Четиво: Бандата на Джиджи обирала 2 пъти Доган

Световната наука остана безучастна към успеха на сънародниците ни, пише "24 часа"  за новата книга на Слави Ангелов – "Взлом".  В един иначе най-обикновен следобед, те обраха апартамента на Ахмед Доган в София и се оказаха единствените на планетата, които бяха взели нещо от лидера на ДПС в следващите 9 години.

Люлинската банда ужили Доган и за 30 минути направи това, за което мечтаеха години след тях агенции, парламентарни комисии, спецслужби и цели правителства.  Крадците както обикновено имаха предварителна информация и атакуваха с големи очаквания мезонет в един социалистически блок в софийския кв. Белите брези, недалеч от ул. "Нишава".

Отвориха вратата с шперц и според това, което описа по-късно жертвата Доган в жалбата си до столичната полиция, си отидоха с 2 пистолета, злато, семейни ценности, пари и една много интересна, макар и най-вероятно фалшива, служебна карта на КГБ. Пистолетите после изхвърлиха в суходолските езера, а златото беше претопено в ателие в Люлин със собственик с прякор Дупката.

"Знаехме, че в обира са участвали Джиджи, Таки, Мишо Търпинов, Боби Белята, но това, което беше абсолютно сигурно, е, че Георги Рандев-Пъпката лично е тършувал вътре – спомня си криминалист от СДВР. – Пъпката го уличих по мирисови следи, които беше оставил на мястото, без да броим часовника на Доган, който тиктакаше на ръката му.

Той се отърва както обикновено, беше все още малолетен. Но покрай този обир разбрахме, че същата група е атакувала и жилище на Александър Божков в кв. Лозенец на ул. "Крум Попов". Там от каса задигналиогромна сума, но собственикът така и не подаде официална жалба."

През 2004 г. Ахмед Доган отново става жертва на кражба. От сараите му в Бояна мистериозно изчезват 3 скулптури, направени от негов много близък приятел. От човека, който го подтиква да учреди специална фондация и да дарява пари за изкуство.

Трите бронзови фигури са задигнати от хол на първия етаж в сараите, където лидерът на ДПС обикновено посреща гости. Имението уж се пази с видеокамери и с жива охрана, но полицията открива твърде много пробойни в системата за сигурност след инцидента.

Кражбата освен това е установена цели 3 месеца по-късно, защото в този период Доган живее продължително в Девин. Криминалистите, които са участвали в пазения в дълбока тайна оглед, смятат, че е замесен вътрешен човек, но така и не стигат до него.

Още в началото на 90-те години люлинската група се доказва като най-активната, изобретателна и дръзка в София. В началото те крадяха основно в своя квартал, но скоро атакуваха цялата столица. Така след 2000 г. люлинското Девето РПУ започна да изостава сериозно в класацията по брой на кражбите и през 2007 г. дори се нареди чак на 7-о място от 9 възможни.

Люлин вече се бе превърнал само в спалня на крадците в София. А един панелен блок в 5-и микрорайон, отдалечен на 400 метра от полето, бе събрал в своите 7 входа цвета на местния престъпен свят.

Бл. 515 бе адресна регистрация на самия Джиджи, на Мирослав Тошев-Кокала, който за няколко години беше подлудил цяла София с набезите си, на приятеля му Иван Цветанов-Чората, на Пуфи, на Вальо Гъбата и на още много други по-неизвестни техни последователи. Тези герои в различни формации участваха в по-известните кражби след 1989 г. в София и се превърнаха в идеолози на големите банкови обири.

Един от тях, известен като Бисер Кубето и Бисер Яйцето, от години се славеше като изключителен касоразбивач. Когато го задържаха в столичната полиция през март 1996 г., се оказа, че той има абсолютно научен подход в работата. В апартамента му откриха два много любопитни предмета.

