Политологът Татяна Буруджиева: Ами ако ударът по РЗС е само част от сценарий за контрол над ГЕРБ?

– Г-жо Буруджиева, как ще коментирате случващото се в РЗС?

– От една страна, този случай е показателен за това, че с технология не може да се командори как се формират, разпадат или развиват политически партии. Имам предвид заложеното в парламентарния правилник и декларираното желание на 41-ото НС категорично да се справи с политическото номадство. Виждате, че тогава, когато политическото номадство не засяга конкретната партия, а други партии някак си те приемат, че това е много нормално. Т.е. позицията на ГЕРБ и на всички останали политически сили по повод на напускането на Тагарински е едно мълчание на принципа “така е решил човекът, така е направил”. И това от същите тези хора, които много страстно защитаваха текстовете в правилника, че са недопустими такива неща, че се лъжат и мамят хората, когато някой народен представител, след като влезе в парламента, сменя партията си. Но как да застанат на такава позиция, когато техният заместник-председател на Народното събрание е точно такъв политически номад от предишния парламент (Лъчезар Иванов, който в 40-ото НС напусна ПГ на НДСВ, с която влезе, и стана независим депутат, изразяващ идеите на ГЕРБ – б.а.). Казвам всичко това, защото съм убедена, че отговорността на народния представител се носи пред избирателите. Те са онези, които трябва да решават тези неща – разбира се, през вота си, през доверието си към политическите партии. Оценката какво се случва е на нас, хората, и всякакви опити това да се оправи технологично, е свързано по-скоро с удобството и ефективността на функциониране на институция като Народното събрание. Тук стигам до втория аргумент – че НС трябва да има някакъв оптимален минимум от демокрация, който да отчита двата фактора – от една страна, че изборите са пропорционални, т.е. гласува се за партийни листи, и от друга страна, че всеки отделен представител като личност също така носи отговорност. Все пак неговото име стои в листите, чрез имената се правят избори, те не са безотносителни към спечелените от партията проценти.

– Но последните парламентарни избори не показаха ли точно обратното – че не се гласува за личности, а за определени лица, събирателен образ за една партия?

