Мафиотите не са храбри спартанци, просто армията срещу тях е пълна с предатели
Там ще живеем по-добре и нашироко, след като срутим стената от 300 лоши. Вече се завъртяха алюзии с филма "300"
Леонид и армията на Ксеркс. Картинката изглежда повече от обнадеждаваща.
Има само един проблем – представете си наистина битката на триста срещу седемдесет хиляди.
Дори да са като спартанци, бандитите нямат много шанс. У нас обаче приказката е преиначена – просто голяма част от многолюдната държавна армия работи под прикритие за бандитите на Леонид.
Представете си го в епичен план – всички от държавната армия на Ксеркс се бият в гърдите как ще смелят мафиотите на Леонид, но в същото време са на издръжка при някои от тях. Съпругите им са на издръжка, децата им, образованието им и въобще животът им зависят от постъпленията на бандитите. Реално представете си мита леко обърнат и побългарен – цялата армия на Ксеркс се е предала да бичи частно за спартанците, но иначе с бодри припеви и ведри пряпорци се кълне, че ще стопи бройката на лошите от 300 на нула. За една година!
Това не е нова приказка. Тя отново отчита, че лошите са лоши, а добрите – добри. Само че приказката за полицията и бандитите у нас не прилича по нищо на епичността на Леонидовите спартанци и сганта на Ксеркса. Тя много повече наподобява мита за Пепеляшка, където всеки неопетнен служител на МВР и Темида работи цял ден усърдно в името на държавата, но след полунощ се превръща в тиква от тези светещите зловещо с изрязани зъби и очички.
Дуализмът и двуличието в образа на държавния служител е пословично у нас. Диаболичността също – от бюрокрацията и продажността та чак до недоказуемостта на техните продължаващи престъпления. Ако бандитите са 300, дали някой може да преброи техните държавни ятаци? Както и как добри и лоши са навързани в добре платена схема? Нацията го е казала – няма цифра, няма бройка – оплели са се като свински черва, а вие броите черни пилета от белите.
Ако държавата наистина иска да се очисти, тя трябва да вземе очистителното първо в своя организъм, дори и това да предизвика разстройство и на места дисфункции. Защото колосът на престъпността е стъпил здраво върху глинените крака на държавните служители. Дори не толкова на редовите полицаи, а на нейните шефове, а най-вече съдии, прокурори, общинари и прочие адвокати на дявола, които се справят много добре с функциите си за разлика от държавата.
Тези глинени крака са лесни за подкосяване само ако наистина си решил да се справиш с проблема престъпност. Рецептата е една – просто първо я премахваш в редиците си. Иначе наистина влизаме в идиотската приказка всеки от армията на Ксеркс да докладва на малобройната чета на Леонид. Най-лесен и последен пример за това е убийството на Боби Цанков. Ако той наистина е водил свидетели по делото за Маргените (което не е за вярване), то кой от държавната армия служители го изпорти?
Ако е вярно, че досега мафията назначаваше държавата глинените крака може да се окажат най-стабилната структура, на която да се облегнат бандитите. Това е невидимата връзка между беззаконието и държавата – сенчестите управници от миналите правителства, за които и досега няма смелост да бъдат поне проверявани. А местните феодали?
А ромската престъпност, толерирана покрай изборните кланове, които държат в ръцете си бъдещите наместници на властта по места? Бандитите не са триста. Бандитите са в огледалото. С тристата ще се справите само ако в собствената ви армия няма нито един предател. Досега това не се случва – нямаме разработки срещу прокурори, съдии и висши ченгета. Времето минава.
Акцията срещу Наглите ни радва окото, но не може да ни топли дълго. Преди приказката за Леонид и Ксеркс трябва да се случи друга метаморфоза – нещо като да променим вечната наивна Червена шапчица, която все не може да познае, че това в кревата й (с тия зъби!) въобще, ама въобще, не е баба й.
Мартин Карбовски
AСН