабинета на тройната коалиция, а президентът да не се произнесе”, посочи във Варна проф. Петков. 
Според него, той обаче ще се завърне в политиката след приключването на президентския си мандат. Но не в БСП или като партиен секретар, а като ментор на нова формация. Президентът заяви, че ще се върне към активната политика, но не в БСП. Той търси политическо пространство, без да цепи левицата. И обновената по европейски ОБТ би могла да влезе в подобна формация, призна Петков.
Мястото ни е в пространството до ГЕРБ, а не срещу ГЕРБ, коментира той и припомни, че никога няма да влязат в проект, като бившата Нова левица. Според Петков, лявото пространство сега е в състояние на организиран хаос. През март-април 2010 г. у нас ще стартират два политически проекта, единият от които е на Татяна Дончева.
Вторият е на лявото крило в БСП, но не бил на Янаки Стоилов. ОБТ трябва да се реформира във формация от европейски тип, която отново да се създаде, но не от Петков. Бъдещето си след конгреса на ОБТ професорът вижда като активен участник в новите процеси, без участие в ръководството. Ще помагам с опит и контакти, коментира той.
Кредитният балон е надут на max!
Кредитният балон у нас е надут до максимум и ако не се вземат мерки, може да се пукне. Това заяви лидерът на ОБТ проф. Кръстьо Петков във Варна, като огласи Отворено писмо до премиера, което днес в 10 часа било внесено в канцеларията на Министерски съвет. След консултации със специалисти по антикризисната политика, в концепцията на които не се вписват принципите на Световната Банка, ОБТ е изготвил препоръки към настоящото правителство за по-бързото и безболезнено излизане от кризата, каза Петков.
Ние сме за корекция в икономическата стратегия на правителството, за диалог със синдикатите, бизнеса и гражданите и търсене на изход от кризата, а не за хвърляне на кухи фрази и призиви в пространството. Има страни в Европа, като Словения, Чехия и Полша, които не са засегнати от кризата. Трябва да използваме техния опит и също да си помогнем. Защото, заради голямата задлъжнялост към банките, България може да навлезе в ситуация, в която да се изправим пред ликвидна криза, предупреди Петков.
Задлъжнялостта на държавата, общините и домакинствата е много голяма, плащанията спират или се отлагат с месеци, гражданите не обслужват дълговете си, кредитирането замира. Необходима е само една малка карфица и дълговият балон ще гръмне, образно се изрази проф. Петков. Финансовият министър и шефа на БНБ обаче могат да проверят фактическото състояние и да вземат навременни мерки, смята той и даде за пример САЩ, където в момента пада банковата тайна и всеки гражданин може да направи необходимите справки.
България трябва да започне и нови преговори с МВФ за гъвкави кредитни линии и получаване на масиран заем, смята Петков. Полша е една от 3-те страни, взели пари досега от тези кредити. Изследванията на специалистите сочат, че за да се справим с кризата, е необходимо да се инвестира сума, приблизително около 29-30 % от БНП, която няма откъде да се вземе.
ДАНС предупредила през март тази година бившия премиер Сергей Станишев за новата .jpg)
политика на търговските банки у нас, научи afera.bg. В доклада било посочено, че т.нар. резидентски депозити, на чужди фирми и граждани у нас, са изтеглени от България и прехвърлени в чужбина. 54 % от чужденците, работещи у нас, са бизнесмени. През миналата година те са изнесли $56 млн. от България в чужбина, сочи докладът на ДАНС.
Другото предупреждение било за няколко банки, предимно гръцки и унгарски, които обмисляли прехвърлянето на ресурс в банките-майки. След като по документи са заявили желанието си и никой не им е попречил, оттам нататък никой не знае каква част от финансовите средства са източени от България за стабилизиране на икономиката и финасите на чуждите държави.
Освен това, изследване на Института по социология към БАН показвало, че 80 на сто от българите имат кредити, но 76 % от тях получавали доходи под 600 лв., а 24 % въобще не можели да ги обслужват. Балонът на общата задлъжнялост надхвърля няколко пъти БВП, уточни Петков.
Освен това, той посочи, че до 2 седмици Българската стопанска камара ще публикува собствени данни по темата, които биха могли да стреснат мнозина. Задълженията на държавата възлизали на 1,5 млрд. лв., а общите задължения на бизнеса – 90 млрд. лв., от които 50 млрд. само междуфирмените дългове.
Да видим какви ще ги дялкат Дянков и сие?
afera.bg