– За вождовете. Така е. И сега заставаме пред този грамаден въпрос, предизвикван от всеки подобен казус – всъщност отделният народен представител значи ли нещо, че да си позволява да има собствена позиция, решения, напускания или прехвърляния в друга партия. За мен категорично, ако трябва да говорим за демокрация, това е задължително условие, дори и да приемем хипотезата, че изобщо им няма имената, камо ли реалността в България – че се гласува за няколко лидерски имена и всичко останало няма значение за хората, дори в тази ситуация отделният народен представител е човек и личност, защото в своето функциониране в НС той трябва да се проявява като такъв, а не просто да е някакъв роботизиран тип, който има три функции – да натиска копчето, да си показва картата и да яде кюфтаци. Не бива до такава технология да се свеждат нещата. Оттук вече е оценката на самия казус – г-н Тагарински е в правото си да вземе политическо решение къде се намира и защо, но абсолютно не е в правото си да прави джамбурета (в петък вечерта, броени часове след подаване на молбата за напускане на групата Тагарински се отдаде на празнуване – организира се семейно тържество за отбелязване на 33-годишнината на брака си – б.а.), замлъквайки пред хората и пред медиите по повод на това защо е направил политическото си действие. Всяко политическо действие трябва да бъде публично, тогава е демократично. И в този смисъл като направиш нещо, трябва да обясниш защо, пък след това ходи си празнувай, каквото искаш, защото първо си политик, после човек, който има някакви свои нужди. На второ място, парламентът не може да се превръща в някакъв фарс. За да може да функционира една парламентарно представена партия, тя трябва да има своята институциализация, т.е. парламентарна група. Сега ще я намалим на 8 души. Ами ако още трима излязат, какво правим? Ще я намалим на 5. Как ще стане тази работа? Разбирате ли как технологията създава на практика някакви тотални глупости. Като е казано, че не може народните представители да ходят от група в група, трябва да е ясно, че те не могат да бъдат народни представители. Ако им се беше отнела тази възможност, нямаше да се роди подобен казус. Т.е. отнемаш му възможността да ходи от група в група, но пък му оставяш шанса да си седи в парламента като някакъв. Това е тотална глупост. И когато се правят едни такива документи за функциониране на един орган, трябва много да се мисли, за да не се създават противоречия – хем даваш една възможност, хем не си помислил как се нарушава възможността на партията да бъде парламентарно представена, защото пък си задал условието групата да е от 10 души.И сега парламентът се превръща в един заложник и целият парламентаризъм във фарс, игра на “тука има, тука нема”, кой ще напусне и кой не, за да се запази бройката за групата. Така че аз по-скоро очаквам от народното представителство да вземе да си оправи правилника и след като категорично застават срещу политическото номадство, да запишат, че ако един парламентарист е влязъл с една пропорционална листа и не иска повече да бъде в нея, да вземе и да излезе от парламента и да премине на “свободна практика”. Както става във всички други организации – като не си съгласен с нещо, излизаш и си търсиш работа на друго място. За мен това е логичното решение, а не да занимават тук с бройката. И трето, според мен това е един урок за българските избиратели, защото аз отдавна твърдя, че поведението на българина в предизборната кампания е тип сеирджийство. “Сега ще им погледаме сеира”, “Търпяхме ги четири години, ей сега ние ще им покажем за какво става дума” и т.н. – т.е. поведение на малки деца. Изборът на мнозинството не се основава не на рационалното премисляне, а понякога защото нещо ни се струва смешно, забавно или пък със заканата “виж сега как ще им натрием носа”, “този какви неща прави извън парламента, пък като го изберем, какви чудесии ще прави – ще пуска димките в самия парламент”… Не може по този начин да си избираме политиците. Не може това да е поведение на сериозна партия, която е в парламента, за да решава нашите проблеми. Не може да ходиш и да си правиш срещи пред разни апартаменти – ще излезеш ли, няма ли да излезеш. Така ли се води диалог?

– Дали поведението на Тагарински не е свързано по някакъв начин с генезиса на РЗС?

– Категорично да. Като човек с академично образование смятам, че по-нататъшното поведение винаги има връзка с генезиса, всяка следваща постъпка носи информация за родилните белези. РЗС така и не отговори партия на какво е. Няма някаква конкретна, ясна логика на събирането на точно тези хора заедно. Ако има някаква логика и отговор на въпроса “срещу какво” е РЗС, то няма “за какво” е – знаем единствено, че е за Велико Народно събрание. “Срещу какво” е, сме по-наясно. Това ни връща към генезиса на РЗС – някой за нещо ги е обединил тези хора, защото те иначе са необединими.

– А самата личност “Марио Тагарински”? Той сам по себе си също е интересен обект за анализ.

– Това би трябвало да ни върне към неговия генезис – как г-н Тагарински се оказа част от политиката, заемащ определени постове и развиващ се по някакъв много определен начин.

– Вие имате ли отговор?

– Това, което се случва, е последният аргумент, за да може да се каже, че зад г-н Тагарински стоят или поне той изразява интереси, които не са публични в политиката, защото ако бяха публични, той досега да е казал какви са. Т.е. явно е, че всяка негова крачка през годините е била белязана от някакви други, съвсем не публични интереси.

– Приемате ли предположението, че разтурянето на групата е вид наказание за критичното говорене на Яне Янев? Конспиративната теза е, че зад това стои ГЕРБ. На днешната пресконференция ясно бе казано, че основният заподозрян за разпадането на групата все още е ГЕРБ.

