В митниците – пирамидална структура на нерегламентирани плащания

Знае се отдавна и от всички, че многократно повтаряна лъжа зазвучава като истина дори в ушите на невярващите. Колкото по-прозрачни за масовата публика стават неизброимите скандали в българските митници, толкова повече техният недосегаем директор на Митница Югозапад се пристрастява към замазване на водещите към тях следи чрез старателно подготвяни PR-мероприятия.

В организирана атака срещу митническото ръководство бяха заподозрени бивши митнически служители, които се чувствали уязвени от факта, че са извън системата.

По-задълбочените анализатори на процесите обаче са наясно, че е параноя да се хвърля вината върху съкратени служители заради неохотната, превантивна и санкционираща политика по отношение на дразнещите примери за чиновнически бабаитлък. Този подход е свидетелство или за съзнателно абдикиране от проблемите или за лична заинтересованост те да не бъдат адекватно решавани.

Но ако на някои им е много удобно да игнорират критиките срещу корупционния климат в Агенция „Митници”, само защото една малка част от тях са отправени от бивши митнически служители с лични мотиви, то безпристрастните оценки на институции и организации с респектираща значимост буквално приличат на присъди.

Дали ВЪПРОСНИЯ ГОСПОДИН, чиито изяви целят да представят управленското и функционалното състояние на българските митници като много добро, възприема оценките и ще успее ли да го постигне, ако продължи да покровителства свои компрометирани избранници. Интересно е дали тази демонстративна неуважителност към законовите изисквания има нещо общо с произлизащите от митническите среди твърдения за пирамидална структура на нерегламентираните плащания. Протекциите над компрометирани служители не са ли някаква форма на благодарност за неофициални действия?

Коментираните обстоятелства са сериозен пасив на сметката на настоящото ръководство на българските митници.

Милен Андреев