За разпечатките – на бандити и на депутати

Депутати възразяват: по този начин се нарушава тайната на кореспонденцията на гражданите!

Няма сензация. От години и у нас, и по света законодателството се люшка между 2 полюса: ефективността на правозащитната система и защитата на човешките права. Между тия два полюса, разбира се, трябва да се търси баланс.

Но как? Вижте три примера от практиката:

1. Злодеят, поръчал да обезобразят хубавата студентка от Благоевград, отрича да го е направил. Разпечатките от телефона му, които след 3 дни МВР получава, показват обаче, че той поне 30 пъти е разговарял с другия негодник, който хвърлил киселината. Три дни! – време предостатъчно престъпникът да избяга.

2. Убиецът на 16-годишно момче от Ямбол твърди, че не е бил на местопрестъплението. Полицията разбива алибито му, но с 5-месечно закъснение – толкова се бавят поисканите от мобилния оператор данни за мястото на клетката, от която негодяят е звънял.

3. За да разкрият бандит, застрелял лихвар от Русе, ченгетата чакат не ден, не два, а цял месец нужната им помощ от телекома.

Изводите от тия примери вие си направете сами. Ние питаме само: ако “М-Тел”, “Виваком” и “Глобул” не злоупотребяват с информацията, защо някои смятат, че МВР непочтено ще прави обратното? И се чудим колко ли са депутатите,дето ще гласуват “против” само защото се плашат да не види някое ченге с кого си разговарят тайно.

Ана Заркова

В. „Труд”