– Не. Моята теза е, че това ще се случи не само с РЗС в този парламент и не бих казала, че точно ГЕРБ е заинтересован. Защото има и друга хипотеза, представете си, че интересите, които движат този тип сценарии са насочени точно към контрол над самия ГЕРБ – с правителство на малцинството. Това правителство има три крака и сега е тежко контузено едното краче. Логично е да се очаква, че могат да се контузят и другите крачета, а може и сами да се откажат. Имам предвид например “Атака”, в която има напрежение между избирателите, които по един начин бяха мотивирани в предизборната кампания, определено не проГЕРБ, и в този момент трудно приемат категоричната позиция на национално равнище “за ГЕРБ”. Имам предвид СДС и ДСБ. Това е нещо като римейк на онзи “депесарски шут” от началото на демокрацията и може би заради това на мен ми се привижда, все едно сме се върнали 1990-91 г. и в момента по някакъв начин завъртаме цикъла отначало.

– Т.е. да очакваме, че един по един ще бъдат удряни съюзниците на ГЕРБ и сега само се почва от РЗС?

– Може и така да е. Така или иначе не можем еднозначно да приемем, че ГЕРБ има полза да съсипе РЗС. И какво като го съсипе? Какво толкова им пречи РЗС?

– Е, Яне Янев и неговото критикарско говорене…

– То Яне Янев и неговото говорене е познат риск. Яне Янев е такъв, какъвто е, и аз дълбоко се съмнявам, че някой е очаквал той да говори да се държи по друг начин от познатия. ГЕРБ е в незавидната ситуация – след изборите, пък и преди тях, ако си спомняте всеки се опитваше да го гушне и загради на гърба на една по-масово задаваща се партия дясното пространство, сега въпросът е кой ще пробие в това правителство, т.е. кой ще бъде най-важният подкрепящ. Това се привижда като възможност за прокарване на политики. Виждате, че има доста различни стратегии.

– И кой е печелившият подкрепящ?

– Всеки има собствени стратегии. Най-добре е да се лавира, когато имаш правителство на малцинството. Ти не можеш да се опираш само на един, тогава няма логика да си в правителство на малцинството, по-добре си направи дясна коалиция. Идеята за лавирането означава, че ГЕРБ би трябвало да е гъвкава и да не се опира само на една партия. Тук е изпълнено само едното условие – ГЕРБ не е гъвкава поради редица причини, но за сметка на това – не се опира само на едно краче, т.е. не превръща само един в централна фигура. Оттук нататък всеки от останалите си има собствена стратегия. Яне Янев си остава на своята вълна – ние сме единствените истински честни. И като не може да го докаже през фигурите, които са около него, включително и през собствената си фигура, през кампаниите, които прави и зад които явно стоят пари, как ще го докаже – като се оттласква от другите, които твърдят, че ще се справят с лошите. Но само това е точката на оттласкване. Иначе Яне Янев и цялата му партия не правят нищо особено като политически позиции. От гледна точка на конкретно гласуване РЗС си гласуват с ГЕРБ, от гледна точка на говорене – РЗС могат и да говорят различно. Но то беше ясно, че ще е така, това не би трябвало да изненадва ГЕРБ. “Атака” има друга позиция. Тя е решила да може да си превъплъти някои политики в действие, бидейки лоялен партньор, който казва “ние не искаме нищо”. Затова всеки път, когато нещо отидат да искат, очакват по конкретни детайли това да се случи. Това е принципът, по който ДПС подкрепяше едно време Костов. По някое време може да се появи “атакистки шут”, те са си достатъчно идентифицируема партия и категорично няма да си загубят облика.На трето място, ДСБ. ДСБ седят в позицията на ментора – величавият тежък професор, когото студентът поради усещането си за това колко е прост и не знае, уважава. Разбира се, когато не е пред професора, може да го наплюе и да му се подиграе какъв изкопаем динозавър е, но когато стане въпрос нещо да напише или да направи, обикновено го слуша. Но дотам. Каква да е политиката, насоката, посоките, смисълът на нещата, които прави, ГЕРБ не слуша ДСБ и това създава неприятната ситуация в тази партия – окей, ние ще си решим конкретните чисто икономически неща – като политики и като икономически състояние на конкретните лидери, но изкушението на Костов е той да прави политиките. И това че липсва възможност да го прави, е единствената неприятност на ДСБ.

