Антония Първанова: Ако Желева не ме беше атакувала персонално, нямаше да искат от мен обяснения!
– Г-жо Първанова, след провелото се снощи изслушване на Румяна Желева, каква е позицията на либералите относно кандидатурата й за комисар?
-Като на всички останали, без изключение. Слабо представяне и необходимост от изясняване на подробностите около разминаването около документацията. Тук няма нито една парламентарна група, която да е на друго мнение. Решението на координаторската среща е единодушно.
-Защо темата за документите на Румяна Желева се превърна във фокус на изслушването й, измествайки въпросите, свързани с ресора й?
–Тази тема беше разглеждана и в парламентарните групи. Да не би България за първи път да чува за това? Да не би само Европейският парламент да повдигна този въпрос? Тази тема беше обсъждана и в българския парламент. И това ли е пропуснала Румяна Желева?
-Да, но в крайна сметка, вие бяхте персонално намесена. Приемате ли критиките, че сте организирали персонална кампания за отмъщение срещу г-жа Желева?
-Много удобно е да се персонализира. Но аз да се казвам Даниел Кон-Бендит? (б.ред.- германски евродепутат от групата на Зелените, той поиска гаранция от председателя на ЕК Жозе Барозу, че Желева и съпругът й не са замесени в измамни или престъпни дейности или организации). Аз да съм парламентарна група на социалистите в българския парламент? Аз да съм редактор на “Файненшъл таймс”? Аз трябва да съм най-влиятелният човек на този свят, който е успял от името на всички тези институции, организации и групи да е предприел съответните стъпки. Това изглежда ли ви възможно?
-Защо тогава името ви беше замесено?
-Тя направи груба грешка персонално да атакува мен, защото щеше да си спести опозиция на либералите. Тя допусна тази грешка. Представяте ли си, след като в Комисията има специален комисар, който се занимава с конфликта на интереси, да не са проверени абсолютно всички кандидати за комисари. Те са проверени. Това не е първият път, когато България прави грешен удар. Същият този комисар забрани на директора на ОЛАФ да приеме орден “Стара планина”, което за България е голямо унижение, защото на нас не са ни връщали орден. Ние се изтъпанихме там с официалната си делегация, връчваме орден и директорът на ОЛАФ казва, че не може да го приеме, защото това би било конфликт на интереси. Но този въпрос е разглеждан в Комисията и въпросният комисар е дал становище. Така че въпросът не е на кой какво му се иска или не му се иска. Нещата тук са официални. Никой не си позволява да работи от първо лице единствено число.
-Ситуацията щеше да изглежда малко по-различно, ако това беше направено от друг представител на либералите, а не от български.
-Нищо не е направено от представител на либералите. Колегите въобще не са имали намерение да повдигат въпроса по време на изслушването. И не сме го и повдигнали. Ако Румяна Желева не ме беше атакувала персонално, нямаше председателката на Комисията по развитие да поиска да дам обяснение. Аз съм тази, която даваше обяснение на нейните нападки. Нека нещата да си дойдат по местата.
–От ЕНП бяха ли готови да подадат ръка на Румяна Желева, за да излезе от трудната ситуация?
-Колегите от ЕНП продължиха да задават въпроси, за да доуточняват питания, отправени от депутати от други парламентарни групи, защото на тях нямаше отговор. Когато става въпрос за компетентност на комисар, депутатите не се групират на политически признак. Искат да получат отговори на тези въпроси, защото искат да работят с компетентен комисар.
-Кой би бил най-правилният ход на страната ни в така създалата се ситуация около кандидатурата на Румяна Желева?
-Аз не мога да давам съвети, но в конкретния случай би трябвало да има по-адекватна позиция, отколкото да се обвинява Първанова във всички проблеми на Желева. Аз не съм виновна за лошия й английски, не съм виновна за глупавите й отговори, аз не съм виновна за идеята й да попълни документ с невярно съдържание и не съм виновна за отговора й, че това не е истина. Много съжалявам, но и тя, и колегите й да спрат да ме замесват и да ме обвързват с нейните персонални грешки. Нямам нищо общо с тях, не съм единственият, който ги е забелязал. Ако бях единственият, най-вероятно щях да съм председател на Комисията. Но тъй като не съм и не се казвам Барозу, не би трябвало да бъда подозирана, че съм едва ли не шефът на вътрешноевропейската масонска ложа.
-Смятате ли, че кандидатурата й трябва да бъде оттеглена?
-Има си хора, които носят отговорност за това, да си преценят.
–А имаме ли да предложим алтернативна кандидатура, ако се стигне до там?
-Сега трябва да кажа, че не се казвам Бойко Борисов. Би трябвало да има. България не се състои само от Румяна Желева. Освен това много голяма е грешката да се обвърза нейния провал с имиджа на България. Това не е провал на България. Това е неин персонален провал, защото не е българска традиционна черта да се лъже. Не е българска традиционна черта да си агресивен. Не е българска традиционна черта да си некомпетентен. Това са персонални характеристики. И днес ми бяха задавани въпроси дали това по някакъв начин ни е накарало да се чувстваме по-малко горди от това, че сме българи. Ние се чувстваме българи заради цялата история на България и измеренията на гордостта ни като българи надминават измеренията на персонажа на г-жа Желева. Ако някой се идентифицира с цялата България, той има дълбок и сериозен личностен проблем.
–Да, но като български външен министър тя е лицето на България пред света.
-Очевидно, не България има лошо лице, а по-скоро има лош избор за длъжността, защото не е длъжността създадена за нея, а тя я изпълнява. Ако не я изпълнява добре, ако не защитава интересите, човекът бива сменян. Това е толкова логично, че не се налага да го казвам. Да си сменим държавата, за да оставим Желева? Какво да правим? Логиката е очевидна.
Геновева Червенакова