Пренареждане на картите, или презареждане на каратите в медиите
Тъкмо си канех да подхвана отново най-важната ( според мен) тема за България и нейната зависимост от Русия, тъй като предстои важна среща по въпроса в самата Русия и се натъкнах на изненада. Някой ме е изпреварил. Препечатвам статията на Николай Бареков от сайта BNEWS без никаква намеса в текста.
„Бойко трябва да най-после да определи позицията си спрямо президента и Русия
декември 8th, 2009
Николай Бареков
Бойко Борисов учуди избирателите си. Защо клекна и промени позицията си за енергийните проекти на България? Защо се отказа от твърдата си позиция по енергийните проекти на Русия у нас и призна водещата роля на Първанов в тях? Енергийните гиганти като АЕЦ Белене, Бургас – Александруполис и „Южен поток“ са не просто енергетика и много пари, а част от стратегическите интереси на Русия в Европа. За Русия България е нейният Троянски кон в НАТО и ЕС. Путин не жали пари, за да пробие чрез нас и да превърне зависимостта от неговите енергийните суровини в мощно оръжие срещу Запада.
Георги Първанов е основният лобист на политическо ниво за енергийните проекти на Русия у нас, на Балканите и в Европа. За изненада и огромно съжаление позицията на десния премиер Борисов вече съвпада с тази на Първанов. Преди два месеца пред Путин Бойко показа характер и руските проекти виснаха на косъм. Новото правителство постави под съмнение изгодата за страната ни от скъпия проект в Белене, а премиерът пожела да се чуе думата на народа за екологичните поражения от тръбата в морето край Бургас. Сега, няма и две месеца по-късно, ситуацията вече изглежда различна и тя е обърната изцяло в полза на Русия. Борисов призна, че Първанов ще има думата и проектите ще се съгласуват с него. Никъде по конституция президентът няма такива правомощия. Премиерът абсолютно ненужно допуска държавният глава да се меси в енергийната политика на България.
Интересно е как ще реагират в Европа и в САЩ. Руснаците са готови да жертват петролната тръба за сметка на скъпата централа в Белене и алтернативната газова тръба на украинците „Южен поток“. Наскоро от Белия дом предупредиха да внимаваме и с „Южен поток“, защото на практика той не дава алтернатива на руския газов монопол за европейците. За разлика от Набуко, по тази тръба ще тече отново газ, контролиран от руснаците. Въпреки ясната позиция на нашите геополитически партньори, десният премиер Борисов направи необясним обрат в позицията си и остави проруски настроения президент да има решаващата дума за реализацията на спорните проекти. Какво ли кара новата власт да се съобразява със стария президент и как ще реагира светът на този изненадващ политически лупинг? Сложен въпрос пред управляващи и избиратели. Въпрос на политически ценности, а не само на пари”.
Няма да коментирам автора, нито оценките му, които съвпадат с десетки пъти изразяваното от мен мнение. Въпросът ми е: защо е възможно Бареков да напише това сега във въпросния сайт, а не можеше да го каже от екрана на Би Ти Ви? Или не искаше? Или само допреди дни не мислеше така по тези стратегически за страната проблеми?
И не само за отношението към Борисов питам, но и за това към Първанов, за когото от старата телевизионна трибуна на автора нищо подобно не звучеше.
Нещо става в медийната ни държава, щом соченият за основен протагонист на Борисов в медийното пространство у нас първо напусна малкия екран с огромната му публика (след приказки за болест и последвали доста мъгляви обяснения за ползата от напускането), а сега прави такъв рязък завой ( “ изненадващ политически лупинг”, ако използвам написаното от Николай Бареков по адрес на Борисов).
В каратето силата на противника се използва срещу него. Какво се случва – пренареждане на картите, или презареждане на каратите?
Не обичам отворените финали, тях всеки ги може. Най-смешният по своето безсилие финал на коментар, както много пъти съм отбелязвал, е констатацията “бъдещето ще покаже” – става и за вкисването на киселото мляко и за втасването на политическа партия. В случая, понеже наистина не знам, мога само да се досетя, че “миналото ще покаже” – нещо се е случило. Когато научим, тогава ще разберем.
Иво Инджев