Какво правиш с информираните като Томова? Или контактуваш с тях, или търсиш откъде имат информация

Цвятко Цветков е роден през 1943 г. в семейство на учители. Завършва математика в СУ “Кл. Охридски” през 1966 г. Работи година и половина в Института по строителна кибернетика, след това постъпва в Държавна сигурност. Зам.-началник на Шесто управление на ДС, главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов. Член е на Висшия съвет на БСП. Казва, че няма бивше ченге, така както няма бивши учени и бивши журналисти. С един от най-информираните българи за задкулисните игри в политика и службите анализираме новите \стари\ списъци на комисията по досиетата, които извадиха на бял свят журналистите във вестниците работили за специалните служби.

– Г-н Цветков, как да си обясним факта, че цветът на българските журналисти във вестниците са сътрудници на службите?

– Навсякъде по света специалните служби работят с журналисти. Службите използват журналисти и като оперативни работници и като агенти, за да изпълняват задачите си. Имаше един момент преди няколко години, когато САЩ издадоха закон, че не може да се използват журналистите в дейността на спецслужбите. Но разбраха, че това не е добър закон и много бързо го отмениха. Откакто свят светува има журналисти работещи за службите. Защо? Ако се замислим журналистите и оперативните работници от специалните служби и службите като цяло, имат много общо. Първо – и едните и другите боравят и търсят информация, обработват я, коментират съдържанието на информацията и случилото се, оценяват, анализират, прогнозират… При това стремежът е ако може информацията да се получи предварително, защото в крайна сметка тя за медиите и за журналистите е и нещо, от което може да се печели пари. Оперативните работници, за разлика от журналистите, продължават да работят по тази информация и не правят прекалено публични и видими действия докато не се наложи. А преди това я използват за профилактика, за влияние, за манипулация. Чрез информацията и службите, и журналистите се стремят да манипулират обстановката в посока, която им е нужна за различни неща. Има толкова общо в работата на агента и на журналиста, че просто аз винаги съм обичал и работил с журналистите. По- важно е и се вижда от това, което беше публикувано от комисията по досиетата, че са привличани за помощ и за работа от службите високи професионалисти. Да вземем за пример разследващите журналисти. Много често те дават и насоки на разследвания, които се правят от службите.

– Може ли да дадете пример за разследващ журналист, който работи за службите?

– Огнян Стефанов. Но не е само той.

– Изненада ли е за широката публика изплуването на негово име в списъците на журналистите работили за ДС?

– Мисля, че не изненада. Защото както се вижда от неговите журналистически творения той е човек, който като професионал е добър и второ има интереси в сферата на разследванията.Той е бил съдържател на явочна квартира. Аз бих посъветвал Огнян, когато разсъждава върху това кой, как и защо го е бил да мисли върху две неща. Първо за мен той е бит, за да таи информацията, която знае и с която разполага, за да не се стигне до хората, които са използвали тази информация чрез него и не само чрез него. И второ – да потърси ОКОЛО СЕБЕ си заинтересованите да бъде бит. Заинтересованите са около него, защото те знаят той с каква информация разпалага, борави и откъде я има.

– Бизнесменът Петър Манджуков сподели в последното си интервю, че в резултат на информацията публикувана в сайта “Опасните”…

– \Прекъсва въпроса\ …е пострадал бизнеса му! Убеден съм, че е точно така. Между другото първият, който ме светна, че има такъв сайт ”Опасните” беше точно Петър Манджуков. С него се видяхме случайно на яхтеното пристанище в Созопол. И той ми каза: абе знаеш ли, че има сайт “Опасните”?! Не знам, откъде да знам, казах. На почивка съм. Това стана когато се появи сайта. След това започнах да се интересувам за какво и как пише, и видях насочеността на “Опасните”. Преди това случайно си видяхме с Манджуков, той ми разказа за “Опасните” – анонимният сайт, които публикува вякакви работи за видни хора в държавата, бизнеса, политика и управлението. И за съжаление анонимността сочеше неща, които налагаха службите да разберат кой се мъчи да манипулира обществото през този сайт и с каква цел.

– Има ли някакъв процент истина в информацията, която “Опасните” изнесоха?

– Естествено. Във всяка информация, която се публикува има истина, има манипулирани данни, има и пробутани неща, които не са верни. Прави се мозайка, стила зависи от поръчката.

– Разследването на “Опасните” тръгва след сигнал на самия Манджуков?!

– Не е съвсем така. Той си подава една молба в Службата за бора за организираната престъпност – В МВР по същество, за да иска разледване кой петни неговия бизнес и участието му в икономическия и обществен живот на страната. Това е естестевно. И част от нещата са тръгнали от тази молба.

– Манджуков издаваше в. Дума”. Това означава ли, че той е работил за службите?

– Това не означава че е работил за когого и да е. Но това аз не знам и не се наемам да коментирам неговите връзки, ако изобщо са съществулали, със службите.

