За “приноса” на Темида
А защото отникъде не се забелязва онзи “цялостен принос”, заради който магистратите от Висшия съдебен съвет си гласуваха наградите от по 5-6 хиляди лева на човек.
Както и да го гледаме, 2009 година за съдебната власт ще остане в историята като “Годината на Красьо”. Онзи премиер в сянка, който въртял на GSM-а си кадруването из коридорите на Темида, обаждал се да урежда дела.
При това положение нямаше как да бъдат раздадени каквито и да било премии за какъвто и да е принос, след като него и без друго никакъв го няма. Ако някой иска да възроптае, нека погледне колко хиляди са затлачените дела, колко престъпници безчинстват из държавата с по 15-20 и повече “висящи” дела, как безхаберници разиграват с фалшиви болнични листове и измислени диагнози съдебните състави.
Вярно, със сигурност има и читави хора, които работят, дори са претрупани от дела в съдебната система. Голямо извинение, но точно тази година няма как да получат премии от онези “спестени” пари за Темида, които просто са икономисани от незаети щатове.
Няма изненада и в това, че най-гласовите срещу решението на Дянков да не пусне премиите се оказаха хора като Иван Колев, който пръв съобщи за “Красьо от Плевен”. Висшият магистрат направо обяви, че “отказът на Дянков да преведе парите е престъпление по служба, защото нарушава закона за държавния бюджет”.
Главните вопли откъм Темида са, че се накърнява независимостта й от останалите власти. Хайде да видим обаче, дали бюджетът на независимата съдебна власт е толкова независим, колкото им се иска на магистратите. Те със сигурност знаят, че въпросните пари не падат от небето, а идват от данъкоплатците. А данъкоплатците пък са пропищели от правосъдието на Темида, по-точно – от неговото драстично отсъствие.
Както и от “цялостния й принос” в реформата на съдебната система, която за 20 години така и не се случи. Затова в държавата думи като справедливост и морал са на път да изчезнат изобщо. Затова и никой не подкрепи разбираемото желание на магистратите да получат коледните премии.