– Не споменавате СДС. Случайно ли е това?

– Не. В политиката всичко може да стане, но от дърво, от което не става политик, няма как да го направиш. От лидера на СДС просто не става политик. Не е въпросът как изглежда и как се държи, той няма погледа над общото. Този човек е локално затъващ в детайли, колкото и странно да звучи, защото той е един професионалист, експерт в своята област. Той не може да стигне до другото равнище, т.е. от експертното мислене по конкретен проблем, пък бил той и макроикономически, да мине към политиката.

– Целият този цирк пак опря до Бойко Борисов. Днес от РЗС се срещнаха с него, за да им даде гаранции, че ГЕРБ няма нищо общо с разбиването на тяхната парламентарна група. Пак от него поискаха гаранции, че ще си възстановят групата. Преди това Тагарински на никого не вдигаше телефона, дори и на партийния си шеф, избра да се обади единствено на Борисов, за да го информира, че е жив, здрав, неотвлечен и празнуващ.

– Вижте, това е една структура като в началото, когато са се зараждали държавите. Преди това е имало един, дето си е общувал с боговете, защото Бойко нали каза, че неговият шеф е Бог, и другите, които си общуват с него – богопомазаните. Извън шегата проблемът е, че от нормална, чисто човешка гледна точка право имат всички. С кого да си говориш? Нормално е с този, който взима решенията. Като ги взима един човек в държавата, естествено е да си говориш с него, а не с онези, които нищо не решават. Така че е логично вместо да си говориш с Цецка Цачева, вместо да има парламентарни совалки, защото това е парламентарна криза, да отидеш при първоизточника. Ето тези действия показват на практика, че в Бълггария нещата са доста изкривени от гледна точка на институциите и техните ръководители. Проблемът, според мен, е онова, което се получава като ефект в гражданското общество – опорочава се смисълът на изборите. И то не от гледна точка на това кой кого представлява вътре в парламента и кой има парламентарна група и кой няма. Какъв е смисълът всъщност да изпращаш някого в парламента?! Това е въпросът, който в момента се появява на базата на действия на политически партии, които би трябвало да са най-заинтересовани от укрепването на това статукво – политическите партии да бъдат представени в парламента, чрез тях да се осъществява властта и тя да се контролира, точно те създават не парламентарна криза, а криза на легитимността на политическите партии. И я задълбочават. Всичко – като поведение, решение, санкция, ценност, започва да опира до един човек и това е много страшно. Страшно е, защото това е отказ на самите политически партии да се държат като такива. Аз не съм изумена. Даже не съм изненадана. За мен в някои лидери на политически партии има диагноза, те са за други хора да се разправят с тях, да ги лекуват, да им помагат. Но това е диагноза и за българското общество, което е гласувало за тях. Много е прискръбно от гледна точка на всеки, който изповядва демокрацията като някаква система, по която да се организира живота ни в държавата.

– Кой е най-адекватният лидер на парламентарно представена политическа сила от гледна точка на разбирането за нормален парламентаризъм?

– Иван Костов например. Между другото в голяма степен и Волен Сидеров.

– Така ли? Изненадвате ме, обикновено тях ги критикуват.

– Тук не говорим за ежедневните изцепки, а за принцип на действие. Неслучайно споменах Иван Костов, защото той и в ежедневния политически дебат в парламента въплъщава правила и дух. Волен Сидеров имаше може би най-блестящите политически изказвания при учредяване на този парламент, поведението му при създаване на правителството също беше неукоримо от гледна точка на правилата на функциониране на един демократичен парламент. От тази гледна точка в два много важни момента той зае позиции, които мен лично ме изненадаха. Оттам нататък, както казваше баба ми, винаги лъскат нещата. И под скъсания чул може да се види хубостта, и обратно, разбира се.

– А Сергей Станишев? БСП се афишира като единствената опозиция в парламента.