Гледаха ги, търкаха недоумяващо очи и не можеха да повярват – Бисер имаше учебник и видеокасета на британските тайни служби МИ6 с уроци по разбиване на каси и врати. Включиха видеото и от екрана на телевизора един авторитетен чичко с черни ръкавели, чиито розови бузи подсказваха сигурен британски произход, обясняваше пунктуално от "а" до "я" как да сепреодолее защитата на най-модерните заключващи устройства. И всеки урок завършваше със стругарска схема.

Оказа се, че тази научна литература е донесена в края на 80-те години от Великобритания от един друг люлинец, който успял да пренесе тайно оттам и термоплазма, ползвана от бандата за рязане на стоманени каси. Полицаите не бяха виждали такова нещо.

Те не знаеха, че от години учебникът и касетата се даваха под наем за 2000-3000 германски марки и дори младите крадци от Люлин бързо трупаха безценно ноу-хау. Бисер Кубето обаче беше един от най-виртуозните в този момент.

След като го закараха в столичната полиция, първо провериха скрил ли е в колана ключе забелезниците. После го започнаха. Разпитът му този път продължи много дълго. Денят се сля с нощта, мина полунощ, а полицаите, които след няколко години щяха да се преместят в контратерора на НСБОП, не спираха да задават въпроси.

На 6-ия час Кубето, който иначе имаше татуиран скорпион на врата, започна да се уморява. Безкрайните въпроси го дразнеха. После се отпусна, след като нервната му система се изтощи от пр«одължителнатазащитна позиция, и накрая излезе с твърде директно предложение към криминалистите: "Мога да ви отворя всичко. Искате ли да ви покажа какво мога? Няма врата, която да ми се опре, нито пък каса! Каквото кажете, ви го отварям! Ама веднага!"

Да видим, насърчиха го полицаите и го поведоха по дългите коридори към третия етаж, къдетосе намираше кабинетът на директора – в този исторически момент ген. Красимир Петров. За минути с елементарни предмети, които носеше в джобовете си, Кубето неутрализира сота и отвори вратата на шефа на СДВР, а сигнално-охранителната техника продължаваше "да спи". Изумени от сръчността и бързината му, полицаите го наблюдаваха мълчаливо.

– Я, тука има и каса! Да я отворя? – възбуди се Бисер Кубето от внезапно възникналата възможност да потренира в кабинета на ген. Петров. Живинка блесна за първи път в очите му, откакто го прибраха. Направи две решителни крачки към касата, потривайки длани, но 5-6 ръце се спуснаха едновременно към лактите му и го изкараха навън.

– Не! Не! Не! Без каси! Стига толкова! – ръкомахаха оживено полицаите и го върнаха горе за разпит. Искрата в погледа му угасна.

Георги Рандев-Пъпката и Славейко Малката Джука бързаха към последната спирка на трамвай номер 8 в столичния кв. Люлин – 5-и микрорайон. Единият беше на 14, а другият на 15 години и все още се доказваха като крадци.

Когато по-опитните организираха големи удари, ги ползваха да влизат в жилищата – особено Пъпката, който беше дребен и лесно се катереше и се промъкваше през тесни прозорци. Той крадеше горе, а те му правеха отцепка. Беше честен и даваше на старите крадци всичко до стотинка.

Прибираше за себе си само часовниците – те бяха манията на сирака Рандев.
Когато не успееше бързо да изнесе плячката, я скриваше някъде по стълбището на кооперацията. Веднъж беше задигнал една пушка от апартамент в пряка на бул. "Витоша", но чу хора във входа и я скри над таблото за електромерите. Същия ден я намери щурецът Пепи Гюзелев, който живееше там, и се обади в полицията да я предаде.

Соловата кариера на Пъпката и Славейко до този момент беше кокошкарска – имаха дори няколко следствени дела за задигнати касетофони и дребни вещи от разбити коли.

В този дъждовен летен ден на 1995 г. те не се страхуваха от полицията, защото бяха изправени пред много по-драстичен проблем. Бригадирът от ВИС Димитър Димитров-Маймуняка ги търсеше вече трета седмица с две коли с много едри борци. Те с мъка се навираха в лимузините, но багажниците държаха постоянно празни – там искаха да настанят Пъпката и Славейко на път за някое безлюдно място около София.

