За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо! – 1.

Рожба на индустриалната епоха у нас е Топлофикация. Тежък, тромав, обхванат от метастази мастодонт, който би трябвало отдавна да е умрял. Не е защото огромен екип от хора, поддържани финансово от енергийното лоби и заемащи възлови места в местната и държавна власт у нас, го поддържат в изкуствена кома.

Българските граждани и техните наследници са превърнати в пожизнени клиенти на дружество, което в подходящ момент ще бъде продадено заедно с тях на "стратегически инвеститор". Освен абонатни трябва да им сложат и инвентарни номера. Доказателство за това са делата им! Всички досегашни и бъдещи промени в нормативната база, са подчинени единствено на тази цел. Това, че те ведят до междусъседски войни не е недоглеждане!

На дневен ред е циничната стара максима: “Разделяй и владей!”

Отдавна не мога да си отговоря на един куп въпроси:

– Как може да се накара Монопола да спазва Конституцията на Р. България, Директивите на ЕС и международните спогодби, подписани от страната ни?

– Защо, след като през 2006 г. ЕС приема Директива № 2006/32/ЕО, със срок на изпълнение м. май 2008 г., в която изрично се изисква в сметките на крайните потребители на енергия да се включва само реално измерено количество, този факт се прикрива и не се предприема нищо за изпълнението и?

– Имат ли конституционни права потребителите или са крепостници?

– Защо институциите (създадени и издържани от обществото за да му служат) при явното нарушаване на Закона сами не се сезират?

– Защо държавата се намесва при разпределянето на енергията от доставчици на клиенти, под предлог, че нищо по-добро интелектуалната мисъл у нас не е могла да измисли?

– Какви интереси налагат прикриване на очевидното и се хвърлят толкова ресурси за поддържане в правния мир на съществуващата днес абсурдна ситуация?

– Какво налага да се измислят, сложни, безумни и наивно аргументирани методики за разпределяне на топлоенергия, след като е много лесно и евтино да се измерва точно?

– Защо продавача не иска да признае, че доставя две различни услуги, отопление и топла вода, а твърди, че е доставчик просто на енергия и упорито отчита топлоенергията само на входа на абонатната станция?

– Защо се обезсмислят усилията на обществото, за топлоизолации, за икономии на енергия и за намаляване на вредни емисии в природата, след като и да не ползваш енергия, пак трябва да плащаш все едно, че си я ползвал?

– Ако всичко е толкова редовно и няма измама, защо има толкова силна съпротива срещу справедлива промяна на реда за отчитане?

Решение на този изкуствено създаден “проблем” има и то е точно, индивидуално отчитане на двете услуги, по формулата Е1=Е0–Е2, а не по действащата сега формула Е0=Е1+Е2, в която Е1 и Е2 са неизвестни величини!

– Е0 = енергия – “общо”

– Е1 = енергия за услугата – “отопление”

– Е2 = енергия за услугата – “топла вода”

1. Енергията ползвана за отопление и топла вода не се измерва, а се прогнозира и изчислява по методика. Истината за фалшивите сметки може да се види от схемата на произволно избрана абонатна станция. Енергията Е0 се измерва само с общия топломер на входа в абонатната станция. Това е единствения законен търговски измервателен уред, защитаващ само интересите на продавача й. Тази енергия задоволява две различни потребности. От схемата е видно, че тръбата, по която се доставя до сградата се разделя на две:

а) Едното разклонение тръгва на дясно (към нагревателя за отопление) и по него тече енергия Е1, ползвана само през зимата за нагряване на водата в радиаторите.

Никога, на никого и по никакъв начин не е било известно колко е тази енергия Е1, защото НИКОГА не е била измервана!

б) Второто разклонение от общата тръба тръгва на ляво (към нагревателя за топла вода за битови нужди) и по него тече енергия Е2, ползвана целогодишно. Никога, на никого и по никакъв начин не е било известно колко е и тази енергия Е2, защото и тя също НИКОГА не е била измервана! Според доставчика, общата доставена енергия е равна на Е0=Е1+Е2. Именно в тази формула се крие възможността за масова измама, защото в нея имаме две неизвестни величини! За да се елиминира тази възможност, на разклонението за тръбата на Е2 е задължително да се монтира втори топломер, за да се измери точно, колко енергия е използвана за подгряване на топла вода през месеца. В нагревателя за топла вода постъпва студена вода от водопровода. Там трябва да се монтира водомер, за да се измери точно, какво количество студена вода е била подгрята през месеца. Като се раздели енергията Е2, измерена с топломера, на измерената с водомера студена вода, ще се получи енергията за подгряване на 1 м³ вода. Данните от водомера, за постъпилата в нагревателя студена вода от водопровода, се сравняват с тези от водомерите за топла вода на абонатите. При разлика между отчетеното от общия водомер и сбора от данните на индивидуалните водомери, тя може да се разпредели между абонатите на база консумирано количество вода. Този принцип прилага в практиката си “Софийска вода” АД. Монтажа на втория топломер и на водомера за студена вода (законни търговски измервателни уреди) ще позволи да се защитят интересите на потребителите, от каквато в момента са лишени, и ще елиминират възможностите за всяка манипулация и измама.

Нагревателят за отопление, работи само през зимата. В него се подгрява водата, която се върти в затворена система от тръби свързващи всички радиатори, което става със специална циркулационна помпа. Енергията Е1 се предава на движещата се в затворената система вода, и под формата на “енергия за отопление-общо” се разпределя между всички абонати.

След като енергията Е2 за топла вода вече ни е известна, е елементарно да разберем количеството енергия използвана за отопление: Е1=Е0–Е2 и това го знае всяко хлапе!

Как се разпределя нещо, което никога, на никого и по никакъв начин не е било известно, защото НИКОГА не е било измервано?