– Добре, в Созопол какво прави на яхтеното пристанище Цвятко Цветков с един от най-големите български бизнесмени? С Манджуков оглеждате яхти?

– Не, аз нямам афинитет към яхти. \Смее се\. Нито пък имам каквито и да било финансови възможности да си мисля за яхти. Иначе Манджуков е състоятелен човек. На почивка бяхме. Има една много хубава кръчма при яхтеното пристанище, където има хубава риба и аз често обядвам там.

– Не е изненада и това, че главният редактор на в. "Труд" и председател на Съюза на издателите в България Тошо Тошев за пореден път изплува в списъците на ДС?!

– Навремето Румен Петков скрои номер на Тошо Тошев \Румен Петков осветява Тошев,\ като изпрати едно писмо до МВР. Първоначално Румен Петков обеща на Тошев, че няма да излиза нищо за него. След това обаче излезе на бял свят явочна квартира на БОР. Тошо Тошев е прав в едно отношение. Хората с квартири \явочниците\, при него става дума за служебен кабинет, не са знаели за много неща. Повечето от хората, на които са ползвани кабинетите или адвокатските кантори за явочни квартити, не знаеха за какво става дума. Обясняваха се други неща за ползването на тези квартири. Примерно, казва се, че тези квартири са за временно наблюдение на дейности на престъпници или на чужденци, които работят срещу интересите на страната. Явочната квартира е най-малкия във категория на секретните сътрудници, най-малко обвързания. Самият аз, например, съм ползвал явочна квартира. И съм горд, защото тази квартира е ползвал преди 9 септември Цвятко Радойнов. Съдържателят на явочната квартира беше един прекрасен поборник, македонец, мир на праха му.

– Разбирам ли правилно – Тошо Тошев не е знаел, че кабинета му се е ползвал като явочна квартира?!

– Възможно е да не е знал точно за какво се ползва. Преди 10 ноември да дойде при теб ДС и да поиска нещо, ха,… Рядко има случай някой да откаже. Разбира се!

– Кои разследващи журналисти освен Огян Стефанов и Алексения Димитрова работеха за ДС?

– Алексения е един превъзходен разследващ журналист. Да не ги изброявам всичките. Едно време на “Репортер на годината” се събираха разследващите журналисти. Освен това МВР даваше награда за разследващ журналист. Такива награди са получили Йово Николов, който сега е в “Капитал”, Велислав Русев и така нататък.

– Обаче според комисията във в. “Капитал” няма нито един журналист работил за службите?

– Е! Виж сега, според правилата на комисията и на това, което е записано в закона, ако някоя служба помоли и подаде иск до комисията да не се разкрива работещ за службите журналист, то той не се разкрива. Днес журналисти също работят за службите и те не биват разкривани. И понеже стана дума за висок професионализъм при разследващите журналисти, аз ще ти дам пример само с двама, които напоследък ми правят силно впечатление. И то много сериозно впечатление! Това е Веселина Томова от afera.bg и Любомир Живков. С удоволствие чета техни публикации, те са изключително сериозни! В практиката си аз съм работил с много журналисти. Още повече, че първата ми работа в Шесто управление като началник отделение, беше такава – бях началник на отделението на средствата за масова информация!

– Това означава ли, че сте привличал \вербувал\ журналисти да работ за службите?

– Естестесвено, че точно това означава!

– А как ги привличахте?

– Като се сближавам с тях. Човек трябва да контакува, да гледа на тези, с които ще работи в бъдеше като на равни, като ценни. От контактите с журналистите се вижда дали ще може да се роботи с този човек и бива ли го за тайната работа. Защото все пак някой, ако е много бъбрив и на третия ден се разбере какво прави– значи не става. Ще ти дам два примера. Преди време един познат журналист ми каза: аз за нищо ли не ставам, че не сте ме вербовали. Казах : абе, човече ние не можем да вербоваме всичко качествено. И второ – сега един нашумял герой от спецслужбите, който се подвизава като генерал, се беше опитал да вербова журналисти. Това беше веднага съобщено в нашата среда и стигна до мен. И сега службите вербоват журналисти. Нормално е, по цял свят е така.

– Според вас ген. Атанас Атанасов е вербовал журналисти да работят за службите?!

– Не говоря с имена. Става дума за един нисичък ококорен генерал! \Смее се\.

– Обаче, ген. Атанасов категорчно заяви, че никога не е подслушвал журналисти!

– Божеее мили, да не казвам името на журналистката, защото е много добра.

– Веселина Томова разказа, че лично ген. Атанас Атанасов я е водил на разработка?

– Изобщо не ме учудва. Какво правиш с информираните хора като Веселина Томова? Или контактуваш с тях, или търсиш откъде имат информация.

– Кажете имена на изявени журналисти, с които сте работил?!

