Островите на медийната свобода в българския почти ГУЛАГ(с облекчен режим)
ТОВА ИНТЕРВЮ МИ БЕ ПОИСКАНО ОТ ВИСОКО ТИРАЖЕН СЕДМИЧНИК, НО НЕ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО. НЕ ЗНАМ ЗАЩО, А И НЕ ПИТАМ. СВИКНАЛ СЪМ…
ПУБЛИКУВАНО БЕШЕ НА 23 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ВЪВ В. “СЕДЕМ”. ТАМ СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ПОЯВИ И ВТОРАТА ЧАСТ НА СЪЩОТО ИНТЕРВЮ. В НЕЯ СТАВА ДУМА ПРЕДИМНО И ОТНОВО ЗА ДОСИЕТО МИ – ТЕМА , КОЯТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ИНТЕРЕСУВА ИНТЕРВЮИРАЩИТЕ.
ПОМЕСТВАМ ТЕКСТА, ЗАЩОТО СТАВА ДУМА ЗА РЯДЪК СЛУЧАЙ, КОГАТО КАЗАНОТО ОТ МЕН В ИНТЕРВЮТО НАИСТИНА Е КАЗАНО ОТ МЕН (НАПИСАНО Е, ЗАЩОТО ОТГОВАРЯХ В ПИСМЕН ВИД).
НЕ БИХ ЗАНИМАВАЛ ПУБЛИКАТА СЪС СЕБЕ СИ, АКО ДРУГИ НЕ БЯХА РЕШИЛИ (ВМЕСТО МЕН), ЧЕ ТОВА Е ИНТЕРЕСНО. ПОРАДИ КОЕТО ПРЕДЛАГАМ СЪСТОЯЛОТО СЕ, НО НЕПУБЛИКУВАНО ОТ ПОРЪЧИТЕЛЯ ИНТЕРВЮ СЪС СОБСТВЕНАТА МИ ПЕРСОНА.
—————————————————————————————————————–
– От три години не сте в ефир. Липсва ли ви телевизията? С какво я замествате?
– Не ми липсва, поради което няма нужда да я замествам с нищо.
– Колко време ви трябваше да се опомните след уволнението си?
Телевизионни началници обичат да ехидничат с формалната истина, че не съм уволнен, а съм напуснал. Да, заплашиха ме с уволнение и на 9 октомври 2006 г., ден след последното предаване “В десетката”, реших, че няма какво да правя повече в тази телевизия.
– Значи все пак сте напуснал по собствено желание?
– Да, но “желанието” ми беше стимулирано силно от това, което 6 месеца по-късно беше написано в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ в частта за свободата на медиите в България: че съм бил принуден да напусна под политически натиск. Чак в Америка са разбрали тази “подробност”. Би Ти Ви, т.н. американска телевизия, се направи, че няма такава констатация от страна на САЩ и до ден днешен се държат по този въпрос точно като президента Първанов.
– Какво имате пред вид с този паралел?
– В две вестникарски интервюта със същото ехидство, с което от телевизията твърдят, че сам съм си тръгнал, той заяви веднага след моето напускане, че Иво Инджев бил безобиден журналист, защото не го бил… обидил с нищо.
-Какво точно се случи, кой именно ви е заплашил –не е ли време да кажете имена, защото до днес май ги щадите?
– Искате новина? За колегите от Би Ти Ви това си е “старина”, но за публиката може и да е. Моят пряк началник Люба Ризова ми беше намекнала да “щадя” Първанов, защото от него ни зависел лицензът. След като не го “пощадих”, в разговор по телефона, ден и половина по-късно след предаването от 8 октомври 2006 г. (толкова им е било нужно да съгласуват с Първанов, чиито съсед по вила в Бояна е консултанта на телевизията Красимир Гергов) , тя ми предаде от името на шефа Албърт Парсънс, че предаването ми спира за две седмици – т.е. докато свърши предизборната кампания на Първанов. А после най-вероятно съм щял да бъда уволнен.
