Правата на човека – лицемерие или Задача?!
10 декември се празнува като ден на правата на човека от 1950 г. Две години преди това – на 10 декември, петък, (както е записано в стенограмата) късно вечерта на 183 пленарно заседание, е приета Всеобщата декларация за правата на човека. Гласуват 48 „за” и 8 „въздържали се”. Обсъжданията по доклада на Трети комитет са оспорвани – особено активна е Югославия. Тя все още споделя всичко със Съветския съюз. Така блокът на Съветите се нарежда до Саудитска Арабия и Южноафриканския съюз. Щатите и Обединеното кралство не допускат „просоциалистическите допълнения”.
Смята се, че Международният пакт за правата на човека е делото на живота на вдовицата на Франклин Делано Рузвелт – Анна Елинор Рузвелт. Тя е основният мотор. Световната първа дама, както я нарича Хари Труман, е председател на Комисията по правата на човека към ООН от 1946 г. до 1951 г. Тя всячески подкрепя предложението на Рикардо Алфаро, бившият президент на Панама.
Според Сюзан Уолц по текста са работили най-вече проф. Джон Питър Хампрей, Канада, и Рене Касен, Франция, чиято заслуга е впечатляващият преамбюл. Щаб на екипа е отделът по правата на човека към Секретариата на ООН, който работи под ръководството на проф. Хампрей.
Резолюция 217 А (ІІІ) на Генералната Асамблея на ООН прогласява Всеобщата декларация за правата на човека. Това се случва след обсъждане на текста, поправки и гласуване. Забележително е, че в блока на Съветите са представени като отделни „гласове” – СССР, Украинската съветска и прочие, Белоруската съветска и т.н., както и Полша, Чехословакия и Югославия.
Преамбюлът, пипнат от Рене Касен, е забележителен. Формулировките са бижутерска изработка – прогласяването се обявява, след като се ПРИЗНАВАТ човешкото достойнство и равните права, основани на свободата и справедливостта. Те трябва да бъдат гарантирани от властта на закона. Охраняването им е поверено на върховенството на закона – пред него всички са равни.
Преамбюлът на Рене Касен прокламира – това трябва да се случи, ЗА ДА НЕ ВЪСТАВАТ угнетените против тиранията и диктаторските режими.
Декларацията обявява – хората се раждат равни и трябва да живеят в братство. Благопожелателният тон наистина звучи мисионерски, но през годините ЗАДАЧАТА, както се разглежда постигането на правата и свободите на човешките същества, които са граждани на света, тъй като имат правото да напускат дадена страна и да се установяват в друга, се превръща в къс хартия в най-добрия случай.
Хиляди зад Желязната завеса само са чували за Декларацията и нейната Задача. Милиони нямат дори най-бегла представа за този акт. Как иначе – човеците не бива да бъдат арестувани произволно. Да не бъдат изтезавани – концлагерите в соцдържавите по политически причини са срамна „тайна” по онова време. Гражданите на соцдържавите имат според тази Декларация право на безпристрастно правосъдие. Презумпцията за невинност е безпрекословна. Правото на защита – закон. И? Неприкосновена е тайната на коресподенцията – това сигурно ЦРУ и ДС са го спазвали…Да не говорим за сегашните напъни да се слухти за всичко, защото бичът на тероризма е универсално оправдание.
Така реалностите след 11.09.2001 г. сблъскаха две основни права, които са темелите на Декларацията – правото на живот и правото на свобода. Сигурност или свобода – изберете сами, внушават вземащите политически решения, които от своя страна са на тези позиции като резултат от упражняването на правото на гражданите да участват в управлението като избират и бъдат избирани. Кръгът се затваря. Ограничаванвето на правата произтича от „суверена” на тези права – „Човешкото Семейство”, както си го представят идеалисти като Елинор Рузвелт и Рене Касен.
Сякаш съпругът на Световната първа дама не гарантира правото на хиляди американци да умрат на 7 декември 1941 г., скривайки данните на разузнаването за очакваното нападение на Армадата на Япония срещу Пърл Харбър. Обикновено лицемерие? Или посланик Александър Богомолов на СССР е бил прав за ограничаването на правото да се изказват свободно „фашистки убеждения”?!
Лицемерието беше десетилетен спътник за нас – право на свободно придвижване. Смешка. Ами сега – право на чест и репутация? Я питайте някой „жълт издател”.
Може би противоречията са факт, защото философска категория като свободата не е съотнесена с историческото си „другарче” – истината. Или фарисеите пак ще мотивират Пилат за прокобната релативност – „Що е истина?”. Е, добре – „Що е свобода?”, ако няма чувство за отговорност пред собствената съвест, основана на правото на свобода на мисълта според Декларацията. Спиноза ли мълвеше – защо хората толкова се измъчват от липсата на свобода на словото, след като имат свободата да мислят?!
Опасни мисли – така ЗАДАЧАТА от Декларацията може да се разбере като завещаното от Ницше и Хайдегер разбиране – „Човек расте със своята задача!”, превърнато в лозунг от Хитлер за елитните войници на Вермахта. Опасните мисли ни водят към спекулативно спасение от историческия конкубинаж на свободата с истината – значи институциите, пардон, трябва да растат със своята задача – да осигуряват функциониращ механизъм за „правоприлагане”.
Останалото е политическа публицистика – бомбардировките над Югославия, Ирак, Афганистан. И прочие.
Да си я спестим.
Това е част от правото ни на свобода – да не се вписваме в конюнктурния политически брътвеж, защото кой може да отнеме правото на (с)виден политик да бъде първо „антинатовец”, а сетне да прегърне идеите и практиките на Алианса?!
Иначе се сещаме за един оспорван и оценяван от врази и разбиран от съратници политик като Ахмед Доган, който би могъл да възприема днешния ден и като „личен празник”. Не защото е основал ДПС. Не защото се е борил за „права и свободи”. А може би защото като Спиноза е следвал пътеките на „онтологията” на Блажени Августин – пътечките на „похотта към знанието”.
Ние си спестяваме „публицистиката” и заради убеждението – според нас правата на човека могат да бъдат охранени само от неговия личен духовен Джихад и практикуването му всекидневно. И в тази битка трябва да има само страх от Бога – „Чути са словата на всеки, у когото се таи страх от Бога” (Талмуд; Бер. 6b).
Любомир Живков