– Извинявай много. Твърдо и категорично заявявам, че с всичките тях \и с живите и с мъртвите\ съм бил приятел!

– Какви привилегии са ползвали колегите, които са работили за ДС?!

– Искам да подчертая, че те не са ползвали някакви особени привилегии. Разбира се, може би са имали малко повече възможност да получат информация и то предварително, за разлика отдруги, които не са работили с ДС. Защото самият интерес на ДС е към самата информация и то серизната информация. А иначе, разбира се, може би е било привилегии, защото не са спирани по никакъв начин от пътувания в чужбина за разлика от други. Но почти никой не е взимал пари с изключение при особенно важни задачи и то вършени в чужбина. И то говоря за минимални суми, които са смешни. Ще дам пример с човек, който не беше журналист, а научен работник. Когато сме го ползвали по въпросите на Сергей Антонов и атентата срещу папата той получи едни смешни 50 долара за кафе! Но това е само за това, че изплълнява голяма задача и то задгранична. Иначе като приятели се виждаме, пили сме по нещо за Нова година, за рожден ден, за имен ден са получавали малки скромни подаръчета. Това е естествено и между приятели, не само между службата и хората, с които тя работи.

– По какъв начин познавате политическия коментатор, бивш главен редактор на вестниците "24 часа" и "Поглед" Валери Найденов?

– Познавам го като журналист, но не позвавам отношенията му със службите.

– Валери Найденов е бил агент към ДС, управление II-IV-I с псевдоним Сашо. Вербуван е през 1983 година и няма данни да е снеман от действащ оперативен отчет.

– Случва си при изпълнение на задачи един човек да бъде ползван от различните управления за различни периоди. Защото характера на работата, с която се занимава понякога се мени. Искам да кажа, че почти всички, които пътуваха зад граница като кореспонденти или представители на България, единици от тях не са работили за службите. Първо управление е разузнаването, второ – контраразузнаване. Освен това към журналисите поряваваха интерес почти всички управление на МВР в това число ДС, военното разузнаване и политическото и научно-техническото разузнаване. В редица случаи журналисти са ползвани и от криминалната милиция, от стопанската също.

– Има засечено писмо за унищожаване на личното досие на проф. Георги Бакалов?

– Е! Ама такива неща са описани и в закона. Когато има интерес към службата се пращат такива писма. Спомни си онази заповед на ген. Семердживе подписана от него като министър, заповедта е подписана още от 5-6 зам. министри и щефа на службата архив. Доста нещо свързани с изменение на законодателството бяха премахнатаи, бяха унищожени. Това е известно. Нали бяха съдени ген. Семерджиев и ген. Нанка Серкаджиева, за съжаление. Така че не бива да се учудвате. Журналисти се ползваха и ще се ползват. И това тярбва да бъде привествано, защото това са работещи, търсещи хора имащи информация, преробатващи информация. Как да не ползваш един журналист на международно мероприятие?! Когато той придружава примерно българска делегация и благодарение на това си качество контактува със свои колеги от другите държави. Те си обменят информация, което е нормално между журналисти. Как да не го ползваш, като той интервюира хора от различни държави, представители на междунардия форум. Във всяко интервю можеш да зададеш множество въпроси и да изчоплиш информацията. Това е толкова естествено.

– Когато службите ползват такъв журналист информацията, която той събира излиза ли в медията в която работи?

– Информацията, която остава в службите много рядко излиза в медиите. Там излизат онова, което е естествено за работата на журналиста. А другото, което се научава в кулоарите и в другите контакти е за службите.

– Политически коментатор Пенчо Ковачев от “24 часа” твърди, че почти нищо не е писал като информация за ДС?!

– То писането никога не е било задължително. Онази информация, която аз получавам от разговорите не винаги се описва. Защото тя може да бъде добавена към друга информация, за да се нареди пъзела на онова, което интересува службите. Или може да не бъде добавена. Не всичко се архивира на този свят! Ако цялата информация се архивира, не знам колко мегабайта компютри ще трябват, да не говорим за тоновете хартия! Информацията е повече от онова, което остава от нея!

– Алексения Димитрова, която написа “Тайните досиета на царя” се е добрала до досието на Симен Саксгобургготски, вероятно защото тя самата е вътрешен човек за ДС?

– Но това не значи, че сега Алексения работи за службите. Алексения е един от българските високо професионални журналисти. Тя черпи информация от ФБР.Тя е чела такава информация и дори цитира информация от ФБР в една от книгите си.

– Интересно е, че по-голяма част от съюза на Българските писатели са сътрудничели на ДС?!

– Е, не може да се каже “по-голяма част”, защото СБП не беше твърде голям за разлика от Съюза на Българските Журналисти. Изобщо преди 10-ти имаше 300-400 човека в СБП. Но сред тях имаше хора, които са работили за службите, но не са толкова много.

Едно интервю на Мария Друмева

В.”Шоу”