Как се определя енергията за топла вода и за отопление на всички абонати, щом като не е известно какво се разпределя между тях? Отговорите се крият във формулата Е0=Е1+Е2. Тя дава възможност, чрез ползваната сега методика за разпределение, цифрите да се нагласяват и да се начисляват неоснователно недължими суми за неползвана енергия.

След като енергията не се измерва започва масово обжалване, а от там и нови преразпределения. Така никой не знае с колко ще му увеличат сметката. Ползваме услугите или не, сме длъжни да плащаме измислени и с нищо необосновани суми, за да не попаднем под ударите на Закона.

2. Всеки месец Топлофикация издава стотици хиляди данъчни фактури с вписани неверни количествени натурални стойности. Официални данъчни документи с невярно съдържание! Това погазване на закона води до това, че практически фалшиви фактури служат за доказателство пред органите на изпълнителната власт и съда и стават основание за издаване на изпълнителни листове за принудително събиране на лъжливи “дължими суми” за неконсумирана услуга. При изравнителните сметки в края на отоплителния сезон в грабежа се включват и фирмите за дялово разпределение. Клиентите на Топлофикация, бяха принудени насила да си купят от тях скъпи и абсолютно ненужни за целите, за които се ползват сега топлоразпределители и терморегулиращи вентили. Те “предлагат” принудително наложена от държавата и ненужна на обществото услуга. Прилагайки измислена методика (събират, изваждат, делят, умножават и т.н.) разпределят измислени, а не измерени и абсолютно неверни количествени натурални стойности.

Ако заминете в чужбина за 3-4 години, връщайки се от там ще разберете, че сте "крали топлоенергия от съседите си", били сте осъдени от доставчика по бързата процедура (за каквато се лобира в момента).

Съдия изпълнител е отворил жилището Ви със свидетели и ако е намерил вътре достатъчно покъщнина за да погаси дълга Ви я е продал на търг, а ако не е намерил е пристъпил към продажбата му.

Такава е регулацията, създадена със Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването, Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост и внесения в НС Законопроект за управление на етажната собственост, позволяващи на топлосчетоводителите да начисляват на абонатите на Топлофикация практически до 100% от загубите за пренос на топлинна енергия. Тези загуби трябва да се плащат от този, който ги предизвиква!

Каква е разликата между енергията отдадена от градската топлопреносна инсталация, по която достига до сградите и енергията отдадена от сградната инсталация, преминаваща през нашите жилища за да достигне до съседите ни? Никаква! Същността им е еднаква и се нарича: технологични загуби! Още повече, че те трябва да се заплащат на база консумирана енергия от тези, който я потребяват, защото размерът им зависи от консумацията, а не като сега – от всички. И да ползваш и да не ползваш отопление, пак плащаш и то в зависимост от кубатурата, а не от потреблението!

Потресаваща промяна в Закона за енергетиката беше "енергия отдадена от сградна инсталация". "Високоинтелектуално" откритие!

Припомни ми народната приказка за Хитър Петър и търговеца, поискал му пари за това, че е изложил коравото си парче хляб на парата над казана с гозбата, за да поомекне. За разлика от приказката обаче, клиентите на топлофикациите са принудени от изпълнителната власт (за срам на независимата съдебна система!) да плащат за това и ако дръзнат да откажат, монопола безнаказано да самоуправства, нарушавайки една дузина закони.

При прилагането на формулата Е1=Е0–Е2, енергията отдадена от сградна инсталация, автоматично се прибавя към енергията за отопление Е1. Тя вече много просто може да се разпредели между ползвалите я абонати, чрез монтираните на отоплителните тела индивидуални топлоразпределители, като същата се раздели на броя единици, отчетени от тях. Така отпада закрепостяването до живот към Доставчика и необходимостта от фирмите за дялово разпределение. Тогава вече Доставчика, трябва да се труди, за да поискаме да ползваме услугите му! Негово право е да определя цени за услугите си, а наше е да преценим кой доставчик на енергия да изберем. Тук вече ще се намираме в нормална пазарна среда! Конкуренция между различни Доставчици на енергия, борба между тях за потребители и за пазарен дял, на база на съотношението между цена, количество и качество на предоставяната от тях  услуга.

3. Клиентите на Топлофикация са подложени на недопустим от Закона тормоз и търпят имуществени и неимуществени вреди. Човешките им права са игнорирани! Нямат право да се откажат от некоректната услуга. Лишени са от свещеното им право на избор!

4. За да върне доверието на клиентите си, Топлофикация е нужно да промени отношението си към тях – сега са крадци и крепостници.

Да монтира във всяка абонатна станция втори топломер, водомер и уред за измерване на температурната разлика на входа на нагревателя за топла вода. Максимално да опрости информацията и осигури прозрачност за всички свои мерки и действия, като се откаже от сегашната методика за дялово разпределение на енергията. Да не пречи, а регламентира контрола и достъпа до абонатните станции. Да информира по какъв начин, от кого и на какъв интервал се осъществява контрол на топломерите. Да информира обществото публично, какъв е действителният размер на загубите от пренос на енергия. Това са реалните стъпки, които ще убедят потребителите в честното отношение на продавача на услугите отопление и топла вода. След като се убедят, че повече не ги лъжат, те ще започнат да търсят, а не да избягват тези услуги ако им е изгодно и могат да си ги позволят. Всички други действия ще доведат до окончателна конфронтация и фалита й. Цар е клиента , а не доставчика!

Костадин Златков – методолог по счетоводна отчетност

(с благодарност към инж. Илия Димитров – магистър по топлотехника и всички мои преподаватели от Стопанска академия “Димитър А. Ценов” – Свищов и УНСС – София)