-Защо обаче точно вас са нарочили?
– Репортерите на Би Ти Ви също бяха инструктирани от Люба Ризова да внимават с Първанов- поръчвах им анкети за нагласите на граждани за предаването “В десетката”, но те притеснено ми се оправдаваха, че е по-добре да се откажем, защото ”нали знаеш, за Първанов не можем да пуснем нищо негативно”. Ще ми бъде много интересно да чуя дали Люба Ризова ще отрече нещо, което е известно на достатъчно много хора, защото едва ли може да разчита на личната преданост на всеки един от нюзрума на Би Ти Ви за вечни времена.
–Разговаряхте ли с Парсънс?
– Така и не разбрах дали той наистина ме е заплашвал, но ми стигаше да го чуя от Люба Ризова, която, за да избегне думата “глупако” ме наричаше през цялото време на телефонния ни разговор “глупави човече”.Парсънс не ми се обади. Изчезна от България още същата седмица под предлог, че го повишават и преминава на по-важна работа. Интересно, Живков отстраняваше по същия начин провинилите се, като ги пращаше в чужбина! Което потвърждава убеждението у много хора, че управлението на предприятието Би Ти Ви няма нищо общо с Америка, както се внушава чрез марката “Мърдок”, а изцяло зависи от българската конюнктура в живковски стил.
-Имате ли доказателства за това или пак “разпространявате слухове”?
– Този слух е от най-устойчивите защото материализирането му е пред очите на всички. Само че в държавата ни няма сила, която да обърне внимание на корупцията, злоупотребите и далаверите в медийния сектор. Медиите свалят и качват рейтинги “на когото трябва”, играят огромна роля и са абсолютно непрозрачни за обществото по отношение на собствеността и манипулациите, извършвани чрез тях. Твърдя, че най-голямата далавера в България е именно медийната – не толкова поради подкупността на журналисти и босовете им, нито заради дебита на свързаните с тях парични потоци ( сравнително малки са спрямо други важни корупционни блата), колкото заради ролята им в задкулисното управление.
-Добре, но да се върнем още малко на “онзи момент” с вашето напускане. Г-н Парсънс беше ли гледал предаването, в което зададохте въпроса си за президента и апартамента?
-Парсънс беше във Франция и не беше гледал предаването- каква ти тук “етика”, да заплашваш с уволнение заради предаване нещо, което дори не си гледал! Съответно във в. “24 часа” ми организираха светкавично очерняща статия. В нея имаше откровени лъжи от мое име, а позицията ми беше саркастично преиначена.Във в. “Труд” публикуваха твърдение за твърдение на Парсънс, направено по телефона. Бил съм бил нарушил “високите американски стандарти”, бил казал специално за “Труд” Парсънс. Това се оказа първото и последно негово изявление по темата. И тук ще кажа още нещо за първи път- Би Ти Ви пази в дълбока тайна фактът, че Парсънс е бил бесен от този скандал. Но не непременно от моята роля в него. Най-вероятно по тази причина са го отстранили истинските собственици на телевизията.
Имало е заявка за негово голямо интервю във в. “24 часа”, но някаква невидима могъща ръка се е намесила това да не стане. Познайте чия е? Дали не е същата, която по онова време свали вече налята за печат статия в моя защита на журналиста Иван Бакалов, спирайки в печатницата броя на “Новинар” ( разполагам с фотокопие от набрания за печат текст).
-И Парсънс дори не каза нищо по скандала от екрана на самата телевизия?
-Не, лично той не каза, ако не броим злополучното твърдение, което “Труд” му приписа. Според него съм бил нарушил “високите американски стандарти” (опровергано от доста високо официално американско място, както споменах). А и май вече го бяха “повишили” и просто изчезна от България.
– Обаче ръководството на телевизията все пак взе мерки в защита на своята позиция, нали?