– Станишев в ключови моменти нямаше поведението, което да е на нивото на основна опозиция. Един от тези ключови моменти беше приемането на бюджета на първо четене. Просто недопустимо е да стоиш в стаята на парламентарната група и да следиш какво се случва по телевизора, ако си лидер на опозиционна партия.

– Не беше ли ефектно това, което направиха? Те се отказаха да се включат, за да се види, че никой освен тях не говори, дори и само за да защити бюджета?

– Е какъв ефект? Това е точно като ефекта, който Яне Янев прави с висенето пред стълбите на входа на Тагарински. Точно този тип поведение не е това, за което си говорим – как се прави парламентаризъм. Абсурдно е. Какво означава да си парламентарист? Ще стоиш в пленарната зала и като искаш да кажеш, че няма парламентарен дебат и че мнозинството превръща в дебата между опозицията и министрите, което е недопустимо и е фал, защото примерно не разбират, не знаят за какво говорят, че там са строени някакви послушковци, ами излез и го кажи. Нали това е най-силното оръжие на опозицията – да е вътре в парламентарната зала, както се казва, всички да мълчат, те да говорят. Всеки момент трябва да бъде използван. Парламентаризъм ли е това, което се прави? После се почва да се говори по медии, на някакви трибунки, в коридори. Да и това можеш да правиш, но само това не е парламентаризъм. Парламентаризмът се случва в пленарна зала. Вземете стенограмите и вижте кой говори, колко души в тази парламентарна група изнасят дебата.

– Ако говорим за 17-часовия дебат, бяха представени данни, че 6 часа са говорили представителите на БСП, 3-4 часа – ДПС. ГЕРБ имаха 58 минути, а са 116 души, нали?

– Кой говори основно от БСП? Всички ли? Когато трябва да е битката, редовно дебатът се изнася от един-двама души в БСП. Иначе появяваме се, изказваме се триумфално и се изнасяме в стаичката, а когато трябва да е битката стоим пред телевизора. После се правим на интересни, разказваме менторски нещата, защото преди това сме били министри и после плебейството там да си дебатира нещата, да си се кара. Бъзикаме се по пресконференции. Разбирате ли, несериозно това отношение.

ДПС, те пък, да, изказват се определено опитно в пленарна зала, но не се държат като една опозиция, която истински воюва. Може би защото те нямат този дискомфорт, не са основен атакуван опонент – чисто като приказване, защото не знам доколко ги проверяват. Най-добре е да се проверяват всички – и настоящи, и бивши, контролът трябва да е текущ.

– Да се върнем към конкретния казус. Очаквате ли някакъв трус в управляващото мнозинство след разпадането на управляващото мнозинство след разпадането на РЗС? Яне Янев заплаши с вътрешни бунтове и международен натиск от страна на европейския дясноконсервативен проект.

– Неприятно е. Сега въпросът е кой как ще използва този конфликт. Ако Янев реализира тези си действия, нещо ако стане с кандидатурата ни за еврокомисар, ГЕРБ ще има още едно оправдание да обяснява как всички други пречат и затова не стават нещата или пък колко е сложно. Така че неизбежно този конфликт ще бъде използван чисто публично за повишаване на авторитета или за минимизиране на загуби. По същия начин ще се случи и с вътрешните напрежения, те могат да бъдат организирани, разбира се, въпросът дали от тях ГЕРБ ще си извлече плюс по някакъв начин. По-интересно е въпросът дали ще има трус във властта. Според мен няма да има. Едно правителство на управление в малцинството е много по-устойчиво поне засега във варианта, в който са подкрепите в парламента, поради една проста причина – има възможност за баланс при формиране на мнозинства за определени позиции. По-големият въпрос е следният – всички тези задаващи се конфликти, защото този е първият драматичен, но може да продължи с всеки един от подкрепящите правителството и с осигуряващите мнозинството, та възможно ли е една такава серия от такива конфликти да доведат до реализиране на заплахата от първите месеци на управление, която подхвана нашият премиер – да вземе да разтури парламента и да направи нови избори. Той общо взето като се ядоса, че няма несъмнена подкрепа и стига до тази гениална идея.

