Жалко, че стиховете ми са още актуални!

Вчера, когато писах за конференцията на ГЕРБ се сетих за моето стихотворение „ПОКАЯНИЕ”. То е писано през 1988 г., ако не се лъжа и първата публикация беше през зимата на 1989 г. по радио „Свободна Европа”. Днес прегледах стихосбирката си и прочетох още едно мое стихотворение от това време. То се „ЗАПОВЕД” и за съжаление също е все още напълно актуално. Не бих искал моите стихове да звучат толкова убедително сега, когато трябваше вече да забравяме за онова време.

З  А  П  О  В  Е  Д

Не изхвърляйте лайното!

Не го изхвърляйте!

Не го поглеждайте с омраза!

Не го поглеждайте!

Не го изривайте с лопата!

Не го изривайте!

Вземете чаша със вода!

С вода от планината!

Размийте в чашата лайното!

Лайното живо!

Изпийте чашата с лайното!

Изпийте я!

Повръщайте във скута си!

Повръщайте!

За са си спомняте за цял живот!

За да си спомняте!

За да си спомнят и децата ви!

За да си спомнят!

За да си спомнят и праправнуците ви!

За да си спомнят!

За да си спомнят

вкуса на времето!

Предварително искам да кажа, че на някои никак не им харесва това стихотворение. Какво да се прави, ако исках да се харесам на всички, щях да харесвам всичко и всички. За мен, обаче, е по-важно човек да търси истината, да се бори за истината и да говори истината.

Николай Колев – Босия