Езикът на омразата, плодът на арогантните политици
Място: град Пловдив, време на действие: 2009 г.
Самата снимка, изпратена ми от художника Емил Миразчиев и надписът в нея: „Емиле, ще мреш!” и еврейската звезда към него, изписани на блока, в който живее семейството на пловдивския художник, нямат нужда от коментар. Има нужда обаче от непрекъснато повтаряне, че подобни агресии, заплахи или както е актуално да се казва: език на омразата, не се появяват от нищото и не изчезват безследно. Каква е причината за подобна смъртна заплаха? Най-опасното е, че тя е генерирана и толерирана от кмета на Пловдив- Славчо Атанасов, който забрани поканения на откриване на изложба в Пловдив чешки художник Давид Черни да влиза в общинските сгради на града, между които и самата галерия за съвременно изкуство. Подтиците, които изтъкна кмета са патриотични, но действията му – не толкова.
Той не успокоява привържениците на „Атака” в града, както е редно за един градоначалник, а напротив- не реагира, когато в сайта им се изписва адреса на Емил Миразчийски и така се насочва в конкретна посока гнева на патриотите.
Това, освен че е опасно, създава една ситуация на действие от позиция на силата. Кметът е зад гърба ни! Значи става ясно, че езикът на омразата е част от арогантността на властта, от криворазбраната демократичност на пловдивския кмет, който сее омраза в града, който управлява. Да не говорим, че в Пловдив има значителна еврейска общност и подобна поява на еврейската звезда, наред със смъртна заплаха не е имало може би повече от 60 години. А не знам всъщност дали въобще е имало! А какво стана с неагресивния ни народ, обявен за спасител на евреите? Какъв патриот е тогава Славчо Атанасов, когато толерира подобни вандалски акции, които сериозно уронват престижа на България. Черни не е желан в Пловдив, защото е евреин или защото представи България като политическа клоака? Убедена съм, че кметът на Пловдив, за да не се обърка в отговорите на толкова много въпроси, които надскачат неговата политическа зрялост, може единствено да изпрати бригада от общината, за да бъде изтрит позорния надпис. Иначе той сигурно ще попадне в статистиките на Европа и световните информационни агенции.
Но има и друго. Не ви ли се вижда твърде измислен повода с Черни, за да бликне патриотичния гняв на Славчо Атанасов. Все повече си мисля, че това беше PR ход за центриране на вниманието, преди избора за нов председател на ВМРО. Но и това не успя! С днешна дата е добре вниманието на пловдивчани да се центрира върху факта, че
две години след управлението на Славчо Атанасов, градът на тепетата не е дори сред 3-те най-привлекателни за живеене градове в България.
Преди Пловдив са Варна, София и Бургас, при това по различни показатели. Пловдив никъде го няма. Е, сега какво ще направи Славчо, как ще замаже този позор? Явно причините са по-дълбоки- бившият син град е арена на арогантни политически кръвосмешения, които не ще могат дълго да просъществуват. И тази картинка не се е нагласила без знанието или съгласието на кмета.
Например на табела в Стария Пловдив, който е общински културен резерват, като съсобственик е отбелязан и Георги Гергов. Същият държи и неправомерен дял в Пловдивския панаир, според българския закон, освен всичко е собственик на вестник и телевизия в града под тепетата. Какво прави кметът, за да озапти този местен феодализъм? Картината на избуялата политическа арогантност се допълва и от факта, че за управляващ на Пловдивския панаир, с благословията на Гергов е поставен Богомил Бонев, бивш министър от синьото правителство, а телевизията на същия този Гергов, член на Висшия партиен съвет на БСП, пък е бившия кмет на Пловдив- синият д-р Иван Чомаков, който както е ясно нищо не разбира от телевизия. Но от политически далавери – със сигурност. Защото именно по времето на д-р Чомаков се утвърди и театралния фестивал „Сцена на кръстопът”, личен бизнес на Стефан Данаилов, подържан от Общината и Министерството на културата. Да не изреждам повече политическа безкрупулност и безнаказаност, защото ако още малко разровя – сериозно ще замирише. Но не на добро управление или патриотизъм!
Мирослава Кортенска