Обувка на клона

Hа 10 септември 2002 г. Питър Девънпорт, директор на американския национален уфологически център (NUFORC), обнародва известни до момента сведения за трагичен и загадъчен случай в американския щат Пенсилвания. "Ще бъда кратък, доколкото е възможно – пише авторът на изпратеното до NUFORC съобщение.- Човек на име Тод Сиз беше похитен и убит от пришълци в гората Мон-тур Ридж, недалече от град Нортъмбърланд, Пенсилвания." След което е изложена самата история. Имотът, в който живеело семейството на Тод Сиз, се намира на подножието на горния хребет, простиращ се на изток в продължение на 20 мили. В неделното утро на 4 август 2002 г., в пет часа сутринта, Тод излязъл от дома си на своя четириколесен всъдеход, за да потърси следи от елени. Този път решил да разгледа един участък, който обхващал над 30 хектара земя. Излизайки, казал на жена си, че ще се върне към обед. Точно до къщата отгоре на склона минавали жиците на електропровода. Тод тръгнал в тази посока.
Когато Тод не се върнал, жена му и децата му започнали да се притесняват и тръгнали да го търсят. Към 12.30 ч. 18-годишният му син Ник открил всъдехода в гората, недалече от електрическите стълбове. Ключът не бил там. От баща му нямало и следа.
Повикали и съседите. Сю Сиз, жената на Тод, потърсила помощ от началника на местната пожарна команда, и в 14.30 ч. била организирана група, която да търси изчезналия. Отначало пуснали три служебни кучета по следите, но те не надушили нищо. В 18.00 ч. полицейски вертолет започнал да кръжи над територията, но гъстата гора пречела да се види каквото и да било. Тогава по маршрута се отправили 25 доброволци, които обследвали територията метър по метър. На места хората се провирали между гъсто сплетени клони и участъци, които гъмжали от отровни змии. Един час по-късно координаторът стигнал до извода, че всичко е безрезултатно. Тогава в търсенето се включили всички възможни помощници – полицаи, пожарникари, спасители, лекари, приятели и съседи на Тод. Числото на доброволците достигнало 200 човека. Местните хора снабдявали издирвачите с храна и вода. Братът на изчезналия – Тай Сиз, потвърдил, че обикновено Тод не излиза от вкъщи задълго, без да предупреди семейството си, че ще отсъства. Това го карало да мисли, че нещо може да се е случило с него. Бащата на Тод – Харолд Сид, също взел участие в търсенето. Обследвали всички места, на които обичайно се отбивал Тод. Викали го по име, но напразно. "Тод познава тези места като пръстите на ръката си", казал Сиз-старши, който знаел, че синът му е издръжлив и може да изкара дълго време на крак. Единственото, което го притеснявало била адската жега. Температурата вече минавала 35 градуса. Някои от доброволците се безпокояли също, че Тод може да се е сурнал от някоя скала, да се е заклещил между камъните и да не може да вика за помощ.
Както писал впоследствие местния вестник The Daily Item, водолази даже обискирали дъното на изкуствено езеро, разположено на няколкостотин метра от дома на Тод Сиз. Но и това не дало никакви резултати. Към 22 ч. официалното търсене на изчезналия било прекратено до сутринта. Близките му не мигнали.

На следващата сутрин радиостанцията 1070 WKOK съобщила, че издирването се възобновява. Този път участвали шест групи със следови кучета, а към 8 ч. към тях се присъединили и доброволците. Тод Сиз като че ли се бил изпарил.
Към 19.50 ч. на втория ден роднините се натъкнали на тялото на Тод на около 150 метра от неговия дом. Той се отправил към гората в камуфлажно облекло. Намерили го само по бельо. Видът му бил странен. На лицето му бил изписан ужас. Кръвта му се била смъкнала от видяното и бил бял като платно.
Буквално след половин час цъфнали хора от ФБР. Те взели всичко в свои ръце и дори не позволили на вдовицата да погледне трупа на мъжа си. Сътрудниците на ФБР задавали въпроси на всички живущи в окръга, и преди всичко на съседите, болшинството от които били фермери. И тук изведнъж изплували някои странни обстоятелства. Очевидци – собственик на близка ферма и трима рибари, които си придремвали на реката с въдиците по времето, когато изчезнал Тод, разказали, че са видяли голям ярък обект над линията на електрическите стълбове. Обектът имал форма на диск. Висял над стълбовете петнайсетина минути. В един момент на земята се посипали искри. НЛО-то станало ярко и се преместило малко на изток, спряло се и отправило сиво-бял сноп светлина към земята. Това, което последвало, приличало много на халюцинация. Фермерът видял, че нещо, подобно на човек е свито на топка в лъча, който започнал да го повдига нагоре. Това станало за секунди. След това дискът бързо се преместил над реката и изчезнал. Фермерът уверявал също, че вестниците не са поместили фактите достоверно. Никъде не се споменавало, че мъжът е намерен по долно бельо, а дрехите му така и не били открити. Офицер от полицията подшушнал на един от местните жители, че има решение като причина за смъртта да се обяви ухапване от змия. "Мой приятел от полицията ми разказа – пише в съобщението до NUFORC анонимният автор, – че са провели две аутопсии, но не са намерили нищо подозрително". Нямало никакви следи от насилие, никакви прорези или синини. Нямало и признаци за сърдечна недостатъчност. Тогава решили да проведат пълни токсикологични анализи. Не установили нищо. Въпреки това приели версията за змията, за да се отърват от случая. Осем седмици трупът на Тод Сиз обикалял от град в град за изследвания, преди да разрешат на жена му да го погребе. "Забелязах – пише анонимният автор,- че от този момент военни вертолети кръжат над района минимум веднъж дневно".

В края на август се случило още нещо странно. На върха на едно дърво била намерена едната обувка на Тод Сиз. Някой все едно си играел с близките и разследващите, като им подхвърлял различни неща, свързани с него.
Семейството на Тод не очаквало, че толкова народ ще прояви човещина. Отвсякъде пристигали съболезнователни писма и телеграми, картички и цветя. Жената на покойния съобщила, че са решили да създадат специален фонд на негово име. Хората така и не получили отговор как обувката на Тод Сиз се е озовала в короната на дървото. Изглеждало, че е паднала някъде отгоре. Може би от неидентифицирания летящ обект?

Кристи Петрова

В. “Политика”