– Възможно ли е да се случи?

– Не е възможно. Просто не е възможно, защото тогава ГЕРБ ще бъде сама. Това може да стане, когато всички останали партии в парламента решат, че за тях това е удобният момент да получат по-висок изборен резултат. Така че подобен тип заявления и поведение за взимане на политически решения, което изважда на преден план Борисов, а той ще продължи да го изважда и в следващи подобни конфликти, е много лош, неефективен аргумент поради една проста причина – каквито и да са от гледна точка на Борисов тези, които правят скандали, какъвто и да преценяваме, че е в конкретния случай Яне Янев и хората около него, те са едни от говорителите в конфликта. Важно е, че има конфликт и винаги остава следа в съзнанието на хората, че е нарушен образът на масовата всенародна безсъмнена любов към управляващите от ГЕРБ и самия Бойко Борисов. В момента, в който почне да се нарушава тази цялостност на образа – всички мен обичат, и като стане ясно, че има някои, дето не го обичат… Тук не става въпрос, че хората ще заобичат тези, които не обичат Бойко Борисов, но ще си зададат въпроса – абе всички ли обичат Бойко Борисов?! Т.е. аргументът – аз ще ви направя избори и понеже всички ме обичат, ще ми направят едно мнозинство от 70 % в парламента, е абсолютно нелеп. Така че колкото повече задълбочава тази ситуация, толкова по-кух е аргументът за предсрочни избори и дори те да се осъществят, то ще стане по начин, ситуация и в момент, когато това изобщо няма да е полезно за ГЕРБ. Т.е. нещо от това, което се случи с Филип Димитров – понеже спечилихме „с малко, но завинаги”, дайте да си направим да спечелим с много, но завинаги. Колкото и субективна да е политиката, защото тя се прави от хора, има обективна логика. В политиката има сериозни, обективни процеси, които е добре да познаваш и да ги използваш, вместо да ги нарушаваш и предизвикваш.

– И все пак в РЗС има ли някакви фигури, които ви респектират? Атанас Семов, Димитър Чукарски…

– Между другото има. Това, което ми направи впечатление в този парламент, защото по време на изборите и веднага след тях, усещането бе, че всеки следващ експеримент е все по-некачествен и като че ли влязоха партии, без да виждаме хората в тях. По-внимателното вглеждане ще покаже, че има много сериозни фигури в различните партии. Във всяка една от тях има изключителни фигури, което е много позитивно. Хора, които са качествени, започват да се заемат с политика и за мен това е много полезно.

– А РЗС конкретно?

– Вие споменахте тези две имена. Аз бих посочила и кандидата им за кмет на София, който също беше много приличен човек. Което, разбирате ли, показва, че каквито и да са партиите, дори и да са карикатурни от гледна точка на това какво е партия и какво е политически лидер, който я олицетворява, като че ли започва една тенденция партиите да бъдат използвани от хора, за които заниманието с политика означава провеждане на рационални политики, търсене на рационални решения, които се опитват да осъществяват. Т.е. подборът при тези хора става от гледна точка на това кой има възможност да направи нещо и кой ще ги доведе до възможността те нещо да направят в политиката, а не как изглеждат партиите и доколко са смислени или безсмислени. Което е добре. Дълъг беше процесът на отказване на свестни хора да се занимават с политика. Става дума за хора, които имат капацитет и възможности. 20 години те се отливаха от политиката, тръгнаха през 89-та с огромното желание и романтичната идея, че ще променят нещата и постепенно това всичко се отля, защото се омерзяваше от политиката. Тихомълком това започва да се променя и бих приветствала, ако става по-публично, т.е. ако тези хора имат самочувствието да заявят, че партията, в1 която са, не е догма или някакво верую или нова религия, а средство да реализират определени неща.

Мария Филева

www.vsekiden.com