Маймуняка беше бесен. Знаеше, че двамата бяха откраднали 30 хиляди долара от апартамента му в кв. Стрелбище. Рандев се беше промъкнал в жилището от балкона през малко прозорче.

Още на следващия ден наказателна бригада на Маймуняка започна да мачка по-известните крадци в София и скоро разбраха кой е отмъкнал парите от жилището – същото, в което борецът не успя да влезе 7 г. по-късно – на 28 януари 2002 г.

Спря го една бомба, скрита в пощенска кутия, която някой взриви прецизно, когато главата на Маймуняка се изравни с нея на влизане във входа. Тази бомба може би беше дело на Джиджи…

През 1995 г. обаче Димитров беше в отлично здраве. Но наглите хлапета от Люлин му се изплъзваха вече трета седмица.

Пъпката и Славейко бяха смели като крадци, но все пак с добре развит инстинкт за самосъхранение. Щом разбраха, че борецът ги търси и няма само да ги щипне по бузите, започнаха да се крият при човек на известния люлински крадец Бен Търпин, който всъщност се казваше Михаил. Сутринта, когато бързаха към последната спирка на трамвай номер 8 обаче, те все още не знаеха, че домакинът, на когото Бен Търпин ги беше поверил, ги бе предал.

Двамата носеха по един сак в ръка и се опитваха да не мислят за възможната среща с мутрите. Но тя се случи след секунди.

Борците ги наобиколиха в полето зад последните блокове в квартала. Скъсяваха дистанцията, а адреналинът, който летеше в кръвоноснитеим съдове, носеше невероятна наслада от предстоящия сблъсък. Последните крачки, които ги деляха от Пъпката и Славейко, бяха като изкуствено задържан оргазъм.
Втози ден обаче борците не успяха да свършат.

Пъпката извади от сака автомат "Калашников", а Славейко от своя – пушка помпа. Само след миг наказателната бригада на ВИС лежеше в калта, а хлапакът Георги Рандев пускаше откоси с калашника над главите им.
Веднага след неуспешния разговор с люлинските крадци борците отидоха директно в столичната полиция, за да разкажат на криминалистите от отдел "Кражби" за срещата. Това бе първият съвместен проект на борци и полицаи – заедно търсеха Пъпката и Славейко, защото Маймуняка официално бе подал жалба за кражбата.

“Бяха толкова жалка гледка – спомнят си свидетели, така не сме се смели никога. Страшните мутри. Едновременно притеснени и гневни. Целите в кал – от главата до петите. Унижени от две момчета на 14 и 15 години."

Няколко месеца по-късно борците успяха да хванат Георги Рандев. Набиха го. Заключиха го в една тоалетна и го накараха да яде фекалии за назидание.
Пъпката е застрелян 9 години по-късно, но не защото открадва от апартамент в София лаптоп на хърватската банда наемни убийци, пълен с техни снимки, и го предава на офицер от столичната полиция, както гласи една много популярна версия.

Години след смъртта му източник от престъпния свят твърди друго: "Георги Рандев е имал задача да отговаря за комуникациите при едно отвличане в София. Дали са му две фонокарти. Едната трябвало да държи в един джоб, другата – в друг. С първата да звъни на Венци Стефанов и да води преговорите за отвлечения му син, а с втората да докладва на Джиджи. Пъпката обаче сбъркал, обадил се на двамата от една карта и поставил в риск организацията. Наказан е, за да не пострадат останалите."

Колегата му Славейко пък участва в още много кражби, но и в един исторически банков обир. В следващите години той влиза в остър конфликт с един вътрешен министър, успява да се откъсне от тъмните дела и да печели добри пари от по-чист бизнес.

За 14 години след тихия преврат срещу Тодор Живков люлинските крадци се доказаха като най-умели, амбициозни и безразсъдни в цялата страна.

afera.bg