– Няма и седмица след като ме погребаха като колега, от телевизията ми посветиха ексхумация и публично поругаване на “трупа”ми ( тогава още не знаех, че ще бъда остракиран от т.н. водещи медии за цели три години, че и повече вече). В предаването, излъчено на 15 октомври 2006 г. извънредно и без предварително разгласяване “ в часа за култура” (както каза Бареков в 9 сутринта), се състоя заклеймяването ми. Трибуналът беше в състав: водещият Бареков, началникът му Люба Ризова и безпределно преданата на Първанов Венелина Гочева. Срещу тях имаше само един събеседник от комисията по етика в електронните медии, поканен да се оправдава защо ме защитава . Когато за тяхна неприятна изненада все пак се обадих по телефона в студиото, същите онези, които ми вменяваха нарушение на етиката, “етично” ми се нахвърлиха и не ми позволиха да говоря.
– Кой или какво ви помогна да не се предадете?
-Знам, че съм прав. На 10 декемеври т.г. прочетох в един вестник спонсорът на Г. Първанов г-н Манджуков да ме споменава в интервю, че съм бил “тиражирал” твърдение за апартамент, който той не бил подарявал на президента. Имам чувството, че ме предизвиква да му отговоря. Явно е информиран, че в блога си повдигнах малко завесата и намекнах кой е адресно регистриран като първи собственик на посочения адрес на бул . “България”. Това е един бизнесмен от Перник. И понеже г-н Манджуков казва в интервюто си, че въпросният собственик не се познава с Първанов ( а и с него), ще се съглася, че това е възможно, макар да не съм длъжен да повярвам 100 процента. Но в същото време добавям, че има едно междинно свързващо звено, което се познава отлично с всички тях. И също е от Перник.
Колкото до механизма на президентската цензура, колегата Мерим Тенев, бивш кореспондент на Би Би Си в Атина и бивш журналист от БНР, буквално дума по дума нарисува в своя статия в интернет картината на президентската намеса в медиите, съвпадаща напълно с казаното от мен за Би Ти Ви.
– Има ли у вас още доза огорчение заради събитията преди 3 години? Мислил ли сте да напуснете България? Вие говорите перфектно няколко езика и имате голям опит в журналистиката… Какво ви задържа у нас – родолюбие, патриотизъм или надежда, че всичко ще се оправи?
– Човек не може да се зарадва на очебийната несправедливост. Но тя, както много често е в живота, работи за осъществяване на максимата “всяко зло, за добро”. Така и стана. Върнах си свободата и бях стимулиран да създам своя блог ivo.bg, който се радва на хиляди читатели всекидневно. Имах честта да бъда забелязан и цитиран чрез блога от “Ню Йорк таймс”, да бъда препечатан в притурката на в. “Монд” за външна политика “ Куриер ентернасионал”, от немски сайтове…Както и да бъда почетен от Българския хелзински комитет, който на официалната си церемония по награждаване на “Човек на годината” на 10 декември ми връчи награда за най-номинирания участник в този “конкурс”( това беше най-малкото , което можеше да се каже за факта, че имаше най-много гласове, подадени за мен в интернет сред номинираните за наградата личности – 1700 гласа, с около 300 пред следващия, т.е. на практика бях спечелил гласуването на публиката за Човек на годината, макар да не получих такава награда).Колкото за това, че не напускам България, една от причините е, че няма как да владея толкова перфектно чужд език, за да се конкурирам успешно с колегите на тяхната езикова територия. Езикът е моето средство за производство. Един пример: ако съпругата ми е “конвертируема” професионално, защото може да изпее на всякакъв език всяка ария навсякъде по света, то един журналист трябва не да научи наизуст определено либрето, а да сътвори собствено на съответния език. Не само България, професията също не желая да напускам. Така кръгът се затваря – оставайки в професията, оставам в България.
Иво Инджев